архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.3, година XV, 2009г.
Известни личности от Румъния


   Димитрие Кантемир
(1673 - 1723)


   Книжовник, историк, географ, етнограф, музиколог, философ, лингвист и писател полиглот, член на Берлинската академия на науките, владетел на Молдова, Димитрие Кантемир е син на владетеля на Молдова Константин Кантемир. Когато навършва 15 години, баща му го изпраща като залог за вярност към Високата порта в Константинопол, където остава 17 години.

   През 1693 г. за два месеца е княз, но Османската империя отказва да го утвърди и изисква от него да се завърне в Константинопол. През 1710 г. Портата го поставя на трона на Молдова. Димитрие Кантемир се ориентира към руския монарх Петър Велики, като се надява той да донесе освобождение на Молдова. С енергичния цар Петър І Кантемир сключва таен договор, но руско-румънските войски са победени. Сключеният мир слага край на управлението на Кантемир. За да избегне обезглавяване от османците, Кантемир придружава Петър І в Русия, като е негов съветник до смъртта си.

   По време на престоя си в Русия пише научни трудове - "Описание на Молдова" (написана по искане на Берлинската академия на науките), "История на разширяване и спад на Отоманската империя" и "Хроника на румъно-молдово-влашкото минало". Автор е и на множество други исторически творби.

   Николае Йорга
(1871 - 1940)


   Николае Йорга е историк, професор, създател на румънската школа за историческо мислене, но също и драматург, поет, литературен критик и историк, министър, депутат, министър-председател, академик. По думите на Джордже Калинеску изиграва "ролята на Волтер" в румънската култура в първата половина на миналия век.

   Посещава университети в Яш, Париж, Берлин и Лайпциг, като само на 22 години защитава докторат. До смъртта си написва най-малко 1003 творби, 12 755 специализирани статии и 4963 рецензии. Най-важните му исторически творби са: "Документи и проучвания относно историята на румънците" в 25 тома (1901 - 1913), "История на румънците" в 10 тома (1936-1939), "Мястото на румънците в световната история", "История на румънската църква", "История на румънската армия", "Историята на Османската империя" и др.

   През 1910 г. заедно с А. К. Куза Николае Йорга поставя основите на Демократичната партия на националистите, а през 1924 г. създава Народната партия.

   По внушение на Карол II през 1931 г. приема да формира правителство на "техници". Едновременно е министър-председател и министър на образованието и вероизповеданието в периода 18 април 1931 - 31 май 1932 г.

   Николае Йорга е убит от легионерите на 27 ноември 1940 г. При научаване на вестта за неговото убийство 47 академии и университети от цял свят свалят знамето си.

   Траян Вуя
(1872 - 1950)


   Макар да завършва право, Траян Вуя от малък мечтае да лети. Заминава за Париж, но там среща скептицизъм. Отхвърлят проекта му и от Френската академия на науките със забележката: "Въпросът за излитане с апарат, който тежи повече от въздуха, не може да се решава и остава само като една мечта". Но Траян Вуя не се отказва и през 1903 г. патентова своето изобретение, наречено "аероплан автомобил". През 1904 г. във Великобритания успява да конструира и патентова двигател. Апаратът е завършен през декември 1905 г. Той тежи 250 кг, с двигател 20 к. с., с една перка. На 18 март 1906 г. в Монтесон край Париж апаратът полетява. Учудващо за тогава е, че апаратът излита и се приземява на равна площ, без използване на наклон, ж.п. релси и др. Името на румънеца Траян Вуя се прочува по целия свят. Оттогава продължават и споровете за това кой е първият човек, който излита с изцяло конструиран от него самолет.

   В периода 1918 -1922 г. Траян Вуя конструира два типа хеликоптери, а три години по-късно построява оригинален парен генератор. През Втората световна война е председател на Националния антифашистки фронт на румънците във Франция. Неговото име носи Международното летище в гр. Тимишоара.

   Хенри Коанда
(1886 - 1972)


   Румънският академик, инженер, физик и изобретател Хенри Коанда е пионер в модерната авиация. Завършва Военната гимназия в Яш, а през 1903 г. се записва в училището за офицери в Букурещ. Учи също в Германия и Белгия. През 1905 г. построява първия самолет-ракета за румънската армия - макет на самолет, задвижван от ракета - в епоха, в която авиацията се намира в своето начало. Тогава е само на 19 години. На 22-годишна възраст, ползвайки подкрепата на инженер Густав Айфел и на учения Пол Пенлеве, младият Коанда построява реактивен самолет без перка. По време на опит за летене апаратът, пилотиран от Хенри Коанда, изгубва равновесие и след като се удря в ограда в края на пистата, се запалва. Коанда е само леко ранен.

   В периода 1911 - 1914 г. ученият работи като технически директор в авиационните заводи в Бристол, където проектира и пуска в серийно производство военния самолет "Бристол-Коанда". Изобретява първото оръдие без откат за самолети, апарати за прицелване, първата шейна-автомобил, задвижвана от реактивен двигател, първия аеродинамичен влак.

   Коанда има в актива си над 260 изобретения, за които получава над 700 патента. Други негови важни открития са първите бетонни предварително изготвени елементи за жилищно строителство (1918 г.)

   Завръща се в Румъния през 1969 г., и работи до смъртта си като директор на Националния институт за научно и техническо творчество.

