архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПЕЙЦИ стр.20, бр.1, година X, 2003г.
ВИСОКАТА КУЛТУРА Е НЕСЪВМЕСТИМА С ПРИНЦИПА НА ИКОНОМИЧЕСКА ИЗГОДА
ВАСИЛИС КАРАСМАНИС

е роден в Атина на 28.IX.1949 г. Получава инженерно образование в Техническия университет в Атина, а впоследствие учи философия в Павия (Италия) и защитава в Оксфорд докторска дисертация на тема "Методът на хипотезата в средните Платонови диалози". Понастоящем е професор по философия в Техническия университет в Атина. Бил е гост-лектор в редица европейски и американски университети. През 1998 г. е избран за президент на Европейското дружество по антична философия. Изследователските му интереси са насочени към древногръцката философия, история на древногръцката наука, история и философия на технологиите, философия на околната среда. Последната му книга "Сократ: мъдрецът, който не знаеше нищо" излиза през 2002г. Василис Карасманис е директор на Европейския културен център в Делфи (ЕКЦД).


   

   - Г-н Карасманис, казвате, че идеите на Сократ за хуманните ценности и критическото мислене трябва да бъдат база на съвременното общество. Залегнали ли са те в изграждането и развитието на Европейския културен център в Делфи?

   - Както ни е известно от Платоновата "Апология на Сократ", някога Делфийският оракул казал, че не съществува по-мъдър човек от Сократ. Но възможно ли е това, след като самият той усещал, че не знае нищо? Опознал и други хора, които били смятани за мъдреци, и установил, че не знаят нищо. При все това между Сократ и останалите имало значителна разлика. Те мислели, че знаят много неща, без да знаят нищо. А пък Сократ съзнавал своето незнание и точно по тази причина бил по-мъдър от тях. Той прекарал живота си в изучаване на себе си и другите. Посветил всичките си усилия и изследвания на хуманните ценности и морала, на усъвършенстването на хората. А това може да бъде постигнато само чрез диалог и критическо мислене. Като директор на Европейския културен център в Делфи през последните девет години, аз се опитвам да лансирам точно тези ценности.

   - Не е ли трудно тяхното приложение в съвременното общество на лични интереси, в което липсват качества като самопознание и безкористни намерения? Кои са препятствията пред тях?

   - Ценностите на Сократ са универсални. В този смисъл те са необходими за всяко общество, по всяко време. И все пак различните общества през различните исторически периоди са имали своите специфични особености. Съвременното ни общество се характеризира с краен индивидуализъм и с господство на икономическите фактори над всички останали обществени аспекти, включително и културата. Човешките дейности до една трябва да бъдат инкорпорирани в (или поне да бъдат съвместими с) икономическата система. Така хората са принудени да гледат на живота си само от позицията на икономическа изгода. Високата култура или ценностите, които са несъвместими с този принцип, биват отхвърляни. Сигурен съм, че Сократ не би се чувствал комфортно в нашето общество. Неговият живот е бил насочен към благото на душата, а не към материалните блага.

   - Сократ е говорил на своя собствен език, но целият свят и до днес се вслушва в неговите слова. Сега, когато сме изправени пред мощната инвазия на една Американска Империя на английския език, имат ли бъдеще малките езици? В какво се състои работата на Центъра в тази насока?

   - В тази епоха на глобализация ние се нуждаем от един международен език. Такъв език de facto е английският. Всеки гражданин на света трябва да познава повече или по-малко тази lingua universalis. Няма защо да се оплакваме от това. Въпросът е как да съхраним останалите, и по-специално езиците на малцинствата. Когато даден език изчезва, нашата цивилизация обеднява. Оцеляването на малките езици е важен въпрос. Може би в това отношение ще помогнат новите програми за автоматичен превод, които започнаха да се появяват през последните години. Гръцкото Министерство на културата провежда програма за поощряване на новогръцките дисциплини в чуждестранните университети. В Европейския културен център в Делфи стартирахме програма за съхраняване на старогръцкия и латинския език в европейските държави. Ние вярваме, че гръко-римската класическа цивилизация е основата на съвременната европейска цивилизация, че е осигурила най-важните ценности на нашето мислене и взаимоотношения.

   - Как се развива Делфийската идея през миналия век? В какво се състои приносът на Центъра в Делфи към нея?

