архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.25, бр.3, година XII, 2005г.
С реализъм за студентите
Елена Николова*
Университетът “Хумболд” в Берлин
   В българо-германските отношения научният обмен традиционно е заемал винаги приоритетно място. Но след демократичните промени в Източна Европа съвсем естествено се появи нещо ново: хиляди млади хора потърсиха възможност да започнат или продължат висшето си образование в Германия. Изборът на българския студент - САЩ, Франция, Великобритания, Германия или друга страна, се обуславя от няколко обикновени неща:
   Първо, доскоро в България преобладаваше германското лоби, чийто синове, дъщери и внуци се явяват днешните български студенти, познали още в родината си немската култура, история, съвременни постижения.
   Второ, от дълги години в България функционират 9 немски езикови гимназии, които подготвиха хиляди млади хора. Дори и след взривообразното нарастване на интереса към английския език след демократичните промени, тези езикови гимназии останаха сред елитните в страната.
   Трето, финансовите възможности на по-голяма част от българското население са ниски, поради което автоматично отпадат страни с високи такси за обучение в университетите. Естествено, че тогава на преден план излиза страна като Германия с относително ниските си такси в университетите.
   Четвърто, много българи с добро образование потърсиха работа в чужбина, включително и в Германия, и техните деца естествено ги последваха.
   Политиците често цитират, че студентите в Германия са вече 12 000. Грешката, която допускат, се състои в това, че голяма част от тях са използвали правото да кандидатстват и получат статута на студенти, но всъщност са дошли с цел да работят. Някои от тях дори не са влизали в университет. В Германия отдавна се води борба с “вечните студенти” и много преди да се разгорещя страстите около неколкократното увеличаване на таксите, се обсъждаха мерки за финансово принуждаване на нередовните студенти да напуснат. В крайна сметка повечето университети постъпиха по най-обикновен начин: изпращат предупредително писмо до съответния студент, а втората стъпка е вече изключване без право за кандидатстване в други учебни заведения по същата специалност.
   Българските студенти във федералните области, в които засега се планира рязко увеличаване на таксите, подкрепиха своите германски колеги в масовите им протести. За много наши студенти такава стъпка ще ги принуди да стегнат куфарите си за България. Много вероятно е не само чужди, но и германски студенти да потърсят места в университети в други федерални области, където все още не се планира увеличаване на университетската такса, което ще предизвика сериозни проблеми в социално-политически аспект.
   Ако някога нашите родители са избирали предимно технически специалности в германските университети, сега интересът е по-скоро към икономически и финансови специалности, право, политология, филология. Това, което привлича младите българи, не са само широката гама от специалности и възможности, които предлагат германските университети, а техният безспорен авторитет, утвърдени традиции, богата история, именити преподаватели. Затова и естествено най-големи групи български студенти се оформиха в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Хайделберг, Марбург, Манхайм, Кьолн, Дюселдорф и др. Класациите, които се правят в Германия на базата от 7 до 9 критерия, сочат например, че по специалността “Немска филология” най-добър е университетът “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен, по специалностите “Информатика” и “Математика” като номер 1 се определя Техническият университет в Мюнхен, по специалността “Стопанско управление” това е университетът в Манхайм, за бъдещите историци пък това е университетът във Фрайбург.
   Онези от нас, които имаха възможност да продължат следването си в Германия, могат да направят ясна разлика в качеството на подготовката и изискванията към студентите. Не че няма слабости в германската система или преподаватели, които си спечелват най-вече антипатията на студентите. Но веднага прави впечатление изискването да развиваш собствения си творчески потенциал, да даваш собствена оценка и свой принос в развитието на даден въпрос. Никой преподавател не изисква да четеш и тежко ти, ако си неорганизиран, никой не се интересува от натрупаната всеизвестна и наизустена информация. Проблемите за студентите започват оттук нататък. От друга страна, пък в България наистина може да се научи повече като обем поради структурираната система. Освен това изненадващо си спомняме за изключително компетентни, взискателни и не много обичани български преподаватели по някои специалности, благодарение на които обаче днес знаем много повече, отколкото нашите немски колеги, и го демонстрираме със самочувствие.
   Първият проблем на българския студент е да намери такава работа, която, от една страна, ще му позволи да се самоиздържа, а от друга - да пропусне минимален брой семинари в университета.
   Вторият проблем е в задължителната 6-месечна практика за някои специалности, без която студентът не може да бъде допуснат до дипломна работа. И тук става видно, че в междудържавните отношения не се отделя внимание на тази част от младото поколение, която независимо къде ще работи в бъдеще, ще е мост между страните, културите, икономиките. А вероятно не би било трудно да се договорят места за български стажанти в Бундестага, в министерства, ведомства, фондациии. В германските университети в някои специалности дори е задължително германските студенти да преминат от 3- до 6-месечна практика в други държави! Не е известно подобна организация да е въведена от български университети.
   Българските студенти не крият, че ако могат да получат реализация в Германия или друга европейска страна, не биха се върнали в България. Но реалността е, че след завършването им трудно се намира работа. И това не е изненада при 4,5 милиона безработни в Германия. Който се стреми да остане на всяка цена, се измъчва известно време с каквато и да е друга работа, но не и по придобитата професия. Така се губи голяма част от ефекта, за който обичат да говорят политиците. По принцип значението на завръщането ни в родината се размива в един глобализиращ се свят. Наши компютърни специалисти работят за големи западни фирми от провинциални български градчета, а българи в европейски столици - за България. В неотдавна обявения конкурс за служители в ЕС и ЕП българските кандидати бяха три пъти повече от румънските.
   Съществена разлика има между германски и български студенти в нагласите им за бъдещето. Ние търсим бързо устройване най-вече поради финансови причини, лични и на родителите ни в България. Вярно е, че една част от германските студенти имат по-реална и твърда представа къде ще отидат след университета. Но много от тях нямат никаква ориентация. Мнозинството студенти казват, че поне 1-2 години ще обикалят света, искат да пътуват, да опознаят други страни и народи. Пък после ще видим.
   Германецът вижда във всеки един от нас миниобраз на България. Възхищава се от доброто владеене на езика, от познаването на историята и литературата им, на демонстрираните качества и способности. Лошото е, че извън сферата на тези лични контакти отношението е по-скоро дистанцирано, защото наши роми и престъпни групи са се погрижили да изградят образа ни на крадци на коли, проститутки, фалшификатори на еврото и т. н.
   Организационният живот на българските студенти възникна естествено в градовете, където има съсредоточаване на голям брой българи. Онези, които биха ни упрекнали, че акцентираме на празници и концерти, трябва да си спомнят, че немците научиха от нас за българските медици в либийския затвор. По улиците на много германски градове български студенти събираха подписи, раздаваха листовки, разясняваха случая. Освен това започнаха да се създават студентски организации и с по-сериозните задачи за подпомагане на бъдещото професионално устройване на завършилите и за разясняване на интеграционния процес в ЕС. Но това не би трябвало да е основна задача на студентски организации. В Германия е утвърдена практиката фирмите да се надпреварват да се представят в университетите, да предлагат изгодни условия, докато в България това не се прави, ако изключим организираната борса от германски фирми, търсещи млади български специалисти.
   Българските студенти биха подсказали много неща на нашите дипломати и на българските журналисти. Стига да извървим пътя един към друг, а не всеки да се затваря в себе си.

   *Елена Николова е студентка в Свободен Университет - Берлин, специалност “Политология”. Завършила е УНСС в София, специалност “Международни отношения”. Кореспондент на българското издание за анализи “Експерт”.
горе