   Ана Аслан
(1897 - 1988)


   Ана Аслан остава известна с приноса си в геронтологичните изследвания и за патентоването на едни от най-добрите лекарства, използвани в гериатрията (наука за болестите на възрастните хора). Следва медицина в Букурещ, професор по медикална клиника в Тимишоара, началник секция в Института по ендокринология в Букурещ, а от 1958 г. - директор на Националния институт за гериатрия и геронтология в Букурещ. Член на Академията на науките в Ню Йорк, на Световния съюз за профилактична медицина и социална хигиена, почетен член на Европейския център за медицински и приложни изследвания, член на Ръководния съвет на Международната асоциация по геронтология, член на Националното дружество по геронтология в Чили, председател на Румънското дружество по геронтология и пр. Препарира известния витамин "Геровитал Н3" с действие срещу застаряването на организма, атеросклерозата, витилигото и склеродермията. Геровиталът получава признание в над 30 страни в света. Под ръководството на Ана Аслан през 1952 г. в Букурещ се създава Институтът по гериатрия. Същата година в Женева Ана Аслан получава международната награда и медала "Леон Бернар" от Световната организация на здравеопазването за своя принос в развитието на геронтологията и гериатрията. Заедно с Й. Половраджану открива новото гериатрично изделие "Аславитал", признато и пуснато в серийно производство през 1980 г. Ана Аслан получава отличия и признания от Италия, Франция и Бразилия.

   Мирча Елиаде
(1907 - 1986)


   Румънски учен, писател, философ и историк на религиите. Още докато учи в колеж, написва първите си творби - "Врагът на копринените буби" и "Как намерих философския камък", последвани от автобиографичната "Романът на късогледия младеж" и няколко години по-късно "Гуадемус". Изцяло отдаден на индийската философия и литература, Мирча Елиаде получава стипендия да следва в Калкута (1928 - 1931), където изучава санскритски език и литература и философията на Йога. През 1933 - 1940 изнася лекции по история и философия в Букурещкия университет, публикува философски и белетристични творби.

   Установяването на комунизма в Румъния кара писателя да напусне страната. През 1945 г. приема предложение да преподава история на религиите в парижкия университет "Екол дю Оте Етюд" и в Сорбоната. Остава във Франция до 1957 г. По-късно става професор по история на религиите и титуляр на съответната катедра в Чикагския университет - катедра, която през 1985 г. става "Катедра Мирча Елиаде". Продължава изследователската си дейност, като публикува творбите "Аспекти на мита", "Свещен и мирски", "Раждания и прераждания", "Митове, сънища и мистерии", както и монументалната сравнителна творба в три тома "История на вярванията и на религиозните идеи". Автор е и на два тома "Спомени".

   Емил Чоран
(1911 - 1995)


   Емил Чоран е писател и философ. Изучава философия в Букурещкия университет. През 1933 г. получава стипендия, която му позволява да продължи обучението си в Берлин.

   Първата му книга, излязла в Румъния през 1934 г., "На върха на отчаянието", е удостоена с наградата на Младите румънски писатели. След това се появяват "Книга на заблудата" (1935), "Промяна в образа на Румъния" (1936), "Сълзи и Светци" (1937). През 1937 г. Емил Чоран заминава за Франция със стипендия от Френския институт в Букурещ. След кратко завръщане в родината си през 1940 г. той напуска завинаги Румъния и се установява в Париж. Оттогава Чоран публикува само на френски език, като неговите творби са ценени не само заради съдържанието си, но и за пълния с езиков финес стил. През 1949 г. излиза първият му труд, написан на френски език, удостоен през 1950 г. с наградата Риварол. Впоследствие Чоран отказва всички литературни отличия, които са му присъдени.

   Основни теми в творчеството на Чоран са смъртта и страданието, отчуждаването на човека, първородният грях, трагичният смисъл на историята, краят на цивилизацията, животът като израз на метафизичното заточение на човека и т.н.

   Джордже Емил Паладе
(1912 - 2008)


   Роден e в град Яш през 1912 г. Между 1930 и 1940 г. следва медицина в Букурещкия университет. През 1946 г. заминава за САЩ, където постъпва на работа в Нюйоркския университет. В САЩ се среща с учения Албер Клод, който работи в Института "Рокфелър" и става ментор на Паладе, като го кани да работят заедно в Департамента за клетъчна патология. Там Джордже Паладе открива значението на електронната микроскопия и на биохимията в цитологичните изследвания. Понеже не е биохимик, Паладе започва сътрудничество с Филип Сикевиц и двамата комбинират своите изследователски методи. Същественото в изследванията на Джордже Паладе се състои в това, че той открива интрацитоплазматичните телца или "корпускули", богати на АРН, на чието ниво се осъществява биосинтезът на протеините и които се казват рибозоми или "корпускули на Паладе". През 1961 г. става член на Националната академия на науките, от 1973 г. работи в Йейлския университет, а през 1990 г. се прехвърля в Университета "Сан Диего" в Калифорния. През 1974 г. Джордже Паладе получава Нобелова награда за физиология и медицина, която дели с Албер Клод и Кристиан дьо Дюв. Джордже Паладе става почетен член на Румънската академия и е награден с румънски и американски ордени, медали и отличия.
горе