Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ	стр.11, бр.3, година XII, 2005г.

	Федерална Република ГЕРМАНИЯ И ЕС

Стефанка Игова

   Почти невъзможно е да се проследят всички етапи и аспекти на участието на ФРГ в осъществяването на историческия проект за обединяване на Европа, продължаващо вече над 50 години. Германия е не само страна-основателка, но и безспорно една от държавите, инициирали множество преломни за европейското обединение идеи.
   С влизането в сила на Римските договори (януари 1958 г.) европейският интеграционен процес обхваща все повече сектори на западноевропейската икономика. Същевременно по-ясно се открояват и различията в националните интереси: Германия желае свободно движение в рамките на големия общ пазар, докато Франция се стреми да защити националната си икономика. Още на този ранен етап споразумението между 6-те страни - основателки на Европейската икономическа общност, става възможно едва след постигането на компромисно решение между Германия и Франция. Развитието на обединителните процеси в Европа безусловно е белязано от самото си начало от степента на функциониране на политическото разбирателство между тези две страни. Осъзнаването на този факт води до подписване на германско-френския Договор за приятелство през 1963 г. (т. нар. “Елисейски договор”). Канцлерът Аденауер и президентът Дьо Гол декларират с подписите си намерението на Германия и Франция да създадат тясно политическо сътрудничество, което обхваща и компоненти от политиката за сигурност. Волята на Германия и Франция е тяхното взаимно обвързване да стане двигател на политическия съюз на Европа.
   С обединението на Германия на 03. 10. 1990 г. и териториите на бившата ГДР биват присъединени към Европейската общност. До 31 декември 1992 г. 5-те новосформирани федерални провинции от източната част са интегрирани напълно в правното и икономическото пространство на Общността. Само за някои отделни сектори са предвидени преходни периоди до 1995 г. Осигурено е структурно подпомагане от ЕО, като за новите федерални области са предвидени общо 14 млрд. екю (около 27,5 млн. DМ) за периода 1994-1999 г.
   Обединението обаче оставя траен и досега незаличен отпечатък върху всички аспекти на политическия и икономическия облик на Германия, както и върху нейното място и роля в Европа. Проблемите, произтичащи от икономическите и социалните различия между западните и източните области, се превърнаха в тежък товар както за федералната политическа власт, така и за икономическото и финансовото състояние на Германия и нейната международна конкурентоспособност. Публикуваните данни варират в зависимост от схемата на изчисляване, но се приема, че действителните размери на финансовото натоварване върху западните области по т. нар. програма “Изграждане на Изтока” възлизат на около 4 % от социалния им продукт - ежегоден трансфер на около 90 млрд. евро, към който следва да се прибавят 15 млрд. евро по извънредни проекти и разходите по изпълнение на законовите задължения. В обширен доклад на Европейската комисия от май 2002 г. за общото икономическо развитие на Германия се посочва, че с последствията от германското обединение могат да бъдат обяснени до 2/3 от параметрите на настоящата обща слабост на германската икономика, в т. ч. нарастващата бюджетна задлъжнялост, високата степен на безработица, проблемите в социално-осигурителната система, дебаланс на стопанските структури и др. Поради това главният проблем, пред който се изправя всяко федерално правителство във вътрешнополитически план, е необходимостта от провеждане на задълбочени реформи в областта на трудовата и социалната политика, здравното, социалното и пенсионното осигуряване, без които Германия рискува да загуби водещите си позиции в Европа.
   Федералното устройство на Германия предопределя спецификата при формулирането на позиции и вземането на решения за участието на страната в политиките на ЕС и пряката работата на европейските институции. Подобно на другите държави-членки, и във ФРГ политическите компетенции по въпросите, отнасящи се до европейската интеграция, са определени от конституцията (Основния закон). В тази област освен т.нар. “хоризонтално измерение” - федерален канцлер, правителство и ресорни министерства, в Германия съществува и “вертикално измерение”, отнасящо се до координацията между федерацията и областите.
