архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
АГОСТИНЬО НЕТО
   


Наемници

Дълга редица от носачи
с бързи крачки
владее пътя

На гръб
носят тежки товари

Вървят
погледи в далечното
плашливи сърца
силни ръце
усмивки дълбоки като дълбоки води
Дълги месеци делят ги от близки
и крачат изпълнени с мъка
и боязън
но пеят

Уморени
изтощени от труд
но пеят

Изпълнени с неправди
просмукали живеца на техните души
но пеят

С викове на протест
потънали в сълзите на сърцето
но пеят

Крачат там
губят се в далечината
в далечината губят се тъжните им песни

О!
те пеят...


Нощ

Аз живея
в тъмните квартали на света
без светлини и без живот.

Крача по улиците
опипом
опрян о сънищата ми без образи
из робството препъвам се
о моето желание да съществувам.

Кварталите на роби
светове от нищета
квартали тъмни.


Кинашиши

Обичах да седя
на пейка в Кинашиши
в шест часа на зноен следобед
да стоя...

Ще дойде някой
и може би ще седне
до мен ще седне

И ще гледам черните лица на хората
възлизащи по пътя
бавно
изразявайки отсъствия в метиския език
на разговорите

Ще гледам уморени крачки
на роби с родители и те роби
дирещи тук любов там слава
а по-нататък пиянство с какъвто падне алкохол

Ни щастие ни омраза

След залеза ще
пламнат светлини
и аз
ще тръгна без посока
и ще мисля че в крайна сметка животът ни е прост
прекалено прост
за който уморен е а трябва да върви.










Там волята се е разпаднала
и човеците са размесени
с нещата.

Вървя залитайки
по улици без светлина
непознати
преливащи от мистика и ужас
уловил с ръката призраци.

Също и нощта е тъмна.



Превод от португалски:
Румен Стоянов
горе