архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.56, бр.1, година XIX, 2012г.
Българо-финландски арт проект
ДОСЕГА ПРОЕКТЪТ Е ПРЕДСТАВЯН:
2008 - изложби във Финландската галерия за изкуство от хартия в Куусанкоски, Национална художествена галерия, София, Художествена галерия Добрич и Международен културен център "Кайза", Хелзинки;
2009 - изложби в градска галерия "Сейнайоки", галерия "Средец" на Министерство на културата, София;
2010 - изложба в градската галерия в град Вааза, музеят "Похянмаа";
2011 - изложба и пленер в музея "Нелимаркка", Алаярви;
2012 - през лятото се планува пленер с изложба в района на Велико Търново.




   Идеята за Финландско-българския артпроект възниква през 2006 г., когато художниците Даниела Тодорова, Лииса Малкамо и Елина Фьорсти се срещат в музея "Нелимаркка" в Алаярви, Финландия. В чест на 90-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република България и Република Финландия през 2008 г. е положено официалното му начало във Финландия с изложба в галерията за хартия в Куусанкоски, принадлежаща на музея "Верла" - единствената съхранена фабрика за хартия под закрила на ЮНЕСКО. През 2008 г. представянето на артпроекта преминава под знака на Европейската година на междукултурния диалог - годината, в която се акцентира върху многообразието от култури и форми на изразяване като най-прекия път към активен диалог и обединение за един по-добър свят.

   Тези идеи обединяват творците от Финландия и България, за да се стигне до 12 изложби и два пленера от този артпроект - един чудесен начин за приятелство и културен обмен на двете много различни и уникални култури. Във времето проектът се разраства, привличайки повече автори и представяйки всеки от тях в характерната за него стилистика, подчинена на общата концепция - да се покаже огромното разнообразие в съвременното изобразително изкуство, както и воденето на ползотворен междукултурен диалог с творци от различни националности.

   Започнал под поетичното мото "Вдъхновение без граници", проектът се реализира успешно като съществена обменна културна инициатива между България и Финландия със значим принос за развитието на двустранните културни отношения.

   Поради изключителния интерес към проекта и неговия обществен отклик в двете страни той е подкрепен от Министерството на културата и Министерството на външните работи на Република България, от посолството на Република България във Финландия и посолството на Република Финландия в България. Каталогът за събитията е подготвен и финансиран по Програма 2009 на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз като алманах за културен обмен с увереността, че ще бъде допълнена нишата за такъв род събития, както и се случва.

   Проектът цели да допринесе за разрастващия се процес на глобализация в Европа. Пътят на изкуството е най-свободен и разнообразен в тази насока.

   Изложбите съдържат скулптура, живопис, графика, хартиено изкуство и инсталации. Произведенията са специално направени за тези експозиции и в тях е заложен принципът на връзката човек-природа-вселена. Всеки от авторите представя своите авторски търсения и същевременно показва своя нова страна в един съвместен проект. Това олицетворява европейската тенденция да запазим ярката си индивидуалност и същевременно да бъдем необходим елемент от цялостната култура на Европа.

   Авторите, представящи България, са добре познати имена в страната и чужбина, утвърдили в дългия си творчески път своите художествени характеристики и оставили свои произведения в много световни музеи и паркови пространства. Всеки от тях е с голям международен опит и срещата с финландските автори е едно интересно и колоритно сътрудничество, което обогатява. Скулпторът Тодор Тодоров е известен с монументалните си и често кинетични произведения. Той е създател на теорията за елементалната скулптура и е представил България в над 25 държави в 6 континента. Даниела Тодорова е художник и куратор на проекта от българска страна. Тя е създател на много международни артпроекти и е особено известна с хартиените си инсталационни произведения в страната и чужбина, отличаващи се с духовни послания. Милко Божков е едно от най-ярките имена в съвременната българска живопис и графика. Той се отличава с абстрактния си изказ. Стоимен Стоилов - един от корифеите на българската графика с голямо международно признание - е допринесъл за развитието на световното графично изкуство. А Веселин Начев - предизвикателно експресивен със своите проекти в сферата на графиката, живописта и инсталацията - е познат със своите нестандартни идеи.

