архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВИТРИНА стр.28, бр.1, година XIII, 2006г.
Мориц Беньовски - кралят на Мадагаскар
Първият портрет, появил се в книгата на Беньовски през 1790 г.
   Животът на славния словак, безсмъртния авантюрист, фантазьор, пътешественик, мореплавател и крал на Мадагаскар Мориц Беньовски е бил изпълнен с приключения и вълнуващи събития от ранната му младост до трагичната му смърт в Малгашката джунгла, където загинал на върха на своята слава на четиридесетгодишна възраст в битка срещу французите. Беньовски е една от най-забележителните фигури на XVIII в., бил е приятел на американския откривател и политик Бенджамин Франклин и на английския учен Джон Магелан и преплувал Берлинговия проток седем години преди Джеймс Кук. Без украсата на митовете и легендите неговият живот е изключително омагьосващ, той е свидетелство за смелост и храброст, велик дух и проникновен интелект.

   При Беньовски успехът се редувал с неуспех, след победата идвало падение. Опознал тъмните, вмирисани зандани и крепости като военнопленник, по-късно бил в компанията на крал Людовит ХV и обядвал с войводи, епископи и князе.

   Изоставил снежните върхове на Камчатка, където бил заточен и където трябвало в бедност и забрава да доживее своя живот, с не малко героизъм и решителност той избрал пътя към неизвестното, който го довел към топлината и екзотиката на южните морета, където отпразнувал триумфа на своя живот. Калпака и овчия кожух на затворник сменил за перуката на благородник и униформата на френски генерал, в какъвто се превърнал на тридесет и две годишна възраст - кариера, за която обеднял словашки дребен благородник е могъл само да сънува.

   Беньовски бил словак със сърце на поляк, сам често се провъзгласявал за поляк, бил готов да воюва за свободата и независимостта на Полша, заради което в 1770 г. е бил депортиран в Камчатка. Но това не променя факта, че има словашки произход. Неговият баща, полковник Самуел Беньовски и майка му, баронеса Розалия, били словашки благородници. В замъка на семейство Беньовски се говорило на словашки. В своята младост Мориц използвал повече латински - езика на благородниците. Владеел пет езика: латински, немски, френски, полски и руски.

   Роден е във Връбово при Пиещяни на 20 септември 1746 г. и от детска възраст мечтаел за кариерата на офицер. Според някои източници е учил в морски учлилища в Хамбург и Гданск, за което свидетелстват неговите знания за навигацията, които успял да използва при своето бягство от Камчатка до Макао.

   При необяснени обстоятелства в младостта си Мориц Беньовски избягал от Словакия, постъпил във войската на Барската конфедерация и в битка за свободата на Полша през 1769 г. попаднал в руски плен. Като пленник бил депортиран в Камчатка. Организирал бунт, при който убили началника на крепостта, превзели руския кораб “Св. св. Петър и Павел” и през юли 1771 г. пуснали котва близо до бреговете на японското кралство - страна, която през това време била изолирана от света. Японците не му позволили да стъпи на техния бряг, затова продължил да плава около Източна Азия и акостирал в Тайван. Неговият авантюристичен път успешно завършил в португалската провинция Макао, Южен Китай.

   През 1772 г. Беньовски извършил своя триумфален поход до Париж, където получил титлата полковник на френската армия. В същото време френското правителство го поставило начело на военната експедиция до Мадагаскар. На мадагаскарска земя 27-годишният полковник стъпил с отряд доброволци и изградил военна крепост. Използвайки своята военна стратегия и своите оръжия, Беньовски помогнал в борбите на мадагаскарските племена срещу противниците им, благодарение на което на 1 октомври 1776 г. на тържествено събрание, на което присъствали 30 000 туземци, бил провъзгласен за крал на кралете. Документът за избирането му за крал бил написан на малгашки език и подписан от трима крале - Рафангур, Хиави и Ламбуин. По-късно след споразумение с тях Беньовски заминал за Париж, за да получи френска подкрепа за своето кралство, но Версай не желаел независима империя на Мадагаскар. Французите искали своя собствена колония за евтини роби и природни суровини. Беньовски тръгнал да търси привърженици на другата страна на Атлантическия океан - в Новия свят. Тук също не успял. Нито Джордж Вашингтон, нито Конгресът на Съединените щати проявили интерес към отдалечения Мадагаскар.

   Това не обезсърчило Беньовски, който през 1783 г. тръгнал към Лондон, да преговаря с английския крал Юрай III. Но отново безрезултатно. Когато не успял със своя план при нито една световна сила, решил да действа самостоятелно. В Лондон благодарение на помощта на Бенджамин Франклин, който го свързва с американска фирма за роби, отваря фирма за търговия с Мадагаскар със седалище в Балтимор, поради което успява да получи голям кораб с богат арсенал от оръжия.

   След 9 години отсъствие през юли 1785 г. Мориц Беньовски се връща обратно в Мадагаскар. Войниците му в крепостта Луисбург през цялото време запазват лоялността си към него - дори по време на неговото отсъствие отказвали да приемат новия френски комендант.

   В Мадагаскар Беньовски започнал да осъществява своите планове. Неговото слънчево кралство се разпростирало от нос Амбров чак до Таматава, днешния град Твамасина. Крепостта Мавритания се превърнала в главното седалище на империята. Над крепостта се веело синьо знаме с бяла луна и златни звезди - знамето на законния крал на Мадагаскар. С помощта на своите черни поданици започнал да я изгражда като столица. На своите съратници раздал високи държавни и военни функции, а малгашите започнал да учи да употребяват огнестрелни оръжия. Също така издал декрет, с който забранил на французите да нападат малгашите и да ги отвеждат в робство. Започнал да строи пътища, сгради и да развива търговия.

   Решимостта му да изгони напълно французите от територията на новосъздаденото кралство предопределила неговия трагичен край. Загинал в битка с френските наказателни отряди на 23 май 1786 г.

   Сънародниците на Мориц Беньовски научили много скоро за трагичната му съдба, още през 1790 г. в Лондон бил отпечатан неговият дневник, който бил писан на френски език. За пръв път на словашки език части от този дневник, преведени от неговото немско издание, през 1808 година публикува Самуел Чернянски. Дотук са фактите, останалото са легенди...
По материали от словашкия печат
Подготви
Мариана Иванова
горе