архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.1, година XIV, 2007г.
Г-н Каролос Папуляс, президент на Република Гърция
снимка: Василис Кутруманос
   Каролос Папуляс е роден в Янина през 1929 г. След като завършва право в Атина и Милано, той става доктор на науките в Кьолнския университет и практикува юридическата си професия от 1963 до 1981 г. Намира се в Германия по време на военния преврат в Гърция от 1967 г. и през следващите седем години Папуляс съдейства за създаването на студентското съпротивително движение като участва редовно в емисиите на гръцки език на радио “Дойче Веле”. През 1977 г. Папуляс влиза в парламента за пръв път като народен представител на район Янина с листата на Общогръцко социалистическо движение (ПАСОК). Той бива преизбран осем пъти, като има парламентарен стаж от 27 години. Близък съратник на покойния премиер на Гърция Андреас Папандреу, той упражнява устойчиво влияние върху външната политика, провеждана от няколко правителства на ПАСОК, като изпълнява длъжностите заместник-министър на външните работи от 1981 до 1984 г., външен министър от 1985 до 1990 г. и от 1993 до 1996 г. През 1995 г. е избран за член на изпълнителното бюро на партията и в нейния секретариат. След общите избори през 1996 г. Папуляс става ръководител на гръцката парламентарна делегация към ОССЕ. През юни 2000 г той бива назначен за член на Борда на директорите на Изпълнителния комитет на Международната фондация за олимпийско примирие. На 12 март 2005 г., е избран за президент с безпрецедентно голямо мнозинство от 279 гласа в 300-местния парламент на Гърция. Папуляс ще има петгодишен президентски мандат.

   По време на дългата си кариера Папуляс е бил шампион на овчарски скок, адвокат, политически функционер, член на парламента, официален представител на националния отбор по волейбол и председател на Националната асоциация по атлетика. Женен е и има три дъщери.




   На 12 февруари 2007 г. президентът на Република Гърция Каролос Папуляс пристигна на тридневно държавно посещение в България по покана на президента Георги Първанов. Цел на държавната визита беше запазването и задълбочаването на политическия диалог между България и Гърция. Бяха обсъдени двустранните отношения и бяха потърсени нови форми на сътрудничество в контекста на пълноправното членство на България в ЕС. Бяха разменени мнения относно развитието на Евросъюза, дебата по конституционния проект, общата енергийна политика, както и регионални инициативи и въпроси, свързани с Югоизточна Европа. Президентите Георги Първанов и Каролос Папуляс участваха в откриването на българо-гръцки бизнес форум.

   Президентът на Република Гърция проведе срещи с председателя на Народното събрание Георги Пирински, с министър-председателя Сергей Станишев, с Н. Св. патриарх Максим и

   беше удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.





ЕС е длъжник на Балканите, а не Балканите на Европа
реч на Каролос Папуляс по повод удостояването му с титлата “Доктор хонорис кауза” на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, София, 13 февруари 2007 г.


   Изпитвам голяма радост, че се намирам днес в един исторически университет на приятелска България. Изпитвам също така голямо вълнение заради удостояването ми с титлата “Доктор хонорис кауза” на Юридическия факултет на Софийския университет. Това е голяма чест, тъй като вашият университет е дал изключителни образци в духовния живот на страната, дори в трудни времена и при несгодни условия.

   Особено съм развълнуван най-вече, защото се намирам в София, столицата на една държава - членка на Европейския съюз. Става въnрос за историческо събитие със стратегическо значение за България, за Балканите, а и за цяла Европа. С nрисъединяването на България и Румъния завършва един цикъл от дългогодишни nреговори. Налагащото редица изисквания към българския народ усилие завърши с неговото оправдаване за вашата страна, едно исторически наложено оправдаване.

   Дълбоко е моето лично удовлетворение, тъй като по време на дългата ми служба в Министерството на външните работи полагах усилия в тази посока. Не само защото винаги съм вярвал във възможностите на българския народ и в значението на общия ни европейски път, но преди всичко защото считах разширяването към Югоизточна Европа закономерен за Евросъюза път.

   България постигна политическо, институционално и икономическо чудо, така че да стане възможно приемането й в един съюз на държави, който въпреки неговите слабости представлява световен пример за развитие, качествена демокрация и ценностна система.

