 |
|
| АРТ |
стр.41, бр.1, година XVII, 2010г. |
|
Нико Пиросмани
(1862 - 1918)
Нико Пиросмани (Пиросманашвили) е роден в с. Мирзаани, област Кахетия. Като дете осиротява и заедно с двете си сестри се мести в Тбилиси през 1870 г. През 1872 г. работи като слуга на богати семейства и се учи да чете и пише на грузински и руски. През 1876 г. се завръща в Мирзаани и работи като овчар.
Пиросмани постепенно се научава да рисува. Негова отличителна техника е рисуването директно върху черен линолеум. През 1882 г. отваря работилница в Тбилиси, но тя се оказва неуспешна. През 1890 г. работи като кондуктор във влаковете, а през 1895 г. се захваща с изработване на табели. През 1893 г. става съосновател на млечна ферма в Тбилиси, която напуска през 1901 г.
През целия си живот Пиросмани, който е винаги беден, охотно се захваща с най-обикновена работа, включително боядисване и варосване на сгради. Макар картините му да постигат местна популярност (около 200 са съхранени), отношенията му с професионалните художници остават трудни - свързването на двата края винаги е по-важно за него от абстрактната естетика.
През април 1918 г. умира от недохранване и бъбречна недостатъчност. Погребан е в гробището Нино, но точното място е неизвестно, тъй като не е регистрирано.
Ладо Гудиашвили
(1896 - 1980)
Художникът Ладо Гудиашвили е роден в Тифис, където учи в училището за скулптура и изящни изкуства, а по-късно в частната академия на Ронсън в Париж. За кратко Гудиашвили принадлежи към грузинската група поети, наречена "Сините рогове", която се опитва да обвърже националните особености на грузинската култура с френския символизъм. Творбите на Гудиашвили са силно повлияни от Нико Пиросманашвили.
Очарован от грузинския живот, в ранните си картини художникът комбинира драматична гротеска с очарованието на поетичното тайнство ("Жива риба", 1920). След завръщането си в Грузия през 1926 г. се приближава към традициите на древното кавказко и персийско изкуство. Цветовете на Гудиашвили стават по-топли и все по-ясно е представянето на света като театър (много от творбите му или са вдъхновени от опери и балети, или изобразяват актриси със сценични костюми). Като сънародниците си Григол Робакидзе и Константине Гамсахурдия си служи свободно с митологични алегории ("Разходката на Серафита", 1940), като централна е фигурата на грациозна, красива жена, изобразявана като тайнствената "Богиня на Земята".
Гудиашвили работи и монументално, като през 1946 г. подновява стенописите на църквата Кашвети в Тбилиси, заради което е изключен от комунистическата партия и е уволнен от Академията за изящни изкуства в Тбилиси, където преподава от 1926 г.
В картините от големия си "антифашистки" цикъл с индийско мастило Гудиашвили се превръща в нещо като грузински Гоя - чудовища заобикалят руините на изкуството и голи "богини" носят идеята за смъртта на културата.
Ладо Гудиашвили работи и като илюстратор на книги и автор на декори за киното и театъра.
Елена Ахвледиани
(1901 - 1975)
Елена Ахвледиани е грузинска художничка, график и театрален декоратор. Известна е с изображенията си на грузински градове, с илюстрациите си към творбите на Иля Чавчавадзе и Важа-Пшавела, както и за създаването на декори за пиеси в театър "Марджанишвили" в Тбилиси.
Също като останалите творци от своето поколение - Давид Какабадзе, Ладо Гудиашвили и Кето Магалашвили - започва да твори през първите десетилетия на ХХ в. Постиженията на тези художници се основават на наследството на националната и европейските култури, в голяма степен са формирали отличителните черти на грузинското изкуство, като не са загубили значимостта си и до днес.
Интересите на Ахвледиани са различни и включват живопис, графика, дизайн на декори и сценични костюми и илюстриране на книги. Но тя остава в грузинската история на изкуствата преди всичко като майстор на жанровата и лиричната пейзажна живопис. Най-известни са изгледите й от Тбилиси - градът, в който живее мнго години, който обича като роден и за запазването на чиито исторически особености влага много енергия. Студиото на художничката се намира в една от извитите улички на Тбилиси и е истински културен център - място, където често се събират актьори, художници, музиканти, поети и многобройните й приятели. Характерът и вкусовете на Ахвледиани се формират още в детството й и много малко се променят с времето.
Елена Ахвледиани има прекрасен глас. Тя мечтае да стане певица и усилено изучава пеене. Дори след като избира да бъде художник, не се отказва от музиката. "Всъщност обичам музиката повече от всички останали изкуства, дори моето собствено", пише тя в едно от своите писма.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