   Правното основание за участието на областите е заложено в т. нар. “Европейски член” (чл.23), добавен към Основния закон на ФРГ във връзка с приемането на европейския Договор от Маастрихт. Практическото участие се осъществява чрез Бундесрата (Съветът на областите), където федералното правителство е задължено да представя изчерпателни доклади за всяко начинание в рамките на ЕС, засягащо в някаква степен интересите на областите. Решенията на Бундесрата могат да се вземат с обикновено мнозинство или с мнозинство от 2/3. Освен това представители на областите от Бундесрата участват пряко в работата на определени работни групи на Европейския съвет и Европейската комисия, когато се обсъждат въпроси, засягащи интересите на федералните области.
   Всяка една от 16-те федерални области има в състава на своето правителство министър с компетенции по европейските въпроси, които най-често се съчетават с правомощия за представяне на областта пред европейските институции в Брюксел. Областите разполагат със самостоятелни бюра (без дипломатически статус) в Брюксел, които работят в тясно сътрудничество с мисията на ФРГ към ЕС и служат за непосредствена връзка с европейските институции по специфични въпроси - например за участие в работата на Европейската комисия на регионите.
   С течение на годините Германия неколкократно участва в различни по интензивност и обхват опити за координация на икономическите и валутните политики на страните - членки на ЕО. Така например по инициатива на германския канцлер Хелмут Шмидт и френския президент Жискар д`Естен в края на 70-те години е създадена Европейската валутна система, основана на общ механизъм за обменните курсове на националните валути и целяща стабилизиране на тези курсове и ограничаване на инфлационните процеси. На по-късен етап тя се оказва недостатъчен инструмент за управление на бъдещия общ вътрешен пазар.
   Идеите за унифицирана политика в областта на икономиката и валутите се сблъскват с опасенията на държавите-членки от загуба национални компетенции. Водена от схващането, че доброволният отказ от суверенитет ще доведе до икономически просперитет за всички членове на ЕО, Федералната република активно участва в подготовката на т. нар. “План Делор” за въвеждане на Икономически и валутен съюз (ИВС). Тогавашният финансов министър в правителството на канцлера Х. Кол - Тео Вайгел с основание е смятан за един от “бащите” на централизираната европейска валутна политика и общата европейска валута евро. Изборът на Франкфурт на Майн за седалище на учредената през юни 1998 г. Европейска централна банка може се приеме като своеобразно изражение на високата оценка на държавите (тогава 11) от “зоната на еврото” за ролята на Германия при изграждането на ИВС.
   Безспорен е приносът на Германия при формулирането на критериите за участие на страните - членки в тази система, фиксирани в Договора от Маастрихт (1991 г., в сила от 1993 г.), а по-късно в Пакта за стабилност и растеж (1997 г.). На този етап ФРГ най-категорично защитава въвеждането на колкото е възможно по-строги критерии, включващи лимитиране на националния бюджетен дефицит до не повече от 3 % от БВП, обща сума на държавния дълг под 60 % от БВП, гарантиране на средносрочен ръст на инфлацията под 3 %, висока стабилност на цените, отклонения в дългосрочните лихви до 2 % от средните за Общността и др.
   През последните 3 години бюджетният дефицит на ФРГ ежегодно надхвърля изискуемата граница от 3 % от БВП. През 2004 г. той беше средно 3,7 %, а в края на годината дори 3,9 % от БВП. Нарушава се и критерият за общата сума на дълга, която в Германия достига 66 % от БВП. Причина е спадът в данъчните постъпления, показателен за намаляващата икономическа активност в страната. Този факт принципно застрашава и стабилността на Европа, като се има предвид, че германската икономика е с най-голям относителен дял в БВП на ЕС. Едва през март 2005 г. Брюксел възприе “облекчаване” на критериите на ПСР в резултат от продължилия 3 години спор с Германия и Франция. Федералното правителство настояваше правилата на Пакта да бъдат по-гъвкави и отчитат усилията на ЕС и на държави като Германия по постигане на политическите цели на Европа. ФРГ призова държавите-членки да се отнесат с разбиране към “цената” на обединението на Германия и на Европа, като се отчитат индивидуални за всяка държава субективни обстоятелства и фактори при оценяване изпълнението на критериите на пакта.