   Тук бих искал накратко да се спра на някои основни предизвикателства, пред които е изправен Евросъюзът, преди да завърша със смисъла, който ще има както за Европа, така и за двустранните, но и за вътрешнобалканските връзки, разширяването към Югоизточна Европа. Често пъти, както ви е известно, в европейския печат се пише, че Европейският съюз вече не се харесва на европейските народи. Гражданите се дистанцират, както показват процентите на участие в изборите за Европейски парламент. Причините са очевидни: бюрокрацията на Брюксел остава истински непонятен лабиринт за средния гражданин, начинът на взимане на решения е централизиран, текстовете на Общността не са достъпни, неравенствата не са изличени, безработицата остава най-големият социален проблем. Екологическата криза проблематизира европейските семейства, които се запитват за грешки и пропуски, допуснати в името на развитието. Европейските граждани са разтревожени от безизходицата в борбата срещу международния тероризъм, като същевременно изпитват сериозно безпокойство относно границите между сигурност и свобода. Въпреки всичко това пътят на Европа от основаването на Общността за въглища и стомана до днес представлява един от върховите пътища в европейската история. Подчертавам като най-голямо постижение факта, че Общността успя да направи немислима една вътрешноевропейска война. Европа вече вярва, че световният ред на XXI в. не може да бъде друг, освен основаващ се върху демократизирането на международните отношения и абсолютното зачитане на международното право и на Хартата на ООН. 3атова считаме, че нашите отношения със страни кандидат-членки са длъжни да бъдат отношения принципни, в които разделянето на държави, окупирането на територии, фалшифицирането на историята или селективното приемане на европейското acqui communautaire не са приемлив подход. Трагедията на Втората световна война и изпитанията на европейците от злочестините на въоръжените сблъсъци допринесоха решаващо за ориентирането на всички европейски сили към развитието, реконструкцията и обществения консенсус. Европа, разбира се, не пренебрегва своето отбранително измерение. Очевидно е, че по-умереното развитие на отбранителната сфера допринесе за нейното по-широко възприемане в световен план, като фактор на мира и стабилността.

   Германското председателство отдаде особено значение на институционалния nроблем на Европа. Очакваме декларацията на Берлин и сме убедени, че там ще бъдат определени точно, но и реалистично не само стратегическите ни цели, но и процедурата за тяхното постигане. Това, което всички ние искаме, е една динамична Европа, способна да взима решения, без обаче да забравя, че легитимирането на начинанието на Общността се уповава на волята на нейните народи. Основният въпрос за европейския гражданин, а следователно и най-важното ни политическо стремление, е успешният евроnейски социален модел. Тоест, развитие с обществен консенсус, макроикономическа стабилност, опазване на околната среда и реалистична перспектива за социално слабите групи. Онези от нас, които сме преживели мрачни периоди от европейската история, може би по-лесно разбираме, че демокрация и развитие, в центъра на които не стои човекът, не може да съществуват заедно.

   През цялата ми политическа кариера съм вярвал в силата на балканската душа, в нравствеността и духовното качество на балканските народи. Затова и съм уверен, че България ще се отзове успешно и на европейския си път. Дори според прогнозите на меродавни икономически анализатори София ще може да се присъедини към зоната на еврото между 2010 и 2012 г., при същевременно продължаващ интерес от страна на чуждите инвеститори. Налице са и предпоставките, и движещата сила за по-нататъшното развитие на българската икономика и за непрекъснатото подобряване качеството на живота на гражданите. Присъединяването на България и Румъния към Евросъюза е първата стъпка към една нова политическа реалност в балканското пространство. Реалност чужда на националните противоречия и икономическото бездействие. Днес вече се е обединила една голяма по обхват и население част от Балканския полуостров, намаляла е разделителната функция на границите, както и тяхното символично, емоционално, но и съществено значение.

   Стабилната подкрепа от страна на Гърция за европейската перспектива на Балканите не е била и не е дипломатически автоматизъм. Това е дълбокото убеждение на моята страна, че Балканите, както малко други райони на планетата, са заплатили за националистическите си екзалтации и надпреварата за разпределяне на силата. Както всички ние констатираме, че пътят към укрепването на стабилността в нашия регион остава дълъг и труден. Гърция се нарежда сред едни от най-горещите поддръжници на европейската перспектива на Балканите. В рамките на тази перспектива всички страни - кандидатки от нашия район, трябва да бъдат разглеждани на равна нога и въз основа настоящето, а не миналото. Разрешаването на всички наследени от миналото проблеми, както и тези, които евентуално биха възникнали, трябва да се основава на законите на международното право и на наредбите на Хартата на Обединените нации. Балканските народи са страдали много от антагонизма за създаване сфери на влияние, от конструирани национализми и граждански войни. Европейският съюз е длъжник на Балканите, а не Балканите на Европа. И тази констатация, струва ми се, представлява една добра основа за общата ни проблематика.

   С дълбоко удовлетворение виждам, че след последните събития навлиза във фаза на реализиране петролопроводът Бургас - Александруполис. Намираме се съвсем близо до започването на изграждане на един обект от стратегическо значение, който ще издигне нивото на енергийното присъствие на нашите страни и ще ни предостави дипломатически и икономически облаги. За неговата подготовка България, Русия и Гърция работят отдавна. Приветстваме волята на българското политическо ръководство да преодолее пречките и да направи една важна за световната енергийна карта стъпка. Абсолютно съм убеден, че в новата рамка на Евросъюза целият спектър на нашите отношения - политически, икономически, културни, на гражданската дипломация, ще се развие още повече. И съм убеден, че ще продължим да доказваме, че историческата опция на нашето стратегическо приятелство, което представлява образец за подражание, ще оправдае очакванията на нашите народи, на Балканите, а и на цяла Европа.
горе