   - Делфийската идея е подета през междувоенния период от големия поет и мечтател Ангелос Сикелянос. Той смятал, че може да възроди това, което Делфи е символизирал в древността. Същността на Делфийската идея била да се съживят класическите ценности в нашето съвремие. Може да се каже, че Европейският културен център в Делфи е продължение на мечтата на Сикелянос, но върху по-реалистична основа. В учредителните документи на Центъра се казва, че трябва да поощряваме общата си европейска култура. Но кое е общото между всички европейски държави? Някои западноевропейци смятат, че историята на Европа започва от Карл Велики. Подобен възглед е историческо пренебрежение към цивилизацията на Източната римска империя (Византия). В наши дни този възглед желае да ограничи Европа до днешните католически и протестантски държави. Според други Европа би трябвало да бъде клуб на християнските държави. По този начин най-голямо значение се отдава на религиозния фактор като обединяващ европейските народи елемент. Ние в ЕКЦД вярваме, че най-важният елемент, който обединява народите ни, е културният, и смятаме, че основните ни ценности и общите ни културни дадености възхождат към класическата гръко-римска цивилизация.

   - Какъв е принципът на подпомагане на културата в по-бедните държави - каква е ролята на Министерство на културата, неправителствените организации, бизнеса? Крият ли риск те за нейната независимост? Ще споделите ли опита на Центъра в тази област, опита на институциите в Гърция?

   - Мисля, че в най-бедните европейски държави неправителствените организации могат да играят огромна роля в културната област. Министерствата на културата могат да окажат голяма помощ, що се отнася до инфраструктурата и до финансирането на инициативи, ако е налице правилно администриране и ако субсидиите се раздават според обективни критерии. В Гърция е значителна и помощта на частните компании, които или осигуряват спонсориране с рекламна цел, или създават фондации, финансиращи културни прояви. Ние, в ЕКЦД, ежегодно получаваме субсидии от частни източници, но никога не съобразяваме програмите и проявите си с желанията на спонсорите.

   - Какво е бъдещето на неправителствените организации в днешния свят на глобализация и големи проекти като тези на Европейския съюз, на Отворено общество? Могат ли те да конкурират техния гигантизъм?

   - Различните международни програми, и главно тези на Европейския съюз, допринасят много за поемането на културни инициативи, главно в по-бедните европейски страни. Специално за неправителствените организации подобни програми са лесно достъпни. Същото важи и за програмите на Европейския съвет, които подпомагат най-вече бившите комунистически страни. Тези програми обслужват още една цел. Осигуряват контакти на хора от различни страни, които си сътрудничат в рамките на една и съща програма. Разбира се, всички знаем, че бюрокрацията в Брюксел е невероятна и че за много граждани е трудно да получат точна информация за различните програми, както и възможност да попълнят правилно молбите си. Освен това е възможно много интересни идеи и културни инициативи да не се вписват в изискванията на Европейския съюз. Когато например в нашия Център инициирахме програма за реконструиране на античния воден орган, аз се опитах да получа субсидия от Европа. Отидох в Брюксел и говорих с много шефове на различни управления. Всички ми казаха, че програмата е изключителна, а идеята много оригинална, но тъй като не се съгласуваше с нито една европейска програма, не можахме да я включим никъде.

   - Бихте ли конкретизирали в какво виждате бъдещето на неправителствените организации, каква е цената на тяхното оцеляване?

   - Смятам, че неправителствените организации имат огромни възможности. Това е така, защото те притежават гъвкавост, адаптивност и фантазия, каквито в държавните служби не съществуват.

   - Освен Европейският културен център в Делфи съществуват и други организации от този тип в Гърция - като "Международния център на пистелите и преводачите" на о. Родос или този на Преспанското езеро. Какво е общото и различното между тях?

   - ЕКЦД е единственият културен център в Гърция (а и в Европа), който е институционално подчинен в еднаква степен на Европейския съвет и на гръцкото Министерство на културата. Петима от членовете на управителния ни съвет се назначават от Европейския съвет, а директорът на Центъра участва в съвещанията на Европейския съвет по културните въпроси.

   - В учредителните документи на Центъра в Делфи е записано, че неговата цел е да стимулира международните културни интереси и същевременно да развива общи културни елементи, които да обединяват хората от Европа. Как ще обясните противоречието - че когато става дума за международен, често се визира единствено европейски? Какъв би могъл да е приносът на Центъра в разширяване на това понятие?

   - Наистина целта на нашия Център е развитието на общите европейски културни дадености. Права сте също, като казвате, че когато говорим за международни програми или за култура, имаме предвид европейските такива. Или пък обратното. Разбира се, това е така, защото европейските обичаи, култура и начин на мислене са станали световни. Както древната гръцка култура е притежавала динамичност, която я е наложила в целия античен свят (дори сред римските завоеватели), така и съвременната европейска култура проявява подобна динамичност, която я превръща в модел за целия свят. Проявите, които организираме в нашия Център не са европейски в тесния смисъл на думата. В повечето случаи имаме участия и от други континенти (Америка, Азия, Африка). И това е така, защото културни ценности като свобода, толерантност, критическа мисъл, различните форми на изкуството и на красивото и пр. не се поддават на географски ограничения. Макар че тези ценности и проблематики са се породили главно през класическата древност, а също и по време на Ренесанса и Просвещението в нова Европа.

