архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.19, бр.1, година XIII, 2006г.
Словашки личности за Европа

Матей Бел-Белиус
(1648 - 1749)

   Роден е през 1648 г. в Очова, селце в района на Зволен, тогава част от Горна Унгария, в семейството на месар, Матей Бел е един от най-изтъкнатите учени в Унгария в края на XVII и началото на XVIII в. Бил е историк и енциклопедист, писал е академични студии на латински, унгарски, немски и библейски чешки. Приет е в Университета в Халле през 1704 - градът, център на пиетизма по това време - протестантско движение, което акцентира върху разума и морала в религията. След завръщането си в Словакия Матей Бел става учител, а след това и ректор на Евангелисткия лицей в Банска Бистрица. Лежал е в затвора, осъден на смърт и сетне помилван по време на въстанието на Ракосзи. През 1917 г. става директор на Братиславския лицей, който по негово време е главен център на пиетизма в Унгария. През 1721 г. основава първия вестник в Унгария. В своите изследвания е считан за пионер в рационализма. Фокусира върху практичните нужди на обществото и защитава идеята, че религията трябва да се бори срещу правителството на злото и да търси свой собствен път на истина. Бел е защитавал правото на образование на всеки и в този смисъл се смята за предшественик на реформите на Мария Терезия. Той е награден с медал от папа Клемент XII и е член-кореспондент на Лондонското кралско общество, член на Берлинската академия на науките и др. Също така е измежду най-известните представители на бароковия славизъм. Защитава правото на словаците за автономия и равенство в Унгария. Умира в Братислава през 1749 г.

Хатам Софер
(1762 - 1839)

   Хатам Софер е роден с името Мойсей Шрайбер през 1762 г. във Франкфурт на Майн. Бил е изключително надарено дете. Записва училище на 3-годишна възраст и на 7 години вече знае талмуд. На 10-годишна възраст дискутира публично мненията на авторитети. Избира позицията на равин в Братислава сред множество предложения от други места. Става главен равин през 1806 г. и остава такъв цели 33 години. Благодарение на него Братиславската синагога, създадена през XIII в., се превръща в най-известния център на еврейските науки през XIX в. Името Хатам Софер е псевдоним. То представлява съкратена версия на заглавието на неговия основен труд - интерпретация на Тората, петте Мойсееви книги и съвременното обяснение на талмуд. Той е отличен разказвач и автор - публикува над 90 творби и повече от 1000 статии. Интересува се не само от религия, но също от лингвистика, астрономия и история. Под името “Религиозни песни” издава серия от свои химни. Хатам Софер е бил “бал дин” - върховен съдия на православния клон на юдаизма в целия свят. Хора от други култури и религии, дори монарси уважавали неговите съвети. Твърди се, че е можел да предвижда природните катастрофи и магичните му способности се запазили и след смъртта му. Умира в Братислава през 1839 г. Според много свидетели той е бил погребан върху плот, взет от неговото бюро, и погребението се съпровождало от повече от 300 негови ученици.

Милан Ходжа
(1878 - 1944)

   Милан Ходжа е един от най-важните и известни политици в историята на модерна Словакия и личност със световно признание. Неговите теории за изграждането на федерална Централна Европа в басейна на река Дунав далеч предшестват историческите процеси. Завършва бакалавърски науки в Сибиу - Трансилвания. Чете право и философия последователно в Будапеща и Виена, където получава докторска степен. Владее седем езика. Изявявайки се като важен публицист на своето време, основава “Словашки дневник” - първия вестник в историята на словашката журналистика. Бил е отличен оратор и става член на Унгарския парламент на 27-годишна възраст. Ревностен привърженик на демократичните промени в унгарския политически живот в началото на XIX в. и експатрииран във Виена, той става редактор на Австрийската пресагенция. До Първата световна война работи тясно с наследника на австрийската корона Франц Фердинанд по подготовка за трансформация на монархията. Милан Ходжа е един от инициаторите на Декларацията, според която Словашкия национален съвет се съгласява да стане член на новосформираната държава - Чехословакия. Той заема много важни постове в новото правителство - бил е член на Националния парламент и министър-председател на Чехословакия от 1935 до 1938 г. В края на своя мандат напуска Чехословакия и се установява във Франция. Там през 1939 г. е избран за председател на Словашкия национален съвет - ултимативното тяло на словашката съпротива в чужбина. От 1941 г. живее в Съединените щати.

