архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.18, бр.1, година XV, 2008г.
Защитата на Шипка: стратегия и устрем
Кир Лемзенко


   Русия навлиза във войната, водена главно от хуманни интереси и желание да помогне на страдащите под османско владичество народи. Тя нееднократно се опитва мирно да разреши сложната ситуация на Балканите и предлага на Османската империя да предостави автономия на Босна, Херцеговина и България. Но правителството в Истанбул отхвърля всички предложения и продължава да поощрява геноцида на немюсюлманското население на Балканите.

   При тези условия през април 1877 г. Русия обявява война на Турция, която завършва с победа за Русия и значително ускорява процеса на разпадане на Османската империя. На Балканския полуостров се появяват нови независими държави, в това число и България.

   Военните действия за освобождението на България се водят по план, разработен от генерал Н. Н. Обручев. Планът предвижда разполагане на войски на Балканите (основна част) и в Кавказ (помощна част). Стратегическата задача на Балканите е освобождението на България, а в Кавказ - отвличане на силите и вниманието на противника от основното бойно поле.

   Н. Н. Обручев препоръчва на Балканите да се създадат две армии - армия за нападение (три корпуса - 120-130 хил. души) и армия за обезпечение (четири корпуса - 160 хил. души). Предлага главният удар да се насочи в направление Систово - Търново - Шипченски проход - Адрианопол - Константинопол. Тази стратегия трябва да бъде осъществена от армията за нападение. Направлението на главния удар е избрано след щателна оценка на военната обстановка, особеностите на местността, силите и средствата на противника.

   При съставянето на плана са изследвани три направления - приморско, централно и западно. Най-подходящо за нанасяне на главния удар се оказва централното направление. Преимуществата му се свеждат до следното:

   - Оттам минава най-краткият път за Константинопол.

   - Преминава през територия, населена главно с българи.

   - Встрани от това направление остава четириъгълникът на турските крепости (Силистра, Русчук, Шумен, Варна).

   - Отдалечеността му от Черно море не позволява на противника да се възползва от преимуществото си по море.

   Заедно с генерал Обручев значителен принос за анализа на успехите и неуспехите на предишните руско-турски войни има и полковник Артамонов, който подробно анализира направленията, в които е действала руската армия, в частност войните от 1806-1812 г. и 1828-1829 г. Той препоръчва в бъдеще да се действа по централното направление. Оттук следва и първостепенната необходимост от овладяването на Шипченския проход от руските войски. Реализирайки своите планове по подготовката на войната, турското ръководство също придава голямо значение на Шипченските позиции.

   Макар действията на руската армия на Балканите след преминаването на Дунав да не протичат по плана на генерал Обручев, идеите му за възможно най-бързото овладяване на Шипченския проход от дунавската армия са реализирани.

   Армията за нападение е предвождана от десетхиляден челен отряд под командването на генерал Гурко. На него му е поставена задача не само да овладее прохода, но и да разположи армия на южния склон на Балкана, за да отбранява пътя към главните военни части. Както знаем, челният отряд изпълнява блестящо своята задача.

   Въпреки че много скоро руската армия успешно преминава Дунав, изкачва балканските хребети и овладява Шипченския проход, към 21 юли 1877 г. тя изчерпва настъпателните си възможности и е принудена да премине в отбрана. Предстои да се съсредоточат стратегически резерви от Русия, след което да се премине към решителното настъпление.

   Съответно през юли 1877 г. турското командване започва да се готви за контранастъпление. Съотношението на силите е следното:

   - Руснаци - 268 222 души армия и 1014 топа.

   - Турци - 210 650 души и 414 топа.

   Разработеният от турците план предвижда:

   - Армията на Сюлейман паша да превземе Шипченския проход и да премине в Северна България.

   - След това да последва общо настъпление на турските войски от запад, изток и юг към дунавската армия с цел руснаците да бъдат притиснати към бреговете на Дунав.

   В тази ситуация ключов момент за турците става завладяването на Шипченския проход, а за руснаците - неговото удържане на всяка цена. На Шипка руските войници и офицери проявяват героизъм и храброст. Смело се държат и медицинските сестри, които четири дни спасяват ранените без сън и почивка.

   Трябва да споменем и приноса на Руската православна църква в духовната и психологическата подготовка на руските войски. Руският народ (в основата си неграмотни крепостни селяни, разпръснати по цялата страна) знае за събитията в далечна България - за Априлското въстание, за зверствата, извършвани от османците. Няма телевизия и радио, вестници се издават само в градовете - губернии, a руснаците знаят за всичко, съчувстват на борбата за освобождение на българите и са готови да вземат участие в нея. Заслугата за това се дължи главно на руските селски свещеници, които подготвят крепостните селяни - бъдещите войници в жестоката борба.

   В резултат на отбранителните боеве проходът е удържан. По този начин е решена стратегическа задача от първостепенна важност за дунавската армия - да се попречи на противника да премине Балкана и да настъпи в Северна България. Планът за контранастъпление на турската армия е осуетен, което в значителна степен повлиява на хода и по-нататъшното развитие на цялата война.

   Отбраната на Шипченския проход продължава около шест месеца (от 7 юли до 28 декември 1877 г.). За времето след август руските войски съвместно с българските опълченци отблъскват многочислени атаки на превъзхождащия по сили противник, издържат интензивен артилерийски обстрел, понасят сурова планинска зима, опазват и удържат прохода, като по този начин успяват да съхранят за руската армия пътя през Задбалкана.

   Заедно с това трябва да се отбележи, че упоритата отбрана на Шипка спасява населението на Северна България, многочислените бежанци - българи от долината на река Тунджа, от масови репресии, а може би и от пълно унищожение от османците. Поражението на армията на Сюлейман паша повлиява отрицателно на моралния дух на цялата турска армия.

   В същото време удържането на Шипченските позиции внася увереност в недалечната победа у руските войски, българските опълченци и цялото българско население. Руските войници стават свидетели на подвизите на българските опълченци, високо оценяват техния героизъм, смелост и готовност да пожертват живота си за освобождението на България.

   Героизъм и самоотверженост проявяват не само българските отряди, но и българското население (в това число жените и децата), което защитава Шипка под куршумите и снарядите, носи вода и храна, евакуира ранените и се грижи за тях.

   Това, което остава в паметта на руските воини, намира отражение и в официалните документи и спомени на участници в боевете. Отбраната на Шипка завинаги остава в паметта на руснаците и българите като образец за високи стойности, доблест и героизъм на братята воини. Неслучайно Шипка влиза в историята като символ на българо-руското братство.

   Наред с това трябва да се отбележи, че Шипченската укрепена позиция отново демонстрира стратегическата си значимост в момента на преминаването на руските войски през Балкана през януари 1878 г.

   Генерал Радецки планира да извърши прехода на корпуса си през Стара планина на две колони - западната е командвана от Скобелев, а източната - от генерал Святополк-Мирский. Планирано е след преминаването на Балкана двете колони да обградят армията на Весел паша, която е разположена на южния склон под Шипченския проход.

   В тази ситуация във всеки един момент генерал Радецки, заемайки Шипченската отбранителна позиция, има възможност да нанесе удар на лагера на Весел паша откъм тила. Радецки не се и замисля да се възползва от тази възможност и това съществено повлиява на изхода на сражението. След като се оказва обградена, армията на Весел паша се предава.
Превод от руски
Мария Ангелова
горе