архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.45, бр.1, година XV, 2008г.
Символ на руското страдание и единство
Горан Благоев
Руснаците наричат страната си "Дом на Пресвета Богородица". И сигурно имат право, щом като през вековете Божията майка е проявявила своята милост над тях чрез многобройните си чудотворни образи.



   Една от най-старинните и почитани светини е иконата "Пресвета Богородица Курско-коренна". Наречена е така, защото е открита край гр. Курск при корените на едно дърво. Случило се в далечната 1259 г. и съвсем неслучайно на 8 септември - празника Рождество Богородично. Тогава Курск тънел в запустение, разорен от татарите. В покрайнините на града един ловец забелязал неголяма дъска, която лежала в корените на дърво. Когато я вдигнал и обърнал, видял върху нея образът на Божията майка. В този миг станало и първото чудо - там, където лежала иконата, бликнала чиста вода. Светинята пренесли с големи почести в съседния град Рилск. При поредното татарско нашествие иконата била разсечена и двете й половини захвърлени в различни посоки. Когато след време ги открили и ги поставили една до друга, те по чудотворен начин се съединили и образът отново станал цял. Мълвата за чудотворната сила на Курско-коренната икона се понесла из цяла Русия. През 1597 г. цар Фьодор Иванович заповядал тя да бъде пренесена в столицата Москва. Тогава върху иконата били изографисани допълнителни изображения - на Бог-Отец и старозаветните пророци. Царица Ирина Фьодоровна поръчала за реликвата скъп обков. По-късно върнали иконата в Курск, а през 1618 г. била пренесена в Катедралната църква на Знаменския манастир, издигнат на мястото, където я открили четири века по-рано. Нарекли обителта така, защото Богородичният образ е от иконографския тип "Оранта" - "Знамение". Всяка година с чудотворния образ започнали да правят литийни шествия от Знаменския манастир до Курск и обратно. При едно такова шествие чрез благодатта на Богородичната икона младеж на име Прохор получил чудотворно изцеление. Това бил бъдещият велик светец на руската земя - Серафим Саровски. Любовта му към Божията майка озарила целия му живот, отдаден на лишение и служение на ближните, и едва ли е случайно, че Св. Серафим основава Дивеевския манастир, който впоследствие е наречен "четвъртият земен дял на Пресвета Богородица".

   "Св. Богородица Курско-коренна" била пазена в Знаменския манастир чак до революцията от 1917 г. Драматичната история на Русия от началото на ХХ в. предопределя и драматичната съдба на чудотворната светиня. И което е съвсем неизвестно - я свързва за кратко с България. Когато болшевиките превземат района на Курск, реликвата последователно отива в Ростов и Новоросийск, а след това е изнесена зад граница в Сърбия. През есента на 1920 г. Курският епископ Теофан решава да я върне в Севастопол, където по това време се намира щабът на въоръжените сили на Южна Русия под командването на ген. П. Врангел. Дните в края на септември били определени за време на всенародна молитва, пост и покаяние с вярата, че Бог ще избави Крим от болшевишката опасност. Хората с надежда очаквали Курско-коренната икона да се завърне при тях, та дано чудото стане!

   На път за Севастопол епископ Теофан спира в София, където немалко руснаци намерили втори дом след болшевишката революция. Той пристига на 20 септември, а на следващия ден - празника Рождество Богородично (ст. ст.) "прочутата старинна икона, цела обкована и украсена със скъпоценности, биде изложена за поклонение в столичната Руска църква, гдето се стичаше многоброен народ", както съобщава "Църковен вестник". Улиците край Руската църква били задръстени от българи и руски бежанци -подобно масово поклонение София комай виждала за първи път. И това било напълно обяснимо - не само руската емиграция търсела надежда и упование свише. По това време българското общество изживявало драмата на следвоенната криза. чудотворната икона остава в София две денонощия - на 22 септември тя е изпратена до Централна гара с литийно шествие, което тръгва от Руската църква, преминавайки по "Цар Освободител" и "Мария Луиза". Когато влакът потеглил, мнозина коленичили. "Среди богомолците бе и нашата интелигенция - разказва дописникът на "Църковен вестник", - това направи силно впечатление на всички: и на руси, и на българи. Един познат русин - свещенослужител, в разговор върху религиозното въодушевление около тази света икона, ни казваше: "На чужденците, пък не рядко и нам, често обръща внимание студенината на чувствата у вашия народ - даже на религиозните чувства. И изведнъж това бурно религиозно въодушевление на столичани. За нас това е голяма изненада. Явно е, че въпреки многото препятствия за развитието на религиозната култура в българската душа, тоя народ е дълбоко вярващ. Порази ме и удивителното развитие у вас на гражданските чувства. Даже в религиозен екстаз българите не забравят своята нещастна България..." Моят познат от далечна Русия видял и усетил това, което съзнателно мнозина от нашите българи не виждат, макар и да гледат."