Щефан Осуски
(1889 - 1973)

   Щефан Осуски е измежду най-великите словашки дипломатически личности и има изключително влияние върху европейската и световната политика. Той е визионер на една обединена, неагресивна и свободна Европа, без всякакъв идеологически тоталитаризъм и национализъм. Роден е през 1889 г. в Брезова под Брадлом, той заминава за Америка, където първо учи теология, а сетне и философия в Спрингфилд, последвана от докторат по право в Чикагския университет. Навлиза във високата дипломация още от самото начало на своята кариера. Бил е акредитиран като дипломатически представител на Чехословакия във Великобритания и представлява републиката на Версайската мирна конференция. Като изключителен и пълномощен посланик е натоварен с мисията да подготви материалите за Тристранния пакт. Подписът му под него от 4 юли 1920 г. е едно от най-големите исторически постижения на Словакия. Страните победителки най-сетне припознават Чехословакия и нейните граници. Друг важен момент от кариерата на Осуски като политик е неговата връзка с ООН. В продължение на четиринадесет години той е председател на Контролната комисия. Той е представител на Чехословакия, Полша, Югославия и Румъния в Комисията по репарации на Лигата на нациите и е съсъздател на Малкия Тристранен пакт. Един от най-опитните и добре информирани дипломати на своето време, Осуски се противопоставя на волята на Берлин по време на Втората световна война като посланик в Париж и не напуска страната, като Посолството остава действащо. Бил е съветник на двама американски президенти. През 1948 г. става член на т. нар. трета съпротива. След дълъг период на мълчание е активен отново по време на революцията от 1968 г. Умира през септември 1973 г. в Хердон, до Вашингтон. Университетът в Дижон награждава Осуски със званието “Почетен доктор”. Получава румънския Велик кръст и е високо ценен в Гърция и Югославия. Обединените нации поставят негов бюст и портрет в Двореца на нациите в Женева. Тази чест е оказана на много малко от изтъкнатите дипломати в света.

Милан Растислав Щефаник
(1880 - 1919)

   Милан Растислав Щефаник е една от най-известните личности в словашката история. Животът му е следвал неговото лично кредо: да вярваш - да обичаш - да работиш. Роден е през 1880 г. в Кошариска в семейството на евангелистки министър. След положен изпит е приет да чете астрономия в университета “Чарлс” в Прага. През 1906 г. е получил разрешение да пътува до Туркменистан, за да наблюдава слънчевото затъмнение. По това време посещава Толстой в Ясна Поляна, а при завръщането си е удостоен с наградата “Янсен” на Френското астрономично общество. Във връзка с по-нататъшните му изследвания в областта на астрономията той пътува до Алжир, Тунис, Сахара, планините Атлас, Картейдж, Таити, Бразилия. Получава разрешение от правителството в Еквадор да изгради телеграфска мрежа и серия от метеорологични станции на островите Галапагос. За тази дейност френското правителство го награждава с Кръста на рицаря на Легиона на честта. Той предвижда почването на Първата световна война, присъединява се към френските военновъздушни сили и приема задачата да организира военната метеорология на фронта. Отстоява идеята за съвместна чешка и словашка държава, като организира среща между държавните глави на двете страни и усилията му успяват в създаването на Чехословашки национален съвет. След обявяването на Чехословашката република на 28 октомври 1918 г. той става министър на въоръжените сили. Щефаник е участник във Версайската мирна конферения в Париж, става тясно свързан с планирането на чехословашките военновъздушни сили, държавната администрация и подкрепата за науката. Накрая решава да отпътува за Италия, за да посети своята последна любов маркиза Джулиана Бензонио и да планират сватбата си. На връщане от Кампо Формио самолетът катастрофира и няма останали живи.

Майстор Павол от ЛевоЧа (1470? - 1542?)

   Майстор Павол от Левоча е един от най-големите художници на Словакия. Роден около 1470 г. според някои източници идва в Левоча от Банска Бистрица. Олтарът на Св. Варвара (1509), славата на църквата “Благовещение на Св. Дева” е свидетелство за неговото пребиваване там. Има и известни доказателства за членството му в Кралската гилдия на художниците, дърворезбарите и стъкларите в Краков. Едно е сигурно, че по времето, когато идва в Левоча, той е вече зрял мъж, художник и майстор в своя занаят. Левоча днес е един от най-запазените средновековни градове в Европа. В центъра на главния площад, близо до Кметството се намира църквата “Св. Апостол Яков”. Интериорът е декориран с изключителни фрески и 13 олтара, от които главният - 18, 62 м висок, е смятан за готическото съкровище на майстор Павол. Това е най-високият олтар от този тип в целия свят. Предполага се, че фигурата на апостола с червената шапка на дърворезбарите е автопортрет на художника. Двадесет години след Леонардо да Винчи майстор Павол издълбава върху липово дърво своята собствена интерпретация на Тайната вечеря. Дело на неговия живот е също така и олтарът на църквата “Св. Георги” в Спишска Собота, релефни пластики в Околичне и Бардейов и олтарът на “Благовещение” в Чижне. Майстор Павол умира около 1537 и 1542 г. и не се знае къде е погребан. Пожарът, който унищожава града около десетилетие след смъртта му, изтрива и последните данни за него в архива.