   От самото си начало европейският обединителен процес представлява за Германия рамка и гаранция за мирно балансиране на разнородните и често противоречиви национални интереси на държавите в Европа. В този контекст Германия определя особено място на тясното сътрудничество с Франция. Не би било преувеличено да се твърди, че една от най-мощните движещи сили на европейската интеграция представлява т. нар. “германско-френски мотор”. Двете страни-основателки нееднократно съвместно поставят жалони по пътя на Европейската общност. Проектът на канцлера Кол и президента Митеран (1985 г., Милано) за по-нататъшното развитие на Европа по пътя към политически съюз става основа на Единния европейски акт, приет в Люксембург през 1985 г.
   Макар и с променлива динамика през отделни периоди от време, сътрудничеството между Германия и Франция е без алтернатива, що се отнася до реалното развитие на Европейския съюз.
   В последните години ярко отражение върху процеса на европейската интеграция даде и реализацията на договореностите в Общата декларация за задълбочаване на сътрудничеството между Германия и Франция, подписана на 22. 01. 2003 г. по случай 40-та годишнина от сключването на Елисейския договор. Страните се споразумяха за еднакво френско-германско законодателство и координиране на политиките в областта на гражданското и семейното право, както и на образованието и квалификацията. Предвижда се министри на едната страна да участват в заседания на правителството на другата, както и назначаването на генерален секретар към всяко от двете правителства, който да наблюдава сътрудничеството между Париж и Берлин.
   Двамата настоящи лидери на Германия и Франция -канцлерът Шрьодер и президентът Ширак, са сред най-активните поддръжници на Европейската конституция. След отрицателния вот на французите на референдума за Европейска конституция обаче за първи път в по-ново време Германия и Франция ще се окажат на противоположни позиции по един толкова важен за бъдещето на Европа проект. Това може да повлияе като цяло негативно върху по-нататъшния ход на задълбочаване на интеграцията в ЕС.
   За ФРГ разширяването на ЕС на изток е процес без алтернатива - исторически шанс за превръщането на Европа в пространство на траен мир и благосъстояние за всички европейци.
   ФРГ официално разглежда в пакет кандидатурите на България и Румъния за членство в ЕС - подписване на общ договор за двете страни и едновременно присъединяване към ЕС през януари 2007 г. Тази позиция нееднократно бе потвърждавана на най-високо политическо равнище.
   Изпълнението на времевия план за присъединяването на България и Румъния неизменно се поставя в зависимост от фактическия напредък на реформите и реалното въвеждане на европейските норми във всяка една от двете държави. Подчертава се изключителното значение на анализите и оценките в следващия (октомври 2005 г.) редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на всяка една от двете страни, от които ще зависи евентуалното активиране на предпазните клаузи.
   Германската общественост с изострено внимание следи реалното изпълнение на поетите от България и Румъния ангажименти - особено в областта на правосъдието и вътрешните работи, борбата с престъпността и корупцията. Подобно на други страни-членки и в Германия се наблюдава засилване на скептицизма по отношение на разширяването в резултат от множество фактори - на първо място социално-икономическите реалности в самите държави и проявилите се негативни ефекти от присъединяването на 10-те през 2004 г. Във ФРГ дебатът за бъдещето на ЕС неизменно включва темата за Турция. В германското общество и между основните политически сили съществуват съществени различия по отношение на оценката на способността на Турция да стане пълноправен член на ЕС, от една страна, и от друга - по отношение на възможността на ЕС да приеме тази голяма държава. От десетилетия в Германия живеят около 3 млн. граждани с турски етнически произход. Много от тях са от второ и трето поколение преселници, заемащи сериозно място в определени икономически ниши с немалък дял в БНП. Между 600 хиляди и 1 милион вече притежават германско гражданство, респ. избирателни права. Федералното правителство отделя голямо внимание на интеграцията на турските граждани в обществото. Безспорно тези фактори упражняват особено силно влияние върху формирането на позицията на Германия по перспективата на Турция за членство в ЕС.
