 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.23, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Близо до Арарат |
|
|
| Силва Налбантян-Хачерян |
|
Казват, че всеки арменец трябва да посети Армения поне веднъж в живота си, за да почувства или да потърси връзката си с нея. Всъщност може би подсъзнателно и аз съм се подготвяла за този момент.
Тръгваме от България с дъжд и приемаме, че това е знак от съдбата, за да ни върви по вода. Прелетяваме над цяла Турция и кацаме на летище Звартноц.
Първото нещо, което се вижда в Армения, е Арарат. Той ни посреща при влизането в Ереван и ни следва през целия ни престой. Казват ни, че днес върхът се вижда съвсем ясно, сякаш ни приветства. Пътят към хотела минава по мост, от двете страни на който се издигат два завода за коняк - друг символ на Армения. Времето е приятно, прохладно и ние правим първата си разходка.
Розовият град - така Ереван ще остане в съзнанието ми. Тук всички сгради са направени от розов туф, което създава неповторимо излъчване на града, а към това трябва да се добави и оригиналната архитектура, дело на Александър Таманян. Арменците се гордеят със своята столица и казват, че който е видял веднъж Ереван, не може да го забрави. Центърът на града е наистина впечатляващ - сградите са разположени в кръг, от който като лъчи се спускат основните улици и булеварди, носещи имената на писатели, поети, композитори и учени. Истинската атракция е вечер, когато заработят пеещите фонтани на централния площад, а допълнителното осветление на сградите се смесва с разноцветните водни струи. Това е любимото място на ереванци: място за разходка, за срещи, за слушане на класическа и модерна музика, или просто за отмора. Някои от сградите са на различни министерства, но тук и в близост се намират Националната опера и балет, Националната картинна галерия, Музикалният театър, Националният исторически музей и др.
Ереван е съвременен град, който отговаря на всякакви вкусове. Особено впечатляващи са Музеят на съвременното изкуство и Музеят на кинорежисьора и художника Сергей Параджанов (Саркис Параджанян) - една от най-известните фигури на световното кино на ХХ век, чиято колекция от колажи, инсталации, рисунки и кукли беше частично представена през септември 2008 г. и в София в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Почитателите на изкуството могат да посетят и Музея на Мардирос Сарян - художник със световна слава, създал своя собствена школа, за чиито творчески виждания има преведена книга и на български език.
Като всеки голям град и Ереван има свой нощен живот. Сред нощните клубове се откроява джаз клуб "Малхас". Неговият собственик Левон Малхасян е и маестрото в клуба. Разказват ни, че той цял живот е мечтал да стане президент... на джаз клуб и е успял. Може би затова в заведението цари уютна атмосфера, а музиката извира от сърцето и не може да не те докосне.
През деня на разположение на туристите са модерни бистра и кафенета, както и ресторантите, които предлагат арменска, кавказка, европейска и световна кухня. Истинско кулинарно удоволствие предлагат вкусните арменски ястия - кюфта, кебап, долма, атчар пилав, лаваш (арменски хляб), арменско сирене, няколко вида, приличащи повече на кашкавал, но много вкусни, мадзун (кисело мляко)... Към тях може да се добави и водка от черница, минерална вода "Джермук" или "Дилижан". Но преживяването не е пълно без красноречивите тостове - за здраве, за приятелите, за жените...
По улица "Абовян", подобно на "Витошка", може да се напазаруват стоки на световноизвестни марки. Друг привлекателен център е откритият пазар, известен като Вернисаж, където се продават художествени ръчно изработени предмети - оригинален спомен от Армения. Естествено не бива да се пропускат специализираните магазини за коняк и вино.
Тук конякът е символ, традиция и легенда. Производството му е ритуал, свързан с предания, митове и реални събития, в които са събрани националният колорит и история на Араратската долина. Легендата гласи, че човечеството за първи път е познало вкуса на виното и почувствало неговото действие, когато Ной вкусил от живителната напитка в подножието на планина Арарат. Ереванският конячно-винен завод "Арарат" се помещава в бившата Ереванска крепост, която е реставрирана и сама по себе си е паметник на културата. През годините заводът е сменял собствениците си, бил е национализиран, а в момента е собственост на концерна "Мултигруп", изцяло ремонтиран и с ново оборудване. Влизаме в крепостта и се озоваваме в парк с фонтан - нищо не подсказва, че това е завод. От екскурзоводката научаваме и следната любопитна история: Чърчил обичал много арменски коняк, но Сталин изпратил на заточение в Сибир майстора, който единствен знаел тайната рецепта, и качеството на коняка се понижило. Чърчил, като познавач, веднага се поинтересувал каква е причината и Сталин се принудил да върне майстора. Така бил спасен и човешки живот, и арменският коняк. Докато отпиваме от напитките с кехлибарен цвят, все по-ясна става мисълта на Горки, че навярно е много по-лесно да се изкачиш на планината Арарат, отколкото да излезеш от подземията на "Арарат".
За да почувстваш и разбереш Армения, трябва да посетиш задължително няколко легендарни исторически места: "Матенадаран", "Ечмиадзин", "Гарни", "Гехард", "Звартноц", Сардарабад и езерото Севан.
Обиколката ни започва с "Матенадаран" - хранилище и институт за древни ръкописи. Сградата е внушителна, а на входа е поставен паметник на създателя на арменската азбука Месроб Мащоц. С неговото дело - годината е 405 - започва и "Златният век" на арменската книжнина. В просторните зали във витрини при специални условия са разположени папируси, пергаменти и книги, разказващи за историята на света, развитието на научното познание и изкуствата. Казват, че са изложени едва два процента от фонда на библиотеката, която притежава уникални ръкописи, запазени единствено на арменски език. Погледът се спира върху изящните миниатюри на старите майстори, използвали за своите цветове природни материали и истинско злато. Едно след друго се редят имената на Григорий Просветител, историка Мовсес Хоренаци, философа Давид Непобедими, средновековните писатели и поети Григор Нарекаци, Нерсес Шнорхали и много други.
