архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.39, бр.2, година XI, 2004г.
СОФИЙСКИ СЪБОР
   Държавният архитектурно-исторически резерват “Софийски музей” е разположен в центъра на Киев на територия, равна на 5 хектара. Прекрасният ансамбъл от паметници на украинската архитектура датира от ХI - ХVIII в. Най-ценният от тях е Софийският събор.
   Летописът на събора започва през 1017 или 1037 г. Предполага се, че изграждането му стартира от 20 - 30-те години на ХI в. Той е основан в чест на победата на Киевския княз Ярослав над племената на печенези и е издигнат по образеца на константинополската едноименна катедрала.
   Названието “Софийски” произхожда от думата “софия”, която в превод от гръцки означава “мъдрост”. Посветен на “мъдростта на християнското учение”, съборът, съгласно замисъла на създателите си, е трябвало да утвърди в Киевска Рус християнството и феодално-княжеската власт. Замислен като главен митрополитски храм на Киевска Рус, Софийски събор е бил обществен и културен център на държавата. В него са се провеждали церемониите по “встъпване на престола” на киевските князе, там са се посрещали чуждите делегации; до стените му се е събирало Киевското вече (събрание); в него е била създадена и първата, известна в историята на този регион, библиотека.
   В един от най-важните периоди за историята на древния Киев - поробването му от ордите на хан Батай през 1240 г. - голяма част от архитектурните съоръжения са били превърнати в руини. Софийският събор оцелява, но разграбен и опустошен, той загубва предишния си блясък и красота. Независимо от това, продължавала да бъде главен действащ храм на града.
   Имената на неговите строители са неизвестни. Пъроначалните архитектурни форми са се запазили чак до XVII в., за което свидетелстват рисунките на холандския художник Абрахам ван Вестерфелд, който го прерисува през 1651 г. - периода на неговото опустошаване.
   Всички мозайки на събора са изпълнени върху сияещ златен фон. За тях е характерно богатството на багрите, пъстротата и наситеността на тоновете. Преобладаващи са синият и сребристобелият цвят в съчетание с пурпурния. Всеки един има много оттенъци: синият - 21, зеленият - 34, червенорозовият - 19, златният - 25 и т. н. Това свидетелствува за високото развитие в Киевска Рус на стъкловарното дело и техниката за изработка на смалт. Като цяло палитрата на мозайките в събора наброява 177 оттенъка на различни цветове. Смалта се произвежда от стъкло, боядисано в различни гами с помощта на соли и окиси на метали. Изображенията са нанесени непосредствено върху стените чрез забиване в още неизсъхналата мазилка на кубчета смалт. Размерите им са приблизително 1 куб. см. Освен смалта са използвани и късчета от природни камъни.
   В началото фреските са украсявали всички странични стени на събора, галериите, куполите. През XVIII в. върху първичния стенопис са нанесени нови изображения с маслени бои, които отговаряли на изискванията на епохата. В средата на XIX в. фреските са изчистени от нанесените през XVIII в. рисунки, покрити са с нови, изпълнени с маслени бои. Те обаче не се отличавали с особена художествена стойност, независимо от това, че сюжетите повтаряли като цяло иконографската схема на прастарите фрески, които са се съхранили и до ден-днешен.
   В процеса на съвременните реставрационни работи фреските от XI в. са изчистени от напластяванията на вековете, местата, където мазилката, върху която са били нанесени, се е отделила, са укрепени. По-късната живопис е нанесена там, където фреските са изгубени, с цел да се запази общата единност на стенописния ансамбъл. На отделни места са съхранени композиции от XVII и XVIII в. Освен мозаиките от XI в., в централният неф на събора на западната стена представлява интерес изпълнената с маслена боя през XVIII в. композиция “Първата Вселенска църква”.
   Много ценни са произведенията на декоративните украси от XI в.: инкрустрираният с мозайка каменен стол на митрополита (в главния олтар), резбованите огради (парапети) на хора, покрити с богати барелефни орнаменти.
   Върху стените на Софийския събор на различни места са запазени средновековни надписи - графити. Те са ценни паметници на древноруската писменост, важни исторически документи, от които и днес учените черпят сведения за различни сфери от живота в Киевска Рус.
По материали от украинския печат
горе