архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВИТРИНА BG стр.53, бр.1, година X 2003г.
ИЗВОР НА ЖИВОТА Е ТЕЧАЩАТА ВОДА
Илия Пехливанов
КОНСТАНТИНОС НИХОРИТИС
е роден в Калитея край древния град Тива, Гърция. Завършва Атонската академия "Антониас" през 1976 г. и Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Става стипендиант на Българската академия на науките и аспирант към Кирило-Методиевския научен център с научен ръководител акад. Петър Динеков. Защитава докторска дисертация на тема "Атонската книжовна традиция в разпространението на старобългарската литература по неизвестни и непроучени материали”. Проучва също проблема за българското новомъченичество на Атон (хабилитационен труд по философия в Богословския факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"). Академичното издателство "Проф. Марин Дринов" отпечатва книгата "Света гора - Атон и българското новомъченичество" през 2001 година. През 2000 г. солунското издателство "Херодот" издава на гръцки език книгата "Св. св. Кирил и Методий. Живот и дело на солунските братя за приобщаване на славянския език към византийската култура". Автор е на учебник по български език и гръцко-български разговорник, "Библейски справочник на православния християнин" и др.

   От 1999 година преподава български език и култура в новосъздадения факултет по балканистика на Солунския университет "Аристотел".


   От четири години насам 100-ина гръцки студенти изучават българския език и литература в новосъздадения факултет по балканистика при Солунския университет "Аристотел" с ръководител доц. Константинос Нихоритис.


   Едно селско момче от околностите на древната Тива, с петима братя и сестри от бедно семейство, намира приют и закрила в манастирите на Света гора. В тях има десетки и стотици неизвестни и непроучени досега свидетелства за взаимност на единоверните балкански народи. Младият човек решава да ги направи известни на съвременниците си.

   Премества се на север в българската столица София. Завършва Духовната академия.

   Директорът на новоучредения Кирило-Методиевски център при БАН акад. Петър Динеков, именит български учен-славист и българист с европейско признание, поема закрилата над младия гръцки изследовател. Под негово ръководство той защитава дисертация, с която в науката е въведена темата за Атонската книжовна традиция в разпространението на Кирило-Методиевите извори. Тя включва обнародвани за първи път неизвестни творби, посветени на наследството на славянските първоучители, дава представа за непрекъснатата през вековете вярност към тяхното духовно дело.

   След време Константинос Нихоритис се премества на юг по полуострова. В Солун - родния град на славянските първоучители Кирил и Методий, вече е открита нова църква с тяхното име, която се намира между българското консулство и залива. На 11 май гръцки и български свещеници служат съвместна литургия. Камбаните й бият тържествено в тяхна чест. Звучат православни песнопения.

   Ала в Солунския университет не се преподава български език. Младежите, които учат в него, нямат възможност да познават отблизо българската литература. Това не може да се приеме като естествено. Перспективата за развитие на отношенията (политически, икономически, търговски) между Гърция и България изисква добра езикова подготовка и обмен на информация между двете страни.

   Така през 1999 година в университета "Аристотел" се създава факултет по балканистика, в който има специалност по българистика. Необходими са учебни помагала, самоучител по български език, гръцко-български разговорник. Константинос Нихоритис и неговата съпруга (българка) без бавене се заемат да ги създадат.

   Първата година студентите по специалността са само двадесетина. На следващата учебна година те се удвояват. Сетне стават още повече. И така, за четири години наброяват стотина.

   Идва на помощ и тогавашният посланик на Република България в Гърция Кирил Топалов. Не като дипломат, а като учен-славист и българист.

   "Повтарям на студентите си като Библия: нека търсим онова, което ни сближава и сродява, а не враждите и несъгласията помежду ни - изповядва Нихоритис. - Имаме голяма близост в кухнята и облеклото. Химнът за освобождението на Крит съвпада по ритъм с родопската песен "Девойко, мари хубава". Стъпките на много наши танци са като българските. Еднакво умеем да пием и да пеем. Еднакво обичаме да си угаждаме в ястията. Написаното на гръцки се е превеждало на старобългарски и сетне отново на гръцки. Мощите на Св. Петка обхождат балканските страни - тя отначало е Епиватска, после става Търновска, още по-късно Белградска и накрая Яшка. Атон е монашеска република, в която съжителстват и гърци, и българи, и сърби, и руси."

   Като се разхождаш из Солун, ще минеш по големия булевард "Цимисхи" - с името на императора, който разорява българската столица Преслав. Но можеш да минеш и по улица "Ирини" ("Мир"), която води на север.

   "Не е нормално да знаем повече за далечни страни и народи, а да пренебрегваме с вниманието си съседните", пише в книгата си "Св. св. Кирил и Методий" Константинос Нихоритис. "Ако не подсилим днес нашите общи културни влияния от миналото, рискуваме да спрем развитието им в бъдеще. Както една застояла вода става развъдник на бацили и епидемии, така и в духовната област надделяват враждите и разногласията. Извор на живота е течащата вода."
горе