   Благодарение на този руски свещеник до нас е достигнала и една затрогваща история, станала по време на поклонението пред "Св. Богородица Курско-коренна" в София. В евангелието, което стояло на аналой до иконата, намерили пъхнат екземпляр от устава на Съюза на македонските братства. Върху него нечия ръка изписала молитва, която нямало как да бъде открита в нито една богослужебна книга: "Пречиста Богородице, майко, смили се над бедните, онеправдани българи и изгнанници от Македония; и както ти, чудотворна иконо, се връщаш в Русия, благослови и нас, нещастните, да се върнем по домовете си. Съкруши нашите видими и невидими врагове и ги прогони далеч. Уталожи, Пречиста майко, велика Русия, обедини я..., простри ръка и над нашето измъчено и ограбено отечество и дай свобода на Македония. Амин!"

   Въпреки масовото поклонение в София и всенародното покаяние в Севастопол, Божията майка нито "дала свобода на Македония", нито "уталожила велика Русия", защото божият промисъл отредил и за двата народа велики изпитания. С оттеглянето на Врангеловата армия от Севастопол и Крим иконата напуска завинаги руските земи, но не изоставила руснаците. Започва дългото й странстване, което я превръща в духовен спътник на руската емиграция. Курският епископ Теофан занася иконата най-напред в руската църква в Белград, където тя остава до 1945 г. През това време светинята често посещава руските емигранти в околните страни. Запазени са свидетелства за много чудеса и различни изцеления, станали чрез Богородичния образ. Към нея руснаците от Белград отправят молитви за закрила и при бомбардировките на града през II световна война. Разказват, че от това време са най-забележителните свидетелства за спасение по чудотворен начин. От 1945 до 1951 г. иконата "Св. Богородица Курско-коренна" се намира в Катедралния храм на Руската задгранична църква (РПЦЗ) в Мюнхен. И тук Божията майка не престава да върши чудеса чрез своя образ и освен че изцелява мнозина от тежки болести, помага на немалко разделени след революцията семейства да се съберат отново. На 5 февруари 1951 г. Курската икона е пренесена в Синодалната катедрала на РПЦЗ в Ню Йорк, където се пази и досега. Оттогава няколко пъти в годината чудотворният образ преодолява огромни разстояния, посещавайки руските задгранични общности в различни континенти.

   Богородичният образ е свързан и с възстановеното през м. май миналата година канонично единство на Руската патриаршия и образувалата се след революцията Руска задгранична църква, което бе подготвяно години наред. В късната есен на 2007 г. иконата отново бе донесена за поклонение в руските църкви на Западна Европа - през Лондон и Дъблин тя за пореден път дойде в Мюнхен. Там на 29 ноември руският духовен глава патриарх Алексий II заедно с архиереи от РПЦЗ за първи път отслужи съвместен молебен с акатист пред "Пътеводителката на руската емиграция" в Мюнхенската църква, посветена на "Руските Новомъченици и Изповедници и Св. Николай". Пред своите събратя от Руската задгранична църква и пред огромното множество руснаци, дошли от цяла Германия специално за това богослужение, патриарх Алексий II каза: "Преди няколко години, когато бях в Германия за изследвания в един кардиологичен център, вие ми казахте, че ако сте знаели за това, щяхте да донесете в болницата чудотворния образ на Пресвета Богородица. И ето че след няколко години Бог ме сподоби в този храм да се поклоня на великата светиня на руската емиграция и да отправя пред нея молитви за това, Царицата Небесна да закриля всички нас - и в отечеството ни, и в странство". Така чудотворният образ на "Св. Богородица Курско-коренна" давал надежда на хиляди руснаци във времена на драматични изпитания, се превърна в един от символите на руското помирение и църковно единство.
горе