 |
|
| АРТ |
стр.49, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Албин Бруновски: поезия в образи |
|
|
|
|
 |
| Възхвала на заплетените сънища I, 1984-5, офорт, мецотинта и суха игла, 39,5х29,5.я |
Албин Бруновски - график, илюстратор и живописец, роден на 25 декември 1935 г. в Зохор, близо до Братислава, е един от най-забележителните творци, преподаватели и личности, които са творили през XX в. в Словакия. Завършва Художествената академия в Братислава като ученик на славния проф. Винцент Хложник. Самият той преподава в същата тази академия от 1963 г. до края на живота си през 1997 г.
От самото начало на своята дейност Бруновски е измежду най-плодовитите словашки илюстратори на книги за възрастни и деца. Неговите илюстрации на поетически произведения представляват самостоятелна художествена парафраза, свободно съпровождаща словото и импровизираща върху зададената тема.
Като график и илюстратор Албин Бруновски развива имагинистичните течения в изкуството, което в първия период от неговото творчество се проявява в склонността му към неосюрреалистичните тенденции. През шейсетте и донякъде седемдесетте години в графиките и илюстрациите на Бруновски се чувства влиянието на Кандински, Клее, Миро и Шагал. През шейсетте години на миналия век той предпочита такива технически прийоми като резба на камък, асфалтманиер, тебеширена литография, а понякога и техните комбинации. В развоя на модерната графика тези техники се използвали рядко, графиците дори ги избягвали, отчасти защото били трудоемки, отчасти защото били свързвани с отмиращия академизъм на XX в.
 |
| “Приказка от къщата на приказките” (илюстрация към книгата) |
Предпочитанието на Бруновски към старите майсторски техники е израз на неговата връзка с традицията, с богатите изразни възможности на черно-бялата илюстрация, но с напълно нова, модерна трансплантировка. В творбите през следващите години Бруновски виртуозно напредва в постигната графична линия и рисунък. Това е период, през който той изключително много развива своето съпричастие със световната култура. Неговата непрекъсната връзка с литературата, от класиката до модерната поезия, от прозата към приказката, подпомагала и без това богатата му фантазия и метафорично мислене. Отразяването на всички инспирации в творчеството му всъщност е претворено от неговата невероятна способност да преосмисля и фантазира.
Рисунъкът на Бруновски е толкова суверенен, че може да съперничи на старите майстори. С голямо внимание подбира изразителните техники. В графичната творба на Бруновски творческият процес завършва с отпечатването на листа, авторът следи делото си до края, използвайки своите огромни технологически знания и опит.
Въпреки че през целия си живот Бруновски илюстрира безброй книги, печели всевъзможни награди, илюстрациите и свободната му графика не могат да се отделят и поради факта, че той винаги работи върху няколко неща едновременно. Отдавнашни мечти и емоции, забравени и покрити, отново изплуват на повърхността и се преплитат с най-съвременни преживявания, Оттук и разнообразието на темите и мотивите.
Бруновски е художник на лятото. “Спомените, които изплуват от детството ми, са винаги през пролетни и летни слънчеви дни” - признава той в едно интервю. Летният интериор винаги има нов вид и размах, предизвикващ в образовъплъщаването нескривани еротични представи. Еротиката в творбите на Бруновски няма характер на лична интимна изповед. Усещаме я като проблем на природата, човешка съдба или въпрос на човечеството.
 |
| Дама с шапка VIII (лято), 1982, цветен офорт, мецотинта и суха игла, 39,5 х 28,5 см |
В творчеството на Бруновски са изключително редки случаите, когато човекът не присъства в тях. Дори в природните картини, където не го виждаме, неговите човешки чувства и отношение към природната красота са налице. Човек, хора, групи, повечето са идентифицируеми. Проникновеният поглед към същността на човека, способност за анализ и обществена етика, дори склонност към морализиране са изразени по удивителен начин в по-късните му графични творби. Типична в това отношение е серията на огромните шапки, където Бруновски е превърнал бизарната фикция във висше умение.
В началото на седемдесетте години Бруновски започва да твори екслибриси, използвайки тяхната конкретна адресираност, за да навлезе още по-дълбоко в човешката психика с бистрия си поглед, чувство за хумор и фантазия.
Бруновски не обръща гръб и на живописта, но тя по своето съдържание е свързана с графиката му. Живописта му позволява да изрази своето мнение за света и изкуството по един по-ярък и пластичен начин. Въпреки че изпитва покорство пред модела на природата: “Да нарисуваш летящите над редките борове облаци, но така, че ароматът да присъства, тази топлина, трептенето на въздуха, унилостта в интериора на гората, да се чуе бръмченето на насекомите и жабите в локвите, да нарисуваш усещането, че там е хубаво...” Живописта придава нова творческа сила и нови предизвикателства пред художника. Изключителна впечатлителност, неочаквани асоциативни връзки, фантазийна обработка на материали, открити в дълбините на реалния живот, всичко това се усилва от колорита и от изумителния “миниатюрен” почерк на художника и придобива огромна сила на въздействие.
Творчеството на този голям художник не е непознато за българските ценители, тук той има много приятели и много участия в международни графични биеналета в София и Варна, самостоятелна изложба на екслибриси, а последната му голяма самостоятелна изложба в София бе през 1997 г.
 |
|
 |
| Маски, 1988, комбинирана техника, дърво, живопис, 65,3 х 34,7 см |
|
Страст, 1972, комбинирана техника, дърво, живопис: 71 х 50 см, дърво: 106 х 93 см |
 |
|
 |
| Неуморимият и непрестанен стремеж към властване, 1978, цветен офорт, мецотинта и суха игла, 39,5 х 29,5 см |
|
Мат с черната царица, 1988, офорт, мецотинта и суха игла, 19,9 х 11 см |
|
|
По материали от словашкия печат
Подготви
Донка Нейчева |
|
| горе |
|
|
|
|