   Официално ФРГ защитава позицията, че Турция трябва да получи конкретна европейска перспектива, позовавайки се на геополитическите аргументи за гарантиране на сигурността и в борбата срещу международния тероризъм. Подчертава се европеизирането на Турция като модел за обединяване на ислямската култура с принципите на правовата държава, пазарното стопанство и демокрацията.
   Опозиционният съюз ХДС/ХСС се обявява против започване на преговори с Турция. Съюзът предлага като алтернатива на пълноправното членство т. нар “привилегировано партньорство”. Основните аргументи са: финансовите тежести на подобно членство за ЕС; опасности от размиване на европейската идентичност, от превръщане на ЕС в обикновена зона за свободна търговия, от увеличаване на емигрантския поток. Посочват се нарушаването на човешките права и кюрдският въпрос в Турция, необходимостта от признаване на Кипър и др.
   Общата оценка за перспективите на Хърватия за присъединяване към ЕС не е еднозначна: Германия подкрепи решението на Европейския съвет, даващо на тази страна статут на кандидат и за започване на преговорите в началото на 2005 г. Определено се счита, че в икономическо отношение страната е достигнала приблизително равнището на България и Румъния, но политическите процеси в Загреб и особено готовността за сътрудничество с Трибунала в Хага се посочват като фактори на нестабилност на демократичните процеси.
   Федералното правителство защитава тезата, че на страните от Югозападна Европа трябва да бъде дадена европейска перспектива. Няма официална концепция за пътищата и сроковете на тяхната интеграция. По идеята за някаква форма на предварително интегриране в региона няма единодушие. Всички политически сили са убедени, че тези държави, в т. ч. и Македония, все още са твърде далеч от реалната възможност за започване на преговори както във връзка с изпълнението на политическите критерии, така и в областта на икономическото си развитие.
   Евроинтеграционната политика на Федерална република Германия е подчинена на две стратегически цели - усъвършенстване на интеграционните механизми и разширяване на ЕС.
   Идеята за дългосрочното преструктуриране на ЕС във федерация със своя изпълнителна и законодателна власт и собствена конституция бе лансирана от министър Фишер през 2000 г. Концепцията му предвиждаше възможността процесът да бъде ускорен от група страни, т. нар. “гравитационно ядро”, което има ресурсите и желанието да задълбочи интеграцията. Една година по-късно канцлерът Г. Шрьодер предложи насоки за развитието на ЕС под мотото “Отговорност за Европа”, засилващи главно компетенциите на ЕК (“силна европейска власт”) и на ЕП (разширено политическо влияние, пълен бюджетен суверенитет и изграждане на Камара на нациите).
   Нов етап в развитието на концепцията за бъдещото изграждане на Европа бе съвместното предложение за институционални реформи в ЕС на германския канцлер Шрьодер и френския президент Ширак (януари 2003 г.пред Конвента). Основни елементи от това предложение, залегнали по-късно в текстовете на проекта за Конституция, са: нова управленска структура на върха на ЕС; избор на председател на Европейската комисия от Европейския парламент; създаване на поста европейски външен министър. Германия и Франция предложиха още създаване на общоевропейска прокуратура, гранична полиция, наказателен кодекс и др.
