 |
|
| ЕТНОКУЛТУРА |
стр.42, бр.3, година XII, 2005г. |
|
|
Омайната Рибарица
Крачка напред и никога назад |
|
|
| РУМЕН СТОИЧКОВ, БНР |
|
 |
| Г-жа Стефка Димитрова - кмет на Рибарица |
Някога Тамара, дъщерята на цар Иван Асен II, се разболяла тежко. Линеела тя пред очите на близките си и никой не можел да й помогне. Събрал царят всички знахари на държавата и поискал от тях да я излекуват. Баяли те, врачували, опитвали с билки, със съвети и знания... Нищо не помагало. Все по-тъжен ставал баща й, но веднъж до него се доближил непознат старец и му прошепнал нещо. Царят наредил веднага Тамара да отпътува до една красива поляна, разположена под старопланински връх. Речено - сторено. Ставала тя там рано, по изгрев слънце, разхождала се боса по росната поляна. И откъсвала красиво алено цвете, с което се накичвала. Казвали му “огнено омайниче”... И чудото станало. За няколко дни Тамара оздравяла. Оттогава нарекли цветето “царско”, а поляната - Царичина. Върхът отгоре е Вежен.
Тази красива легенда може да се чуе единствено в Рибарица. Най-дългото село в пределите на България. Знае се, че дължината му е 12 км, но според регулационните планове заедно с махалите си, полегнали по притоците на р. Бели Вит, километрите са 27.
От VII в. пр.н.е. са първите заселници около тези рекички. Носещи имената Брязовска, Костина, Дебелщица, Черната река, Стара Рибарица... Били са траки от племето серди. Оставили са двайсетина надгробни могили, оцелели до ден-днешен в местностите Даковото, Калугеров дол, Кленова поляна, Брязово, Горуньово... Все красиви имена от по-ново време, покрай които народната памет е съхранила и тракийските Басарим и Шурдовица.
През II в. съдбата е повелила тук да се настанят и римляните. Съградили са доста неща, но времето е пощадило единствено мост над малката р. Костина. Наричат го днес Римския мост, някога е водил към Тракия и Константинопол. Времето е сътворило натам история, свързана с нерадостната съдба на България - турски нашественик стъпва тук. През времето на дългото му владичество са потърсили препитание в планината наоколо и т. нар.”уруци” (пастири), идващи от Мала Азия. Останали са от онова време наименованията им - на Бейската могила, на Демир капия, на Коджа юрт... Знае се също, че след изгарянето на Тетевен от кърджали (1801) доста хора са потърсили пристан тук, в подножието на Вежен. Народната памет е съхранила и четиридневен престой на четата на Панайот Хитов в Рибаришкия Балкан. А дните около последвалото Априлско въстание са свързани с героичната гибел на един от лидерите му - Георги Бенковски. Признанието на местните хора е видно от издигнатия в местността Костина скромен паметник, на мястото, където е намерил гибелта си незабравимият българин. Освобождението на Рибарица от турския ятаган пък се свързва с името на руски конен отряд, предвождан от началник на име - Антонов. Натам развитието на селцето преминава през първите следосвобожденски години.
Съгражданото е видно и до днес. Малки къщи, дву- и триетажни, красиви дворчета, път, извиващ се между тях, в мълчаливото одобрение на планината. Там някъде, по средата на селцето стърчи странна дървена колона. Разнопосочните табели, прикрепени на нея, ме карат да се усмихна. Указват какви са разстоянията от Рибарица до повечето европейски столици... Намирам го за оригинален символ на желанието на съвременните жители на Рибарица да живеят в една своеобразна столица на българския туризъм... Но дотук свършват сравненията.
Канализацията и пречиствателните станции - отстоянията в тази посока са огромни и никак не са по европейските стандарти. Потърсвам решението им в общината и хубавото е, че вече са възложили изработването на планове за подмяната им.