   - Статуята на Колесничаря в Делфи, която се смята за един от върховете на изкуството в Древна Елада е едновременно и дълбок философски символ - на интровертното и екстровертното начало в едно. Древните са вярвали, че в Делфи се намира "пъпът на света", а също така той е и център на култа към Аполон и Дионис - на слънчевото и земното начало. Изглежда, че това място е доста противоречиво и едновременно примиряващо противоположностите, съдържащо мярата в себе си. Намира ли този принцип отражение и в работата на Центъра?

   - Според древните в Делфи наистина е бил центърът на света, пъпът на земята. Мястото, в което се съединявали Аполоновото и Дионисовото начало. Духът и страстта. Небесният и земният елемент. Ще припомня някои от надписите в делфийското прорицалище: "Мярката е най-доброто", "Нищо прекомерно" и разбира се, "Познай себе си". Последната сентенция е имала символично значение и за Сократ, който цял живот е търсил самопознанието. Делфи ни напомня, че в нас живеят противоположни сили и тенденции и че винаги трябва да търсим точния баланс, хармонията и мярата. И още: че знанието ни за всяко нещо трябва да тръгва от самопознанието. Това са големи истини, които никога не ще успеем да надскочим. Истини, за които винаги трябва да се борим. В нашия Център се опитваме при всичките си прояви да поставяме тези въпроси и тези проблематики. Опитваме се да превърнем Центъра в най-значимото място за разглеждане и обсъждане на тези въпроси през призмата на съвременните тенденции.

   - Ангелос Сикелянос е вдъхновителят на Делфийската идея, той е може би един от най-духовните в модерния смисъл на думата поети на Гърция, чрез своите идеи и вяра в един общ бряг на човешкото братство. Какво място отдавате на неговото присъствие в дейността на Центъра?

   - Както вече споменах, ЕКЦД продължава в голяма степен традицията на Сикелянос. Неговият дом в Делфи е собственост на нашия Център и е превърнат в музей на Сикелянос. Често организираме прояви, посветени на поезията и идеите на поета. Но и в по-общ смисъл всички прояви и ценности, които поощряваме, са свързани с неговото верую.

   - Един по-личен въпрос - вие сте професор по философия. В миналото философите и поетите са играели голяма роля в обществото. Днес никой не се вслушва в техните думи. Как можете да накарате хората да ви слушат? В този смисъл кое на кое помага повече - работата ви като Директор на Центъра на вашата професия, или обратно?

   - Днес философията не играе същата роля както навремето. С широката публика общуваме само чрез средствата за масова информация, които изключват каквито и да било сериозни размисли и разсъждения. Истинската философия има нужда от личен контакт, а това в наше време става все по-трудно. Аз, разбира се, съм също и преподавател и бих казал, че удовлетворението, което ми дава преподаването, е нещо, което не мога да открия никъде другаде. Със студентите често посещаваме кафенета и таверни и разговаряме. Най-удовлетворен се чувствам, когато успявам да ги накарам да мислят самостоятелно и да разсъждават върху неща, които обикновено приемаме за даденост. В Центъра в Делфи съм свършил много добра и систематична работа. Но голямата ми любов са философията и студентите.
Реконструираният воден орган


   - Вие сте иницииатор на идеята за реконструкция на древния воден орган от Дион, архетип на този инструмент в Средновековна Европа. Какво е неговото значение за съвременна Гърция и какво е било в миналото? Как се приема музиката му днес по света?

   - Водният орган е предшественик на църковния орган, който откриваме в катедралите на Западна Европа. Само че малцина знаят, че този орган е гръцко изобретение от III в. пр. Хр., създадено от александрийския инженер Ктесибий. Преди време ми дойде наум идеята да реконструирам този музикален инструмент. Като цяло програмата продължи осем години. Оттогава водният орган стана обект на голям международен интерес. Пътували сме и сме изнасяли концерти в Япония (Токио и Шизуока), Лондон, Италия, Испания, Германия, а наскоро и в Швеция. Представянето на водния орган се радваше на голям успех навсякъде. Тази година планираме концерти в Париж, Пекин, Барселона и Мюнхен. Както звукът, така и цялата история на органа от древността до наши дни са много интересни.

Интервю на Цветанка Еленкова
Превод от гръцки Драгомира Вълчева
горе