архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Александър Руденко
   Роден през 1953 г. в Москва. Завършва Литературния институт „Максим Горки" и аспирантура към института. Автор е на 16 книги поезия, проза, драматургия. Последната му книга е „Четвъртият вятър" в превод на български от Андрей Андреев.

   Свърза съдбата си с България още от студентските си години, опознава нейната история, култура, литература, народна мъдрост. Пресътворява на руски език български народни песни и стихове на Хр. Ботев, Гео Милев, Ас. Разцветников, Хр. Смирненски, Н. Вапцаров, В. Петров, П. Караангов, Ан. Германов, Л. Левчев, Хр. Фотев, Г. Константинов, Ан. Андреев и други български поети, включени в книгата му "Избрани преводи".

   Член е на Съюза на писателите в Русия и почетен член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските преводачи, на Фондация „Гео Милев".


Залез

И тръпен,
и хладен,
и ясен -
той прежните дни проясни...
Сега, сякаш клона на ясен,
живота отминал тръсни.
И нищо че птичи колони
от хълма в далечния край
минават встрани, ти на склона
докрай остани... И узнай
как бавен е пътят и труден
от корена млад до върха.
И сякаш от вятър събуден,
на волния полет дъха
да стига водите, горите,

вечерните тихи лъчи...
Килии, ключалки, вратите
във себе си ти отключи,
разкрий се...
Почувствай - луната
изгрява в дланта ти; тръгни
и точно - подобно вълната,
с дъха си - столетни вълни,
прониквай и в камък,
и в ясен...
И в птичия вик съхрани
тук залеза -
хладен
и ясен,
пречистил предишните дни.
2003


...

Ябълко зелена,
ненагледна моя,
как те полюлява вятър сам-сама.
Хитрата лисица все те гледа в зноя,
чака да узрееш мъдрата змия.
Теб не ще забрави слънцето червено,
но когато паднеш през септември ти,
аз ще съм заминал,
затова зелена
днес ще те откъсна.
И затуй - прости!
Нежно ще погаля
младата ти кожа,
с шепа ще те стопля
в този миг щастлив
и ще те отхапвам бавно,
за да може
дълго да си спомням
твоя вкус тръпчив.
Все едно - разбират,
поглед в тебе спрели,
хитрата лисица, мъдрата змия,
че свине изяждат ябълките зрели -
стар закон си има нашата земя.

1991


Превод: Андрей Андреев
горе