   ФРГ приветства с голямо задоволство постигането на споразумение по проектотекстовете на Европейската конституция. Голямо значение се отдава на това, че Конституцията е изложена във формата на международно-правен договор и по принцип може да бъде променяна единствено с международноправен акт. Особено голям напредък в политическата област е превръщането на ЕС в международноправен субект, което дава възможност за съвместни политически актове. Въвеждането на отговорност на ЕК пред Европейския парламент доближава постановките до тези във Федералната конституция. Специфични приоритетни области за Германия са укрепване на дееспособността и задълбочаване на интеграцията, в т. ч. засилване ролята на Европейския парламент; включване на Хартата за човешките права; разграничаване на областите на компетенции между европейските институции и държавите-членки.
   Съгласно Основния закон (конституция) на ФРГ актовете на международното право се ратифицират от двете камари на парламента - Бундестаг и Бундесрат (Съвет на федералните области). На 12. 05. 2005 г. Германският Бундестаг прие с убедително мнозинство от 569 гласа (за ратификация са необходими 2/3 от гласовете, или 401) текстовете на Европейската конституция. Независимо от предварителните твърдения за отрицателен вот на множество депутати от опозиционната парламентарна фракция ХДС/ХСС, против са гласували само 23 души, а 2 са се въздържали.
   В Бундесрата законът за ратификация на Европейския конституционен договор е приет на 27. 05. 2005 г. с гласовете на 15 от общо 16-те федерални области на Германия. Въздържала се е само делегацията на Мекленбург-Предпомерания (3 гласа). Успоредно с ратификацията на Европейската конституция Бундесратът е приел и Закон за укрепване на правата на двете германски парламентарни камари по въпросите на Европейския съюз. Законът е предназначен за конкретизиране на предвидените в новата конституция на ЕС мерки за издигане ролята на националните парламенти в процесите за вземане на решения и за усъвършенстване прозрачността на работата на европейските институции.
   Преговорите за бюджет на Европейския съюз за периода 2007-2013 са сред най-големите предизвикателства пред европейската политика на Германия. Подчертава се, че при обсъждането на рамките на следващия европейския бюджет става дума за бъдещето на Европа, но също така - и то в значителна степен - и за ролята на Германия.
   Въпреки че през последните 3 години икономическият растеж на ФРГ е под средния за ЕС (през 2003 г. Германия е изостанала до 11-то място в класацията по благосъстояние на страните-членки), тя продължава да бъде държавата с най-голям БВП. От самото начало този факт рефлектира пряко върху финансовите ангажименти на Германия в европейските обединителни процеси. Понастоящем ФРГ финансира около 20% от бюджета на ЕС, което според германските експерти съответства до голяма степен на дела на германската икономика в общоевропейското стопанство. От брутно 22 млрд. евро, които Германия превежда в Брюксел, обратно в страната се получават около 14 млрд., което чисто математически означава по около 100 евро платени от всеки германец. Средствата, получавани от ЕС, се използват в подкрепа на селските стопани и икономически слаби региони предимно в източните области.
   Федералното правителство многократно и категорично заявява на различни равнища, че в никакъв случай не може да приеме предложенията на Европейската комисия за новия бюджет: “Резултиращото от предложението на Европейската комисия натоварване е в очевидно несъответствие с финансово-политическия капацитет на Германия”. Предвиденото нарастване на бюджета на ЕС от 100 млрд. сега до около 158 млрд. евро през 2013 г. се очаква да има за Германия, като най-значимия нето-платец в ЕС, особено тежки последствия. Вноската на ФРГ ще достигне почти 40 млрд. евро, което е практическо удвояване, а сумата ще представлява над 10 % от националния бюджет. В общо писмо на 6-те страни нето-платци до Европейската комисия през декември 2003 г. Германия призова към прилагане на принципите на консолидация към бюджета на ЕС и предложи вноските да не надвишават 1 %, въпреки че за ФРГ това ще означава реално увеличение на брутната вноска с над 10 млрд. през 2013 г.
   “Обединението на Европа беше мечта на малцина. След това стана надежда на мнозина. Сега е необходимост за всички!” След повече от 50 години заявеното от първия германски федерален канцлер Конрад Аденауер, един от основателите на съвременна Германия, звучи по-актуално от всякога.

горе