архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ИВАН КОЛЕНИЧ
    Роден през 1965 г. в гр. Зволен. Завършва техникум по приложни изкуства в Братислава, известно време следва в Москва. Работи като редактор и писател на свободна практика. Издал е стихосбирките “Донесени от бурята”, “Рокендрол”, “Оригинални аристократични игри” и др., както и няколко белетристични книги.


Мотоциклети

Никога не съм имал мотор -
а винаги съм мечтал за такова нещо;
бяс, черна магия в летните нощи,
тънка и елегантна, страшна машина
с кабели и педали и огледала.
Карол имаше, Виктор имаше мотор,
караха ги всички тийнейджъри от този скапан
град; единствен само аз не можах
никога да се оправя...
Моторите са буйни хищници на енергията, рогати ками,
бучащи заклинания, крака със шпори.
Възпявам ви, о, мотоциклети!
Нека ти стане по-голяма главата
с лъскава каска, черни очила, черни дрехи;
и го ритни, дай газ, накарай го да зареве,
да напрегне мускули този нервен хищник,
и в забравените нощи да усещаш зад своя гръб
гъвкавите остри гърдички на някакво русо маце.
О, мотоциклетисти, разтрошете света,
помръднете вселената, размечтайте мълчаливите!
Давам ви своята благословия!
И те се стрелваха пряко нощта като честни ездачи,
узаконяваха бързината и екзекуцията на тишината.
Черни ездачи на прекрасни мотори -
таксиметрова служба на детската смърт.


Интроспекция

Имам малък портативен телевизор,
пакетче хубави цигари (МАЛБОРО)
и книжка от уважаемия господин Елиът.
Някой ми чука по стъклото на прозореца,
тъкмо съм се зачел в стария химн...
Това е раздавачката или полицаят, или майка ми...
Облякъл съм си бяла риза,
елегантно ново сако. Събул съм се бос
и нищо не ме задължава да стана и да отворя...
Е, на сутринта... - тъй и тъй ще отида на пощата,
ще се обадя в полицията
и ще изпратя чудесна телеграма на мама!
Господин Елиът - и съм уверен в това -
би направил същото.



Превод от словашки:
Димитър Стефанов
горе