Александър Дубчек (1921 - 1992)

   Словашки политик и представител на най-значителното реформаторско движение в “Източния блок”, председател на Федералната асамблея, Александър Дубчек е роден през 1921 г. в Ухровец. Семейството му имигрира през 1925 г. в Централна Азия в Съветския съюз, където той следва и получава бакалавърска степен. Завръща се в Словакия през 1938 г. През 1944 г. взима участие в словашкото национално въстание срещу фашизма и лежи в затвора на два пъти. След войната работи като политически функционер на Комунистическата партия. През 1951 г. става член на Националния парламент и записва право в Университета в Братислава. От 1968 г. е лидер на Комунистическата партия в Чехословакия. Става символ на “Пражката пролет”, целта на която е да построи комунизъм с “човешко лице”. След окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор Дубчек се отказва от своите функции и е изключен от партията през 1970 г. Работи като механик до неговото възстановяване през 1985 г. Той и семейството му са непрекъснато следвани от полицията. Независимо от това поддържа постоянен контакт с опозицията и в своите изявления критикува непрекъснато режима. През 1974 г. изпраща критично писмо срещу полицейската държава и тоталитарния режим до Федералната асамблея и Словашкия национален съвет. Писмото е публикувано в чужбина и неговото последвало интервю с италианския вестник “Унита” и награждаването му със званието “Почетен доктор” от Университета в Болоня отново предизвикват интерес към личността му. През 1989 г. Дубчек се ангажира с “тихата революция”. Оттогава той е смятан за символ на реформата и става председател на Словашката социалдемократическа партия, както и председател на Федералната асамблея. Умира през ноември 1992 г. при катастрофа.

Анди Уорхол (1928 - 1978)

   орхол е роден през 1928 г. в покрайнините на Питсбърг като трети син в семейството на емигранти от малко селце близо до Медзилаборце в Източна Словакия. Проявява таланта си още много малък. След напътствие от своите учители следва картинно изкуство в Карнеги-институт по технологии в Питсбърг. Завършва бакалавърска степен през 1949 г. и първото нещо, което прави, е да замине за Ню Йорк, сменяйки името си. Работи като художник на графиката на списанията “Вог”, “Севънтийн” и “Нюйоркър”. Получава награда за работата си в рекламата през 1952 г. и скоро след това започва да излага нещата си в нюйоркски галерии. Първото признание идва през 1956 и 1957 г. от Директорския клуб на художниците. През 1960 г. се завръща към рисуването. Прави серия от картини и реклами за “Кока-Кола”. Славата го съпровожда навсякъде. През 1961 г. е вече един от най-големите съвременни художници. Година по-късно създава първата картина на доларова банкнота и безсмъртните серии на кофички със супа “Кемпбъл”. Той избира образите и символите си много внимателно - символизиращи съвременното консуматорско общество и масовата цивилизация. По същото време започва да създава портрети на известни звезди като Лиз Тейлър, Елвис Пресли, Марлон Брандо и главно на членове на висшето общество. Портретът на Мерлин Монро се превръща в култова работа. През 1963 г. основава своята първа “Арт фабрика”, като от този момент натам среброто се превръща в негова запазена марка. Захваща се с правене на филми, написва и издава две свои автобиографии и два сценария за филми. През 1970 г. се завръща отново към рисуването и произвежда най-известните си серии от графики. Умира неочаквано след операция през февруари 1987 г. С помощта на Фондацията “Анди Уорхол” се открива Музей на модерното изкуство в Медзилаборце.

Юджин Андрю Сернан (1934)

   Aмериканският астронавт Юджин Сернан е роден през 1934 г. в Чикаго. Принадлежи на групата на най-известните ветерани на космоса. Последният мъж, стъпил на Луната засега, произхожда от семейство от Северна Словакия. Семейството му заминава за Щатите по време на Голямата депресия през 20-те години на XX в. и се установява във ферма в Антигуа, Висконсин, където бъдещият астронавт израства. Възпитаван в дух на любов към работата си, вярата и Словакия, той винаги е припознавал своите словашки корени. След завършване на образованието си в Мейууд, Илинойс, получава бакалавърска степен по механични инжeнерни науки в Университета в Пардю и степен доктор на науките от Военното училище в Монтърей. Става пилот-изпитател във военната база в Калифорния, където набира повече от 4300 летателни часа. През 1969 г. е награден със званието “Почетен доктор по право и механично инженерство”. Неговият първи полет в Космоса е като пилот с “Джемини 9А” през 1966 г. и по време на мисията е третият човек в света, ходил в космоса. Само след 3 години се спуска с лунния модул “Аполо 10” на 16 км над повърхността на Луната и се връща отново там като командир на “Аполо 17”. Изминава 30 км по повърхността й и каца на Земята със 115 кг скали от планетата. Юджин Сернан е прекарал общо 566 часа в космоса, като от тях 75 са на Луната. Той също е свързан с дизайна на екипировката и контрола на космическите кораби. Следвайки логиката на Програмата “Аполо”, става топ управител на НАСА. Приет е в Залата на славата на авиаторите в Американския дентон през 2000 г. и е награден със златен медал от Словашката академия на науките. Освен в историята на космонавтиката Юджин Сернан може да бъде открит и на небето като малка планета, 12790, която носи неговото име. Запитан какво е почувствал, разхождайки се на Луната, Сернан споделя: “Можеш да изкачиш най-високия връх на Земята и да се гмурнеш до най-дълбокия океан, но ти все пак си на Земята.” Смята, че следващата дестинация на хората трябва да бъде Марс - предизвикателство, но не непостижимо.
По материали от словашкия печат
Превод:
Цветанка Еленкова
горе