архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.12, бр.2, година XVIII, 2011г.
Пазарите в ИРАН
гл. ас. Алиреза Пурмохаммад


   Понятието пазар е с древен произход и присъства в много от древноиранските и средноиранските езици. Така например в средноперсийския (пехлеви) "вазар" има много производни: "вазараг" ("пазарен"), "вазарган" ("търговци")... В партиянския пък се използва сходната "важар", имаща същото значение. Думата "пазар" е преминала и в други езици, особено на държави, които са имали търговски отношения с Иран. Такива са арабският, османският, турският. Има и страни, които не са имали преки търговски отношения с Персия, но в чийто език посредством езици-посредници също е навлязла тази дума. Българският, заедно с някои други европейски езици, е сред тях.

   В миналото пазарът в Иран е бил най-важното средище за делови и социални контакти. Поради тази причина главните пазари във всеки град са заемали възлово място, като са започвали от входните врати и са стигали до центъра му. Разбира се, когато се е пристъпвало към изграждането на каквото и да било селище, първоначално са се полагали основите на една главна улица, около нея бързо са се оформяли търговски сергии и занаятчийски дюкянчета, които постепенно са й придавали облика на пазар. Имало е, естествено, различни пазари. В зависимост от мястото, на което те са били разположени, пазарите са се деляли на централни и периферни. От гледна точка на времето, през което са били отворени - на постоянни, като тържищата в големите градове като Техеран, Шираз и Исфахан... и на периодични, като петъчните или съботните пазари. Обикновено в големите селища е имало един основен пазар, който се е намирал в центъра, и няколко други, разположени извън града. В тях стоките са се продавали значително по-евтино. В по-големите градски центрове е имало и няколко по-малки квартални пазари.

   Обикновено централните пазари са били покрити. Те са се състоели от една главна улица или главна "редица" и от множество малки улички - "подредици". Характерно за големите тържища е било, че в тях е имало и джамия, а в близост се е изграждал и площад. Любопитна архитектурна особеност на пазарите от времето на кервансараите* е, че са били своеобразни прототипи на днешните закрити търговски центрове (моловете). Сергиите, дюкянчетата или магазинчетата се се наричали хеджре (букв. "клетка, търговски обект"). Отделните сектори от пазара са били именувани според функцията на хеджретата в тях, например редицата на бакърджиите, на грънчарите, на занаятчиите, редицата на продавачите на птици, на килимите, на дрехите и т.н. Понякога частите от пазара са получавали названията си от родните места на обитаващите ги търговци - редица на арабите, на хорасанците и т.н.

   Въз основа на археологическите разкопки, проведени през последните десетилетия в Иран, категорично е доказано, че пазари в страната са съществували поне от няколко хиляди години пр.н.е.

   С времето възловото разположение на пазара, както и високото обществено положение на търговците, са довели до това, тържището да се превърне в нещо повече от място с търговско-икономическо значение. В него са се провеждали ред значими обществени събития от рода на национални и религиозни празници, фестивали, панаири, различни представления и състезания. Нещо повече, след налагането на исляма в Иран (VIII в.) пазарът неведнъж е бил мястото, откъдето е тръгвало народното недоволство срещу управниците. Често пъти протестите са били оглавявани от либерално настроеното търговско съсловие.

   През ислямския период уседналият градски живот получава силно развитие. Това неминуемо довежда до увеличаването на броя на пазарите, както и до тяхното разширяване. По време на управлението на Сефевидите (1501-1722 г.) във връзка с разрастването на търговските отношения на страната с другите държави от региона, броят на пазарите с международно значение нараства неимоверно. Градове като Шираз, Исфахан, Табриз, Машхад и Казвин със своите огромни тържища се превръщат в средища на междудържавен обмен, известни из целия Изток.

   През периода на Каджарската династия (1796-1925 г.), поради интензивното разрастване на търговските отношения с Европа и по-специално с Англия, на иранските пазари все по-упорито започват да се налагат първите европейски стоки. Това, разбира се, не може да не се отрази неблагоприятно върху местното производство. Иранските производители и търговци започват да обръщат все по-голямо внимание на конкурентоспособността.

   Днес традиционните ирански пазари са средище на търговски и социални контакти. Със своята екзотика, с ароматите и благоуханията си, с редките си храни и подправки, с произведенията на художествените занаяти, на изкуството, с прословутите персийски килими и ред други те представляват изкусителна дестинация за туристите от цял свят.

   * Кервансарай - голяма обществена сграда в Азия, Северна Африка и Балканския полуостров, в градовете, по пътищата или извън населените места, която служи като място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани. Обикновено имали квадратен вътрешен двор с места, където пристигналите са могли да оставят конете, слугите и стоката си. Кервансараите разполагали с фураж за животните, както и дюкянчета, където пътниците и търговците са могли да си закупят провизии за пътуването. Понякога в кервансараите е имало и бани. Портата е била достатъчно голяма, за да могат през нея да преминат тежко натоварени животни, дори и камили.

   Персийската дума karvansara е сложна и се състои от думите karvan (керван) и sara (сграда с вътрешен двор).
Превод от персийски Катерина Куртева
горе