“Ние нямаме друга алтернатива за населението. Само туризъм. Това е приоритетът - казва ми категорично кметицата Стефка Димитрова. - А с остарялата водопроводна мрежа, която е амортизирана и на повече от 40 г. - това не става! Целта ни е Рибарица, в рамките на община Тетевен, да стане привлекателен курорт, отговарящ на европейските стандарти.” “Крачка напред и никога назад!” е нейният девиз.
 |
| Църквата “Всех Светих” в гр. Тетевен |
Има и проект за реконструкция на селската водопроводна мрежа, внесен от името на общинското ръководство в Тетевен, което засега напълно подкрепя устрема на селцето, намиращо се на 12 км от центъра на града. Около 1500 са жителите му, удвояващи се през летните месеци и около Нова година. Голяма част от постоянно живеещите са направили от къщите си малки вили, предлагащи, разбира се, стаи под наем. Това е и начин за препитание, и вероятен повод безработицата да е толкова ниска - едва 3 %.
Впрочем 73 са категоризираните домове, съответстващи на Закона за туризма. На практика това са малки семейни хотели, които са типични за Рибарица, наричано през миналия век и Царски курорт. Местните хора знаят, че селището им е курорт още от 1920г., а помнят, че и ген. Владимир Вазов е имал вила, в която е обичал да отсяда. И в която през 1921 г. е посрещнал именития си брат - писателя Иван Вазов.
“Скоро защитихме проект по програма ФАР за екологичен туризъм - казва ми инж. Стайко Петров, заместник-кмет на Тетевен. - Ще направим екопътеки, като изходната им база ще е така наречената ”Зелена резиденция” - почивна станция, собственост на общината.”
Впрочем когато става дума за туризъм в Рибарица, всички поглеждат към планината. Премълчаното е свързано с незаконна сеч. Която, според местните хора, не е голяма в пределите на Централния Балкан, в който влизат 186 хиляди декара висококачествени букови гори, принадлежащи на община Тетевен. И пак те, местните жители - предприемачи, хотелиери, ресторантьори - са сложили още преди 5 години подписа си под идеята за един грандиозен инфраструктурен проект. Който да промени живота им напълно...
“Намерението ни е да изградим ски съоръжения на няколко места в подножието на връх Вежен”, категоричен е Стоян Василев. Той е общински съветник и главен мениджър на фирма “Грийн тур-Рибарица”. Убеден е, че ако бъде реализиран, този проект ще задмине възможностите на Банско. Защото е намерена фирма-инвеститор, разработен е идейно, има подкрепата на местната общественост, създадено е и сдружение с подобна цел, има ги природните дадености, чистотата, добрата леглова база. Помощ пък в рекламната кампания на селището оказва Тур клуб “Ремарк”. Без подобна дейност - също не се развива туризъм... ”Ще използваме световния опит в разработването на тези съоръжения, които ще дадат поминък на хората в региона. Т. е. ще съчетаем даденостите със застрояване, което да не е в ущърб на природата. Взели сме необходимите мерки, гласували сме определени правила и ще запазим облика на курорт Рибарица такъв, какъвто са го познавали преди стотина години първите фабриканти, идващи от София да почиват тук...” Тогава те са наложили и европейски почерк за застрояване, който ще бъде спазен и сега. Без високи огради и плетове. Само нисък, жив плет, или красиво направени огради - от дърво или растителност.
Очакванията са да идват българи от цялата страна, както и много чужденци. И за всички тях, ако в близките няколко години проектът бъде реализиран, той ще включва 3 ски зони с общо над 70 км писти, 3 кабинкови линии, еднотипни чайни, заведения за бързо хранене по трасетата. Хотелите ще бъдат изградени извън зоната за замърсяване, в населеното място, където подслон ще намират между 13 и 15 хиляди души!
“Нашата фирма предлага фабрика за освобождаване от стреса. Това е мотото ни”, усмихва ми се с оптимизъм Стоян Василев. И ми обяснява, че в Рибарица ще бъде изградена и система за разтоварване - атракции, които ще включват интересни екомаршрути, пътеки за разходки, за велосипеди, за пътуване с джипове, ски на трева, атрактивен рибарник... А обратното озоваване в пределите на селцето ще намери смисъла си в традиционните за региона кухня, българска народна музика, танцови фолклорни изяви, изпълнения на оркестри за народна музика. И цени, които да съответстват на джоба на средния българин. Сиреч, поносими.
Така пък бъдещите летовници ще имат възможността да потърсят и онова цвете, с което някога Тамара, царската щерка, е била излекувана. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