   Не по-малко ярки и утвърдени са и финландските творци, представящи своята родина по много световни форуми и музеи. Лииса Малкамо, художник и куратор от финландска страна, е лидер в различни международни проекти. Отличена е с много международни награди в сферата на графиката и живописта. Тя е вдъхновител на много млади творци в нейната област. Елина Фьорсти е великолепен живописец с монументално звучене. Тя е изцяло отдадена на съзерцанието на природата и го показва чрез изобразяване на формите на изоставени плевни във финландската провинция. Фьорсти е отличена с много награди. Лайна Коскела е ярък график, изявяващ се на редица световни форуми. Тя е представител на дървореза. Нейната любов към етнокултурите има дълбок отпечатък във всичките й произведения. Мери Пауняхо също е прекрасен график, отдаден на изтънченото чувство към детайла. Тя представя на световните биеналета фината душевност на Финландия. Най-младият автор на проекта е Джимми Пулли - едно вдъхновено скулпторско присъствие. Пулли е носител на най-новите тенденции в съвременното финландско изкуство. Той работи със светлина и обем.

   Авторите образуват една пъстра палитра от творчески търсения, идеи, изразни средства и техники, характерни за тенденциите в съвременното европейско изкуство. Както изкуствоведът Чавдар Попов пише: "Намирането на общ знаменател между няколко художници, при това от различни, можем да кажем, както е в случая, диаметрално разположени региони на Европа, е сложна задача. Във визуалните изкуства днес сякаш вече не съществуват общи насоки и тенденции, няма водещи стилове, около които да се ориентират векторите на "художествения прогрес". Впрочем и за прогрес вече никой не говори. Артистите отстояват индивидуалните си виждания, развиват личните си "митологии", радват се на свободата "да бъдат себе си".

   Проектът свидетелства за висока естетическа мярка, безупречен художествен вкус и изграждане на такива експозиционни форми, при които отделните индивидуалности, без да губят своеобразието си, в максимална степен се разкриват в хармония с изложбеното единство на експонатите. Независимо от секторите, в които работят (хартия, различни графични техники, живопис, скулптура, инсталация), всички автори демонстрират своето философско отношение към "занаята", схващан в най-извисения смисъл на тази дума. За всички тях е характерен своеобразен "концептуален минимализъм", без обаче да се жертват живите сетивни впечатления или удоволствието от "метаморфозирането" на самоценните естетически и художествени качества на материалната тъкан на творбата.

   Проектът планува своето разширяване и привличане на още автори през следващите години. Благодарение на него и със съдействието на финландското посолство, през 2011 г. бяха представени 6 автори в първото по рода си хартиено артбиенале, част от Хартиен арт фест София, основано от фондация "Аматерас". Авторите направиха силно впечатление с изключително силните си и изящни произведения, носещи характерната за Финландия естетика. Авторите, подбрани от кураторите Даниела Тодорова и Лииса Малкамо, бяха представени в колекциите на биеналето в Националната художествена галерия, Галерията за чуждестранно изкуство, Градската галерия и галерийното антично пространство "Арена ди Сердика". Те са Лииса Малкамо (Liisa Malkamo), Меря Уинквист (Merja Winqvist), Айно Караниеми (Aino Kajaniemi), Маря Юниикалаа (Marja Junnikkala), Еева Лииса Исомаа (Eeva Liisa Isomaa) и Якко Рьонко (Jaakko Ronkko).

   Изпълението на проекта ще продължи, защото той е замислен и осъществен интелигентно, притежава високи художествени достойнства и най-накрая, защото по естествен и ненатрапчив начин допринася за артистичния и културен диалог, който ни е толкова нужен днес.
горе