Християнството започва да прониква в Армения през I век и съгласно преданието е било проповядвано от апостолите Тадей и Вартоломей, затова и църквата се нарича Апостолическа. През 301 г. Армения приема първа християнството като държавна религия. Оттогава датират и първите църкви. Духовният център на арменците "Св. Ечмиадзин" се намира близо до Ереван. Представлява манастирски комплекс, включващ резиденцията на католикоса на всички арменци, Духовна академия и музей на църковни реликви. Това място е светиня за арменците, които са особено свързани със своята църква, поддържала духа им, способствала за развитието на изкуството и науката, за училищното обучение и за запазването на арменската идентичност. Сред съкровищата, съхранявани тук, се открояват златните букви и златният кръст - символи на арменския народ.
Арменците отлично са познавали културата на древна Гърция. Доказателство за това е единственият запазен в Армения елински храм Гарни, построен през I в. в прослава на бога на Слънцето. Историческите сведения свидетелстват за внушителни статуи от злато и метал, изработени от гръцки и арменски майстори. Поради своето великолепие и както ни беше подсказано, по желание на царицата, храмът е бил запазен, като е изгубил своето религиозно предназначение, а християнската църква е построена до него.
Само на две минути път се намира манастирът "Гехард" - следващото християнско чудо от XII век. Уникалното е, че най-старата църква в комплекса е изкопана в самата скала.
От катедралния храм "Звартноц" (VII в.) днес са останали само руини. Но и сега се виждат внушителните размери и богатата декорация на тази църква, извисявала се на 40 м височина.
Две старинни църкви са сякаш кацнали на полуострова на езерото Севан. Наричат го "Перлата на Армения". Гледайки езерото, човек се изпълва с усещането за свобода, а от най-високата точка на полуострова - просто пречистен, в хармония с природата. Тук и навсякъде могат да се видят старинни хачкари - каменните кръстове, така украсени, че приличат на фини бродерии. Арменците ги поставят, за да увековечат важни събития в живота си.
Ако миналото прилича на приказка, то по-новата история на Армения е белязана от трагедията на насилственото изселване, оставило не само милиони жертви, но и отпечатък върху народопсихологията. В специален музей е събран целият фактологически материал, свързан с тези събития. Може би тук е мястото да се напомни, че арменските бежанци са приети в България с държавен указ и с топлота от българския народ.
Имаме все още малко време да пазаруваме, за да отнесем със себе си нещо от Армения. Вече сме се сдобили със задължителния коняк и вино, остават шоколадовите бонбони с пълнеж и сушените плодове - смокини, сливи, джанки, кайсии. Шофьорът сръчно маневрира в натовареното движение, в което сякаш липсват правила.
Автопаркът е смесица от съветски автомобили - лади, москвичи и волги, както и най-нови западни коли, което показва и социалното разслоение в страната. Тук стандартът на живот е по-нисък, отколкото в България. Мнозинството от хората живеят скромно, но никой не се оплаква. Богатите се разпознават по дворците, шедьоври на съвременния кич, който не липсва и у нас. Но тук има една особеност - тези крепости се строят отделно една от друга и по високите места на града, сякаш собствениците им показват своята власт в обществото.
Моите спътници и аз търсехме границата между мита и съвременността, но те не могат да бъдат разграничени - именно в миналото се крие надеждата за бъдещето. Разбулвайки загадки от древността, ние всеки ден се приближавахме към отговора на въпроса "какво не им е наред на арменците" (зададен съвсем спонтанно при поредното обобщение на впечатленията от изминалия ден) - всеки от групата вече знаеше -постоянни имперски нашествия, насилствено изселване, сталински режим, земетресения, войни - последната в Нагорни Карабах. Хилядолетия наред арменците са в позиция да защитават своята култура. Цветът на нацията е избиван неколкократно, а за истински преуспели и талантливи хора се смятат само прочулите се в Москва и големите световни градове. Може да се каже, че държат на качеството и боготворят своите културни посланици - Шарл Азнавур, Уилям Сароян, Арам Хачатурян, Саят Нова... Арменците вярват в своите чудеса и в жизнеността на нацията, към която причисляват и многобройната диаспора по целия свят.
Не можеш да не харесаш земята на Арарат и нейните хора. Весели, с чувство за хумор и самоирония, гостоприемни и с невероятна любов към българите. Трудно е да се опише с думи колко комфортно се чувствахме през цялото време, когато се произнасяха думи за приятелство и близост. Не е случайно, че много арменци емигрират в България не само по икономически причини, но и защото са добре приети в една среда, в която арменците са обичани.
За последен път поглеждаме през илюминатора - Арарат е неимоверно близо, високо в облаците, заснежен, прекрасен и вечен. Изпраща и посреща. В ясно време се усмихва, а обвит в облаци - сякаш се гневи. И има защо - легендата разказва, че Ной е спасил човечеството, спирайки на Арарат. И оттогава хилядолетия наред планината наблюдава добро и зло, опитва се да предпазва хората, да насочва действията им, а те - хората на Армения - сутрин поглеждат към своя символ с надеждата, че ще се извисява в ясносиньото небе.
|
|
София-Ереван-София
29 май - 4 юни 2009 г. |
|
| горе |
|
|
|
|
