архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Димо Колибаров: Детайли от слънчевия часовник
Дочка Кисьова-Гогова
   В живота на Димо Колибаров изкуството е едно от най-важните неща, а упоритостта е сред силните страни на характера му. Той успява да съхрани детската си любов към рисуването и да постигне богата творческа реализация. Завършва с отличие Пловдивската художествена гимназия и шест години кандидатства, преди да го приемат в Националната художествена академия в София. Още като студент получава покана от галерия в Белгия и в периода 1994 - 2000 г. прави няколко изложби там в градовете Хаселт, Егедем, Цвалм, Антверпен, а първата му самостоятелна изява е в Шотландия. Участва в наши и международни експозиции на екслибрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Германия, Франция, Португалия, Япония, Сърбия, Полша, Швейцария, Англия, Канада, САЩ и много други страни по света. Има почетни отличия и награди от участия в изложби на графиката и рисунката, сред които най-много цени Почетен медал - Лодз (1993), Гран При - Мини принт триенале, Токио 2002, Втора награда - Истанбул, Първа награда - Милано. Предстоят му самостоятелни изложби в Tурция и Италия, а също в София и Пловдив.

   След дипломирането си в специалност Графика веднага e поканен като хоноруван асистент, за да премине през работата на преподавател, а сега и доцент в софийската Художествена академия. Ангажиментът със студентите му отнема много време и енергия, но едновременно с това го стимулира, провокира и зарежда.

   Голяма част от творбите си художникът разработва в цикли: "Суета", "Земно притегляне" и др. В различните серии, които прави, той обръща внимание на елементи от природата. Природните закони и тази цикличност, която им е присъща, го вълнуват и той се опитва да създаде илюзия за повторяемост и непрекъснатост. Преходността го провокира ("Шум от криле"), а също и необходимостта на човек да се защити от тази мимолетност и да се опита да задържи момента. В своите творби художникът се стреми да покаже колко спокойни и плавни са нещата, когато в тях не е намесена негативна човешка енергия. Философската му и в известна степен мистична нагласа към света го кара да се взира отвъд пределите на ежедневното, защото животът e не само това, което e видимо. Tакава е графичната серия "Острови на измамното щастие".

   Колибаров често включва в композициите си флорални и животински мотиви, а конят като олицетворение на движението и пътя има важно присъствие в тях.

   Понякога в по-големите като формат работи наслагва човешки фигури и природни елементи ("Разходка в градината на суетата") и философства върху това колко беззащитен е човек и колко крехко и променливо е всичко около него ("Хартиен дом"). По-малките творби са по-иносказателни, в тях има повече цвят и метафорични сравнения ("Смехът и тишината", "Утрото и вечерта"), a често в тях Димо Колибаров проектира сюжети от митологията в ежедневието ("Детайли от слънчевия часовник", "Дневниците на Икар", "Детайли между земята и небето"). Художникът обича морето и връзката му с него не е случайна. Поморие е родният му град и завръщанията край морския бряг винаги го вълнуват и стимулират в творческа посока. За него морето е един безкраен свят, в който всичко е по-спокойно и подредено и който го кара да излезе от тематичността и да навлезе в безвремието.

   Графичните му познания и култура му позволяват да тиражира творбите си от добре подготвената матрица по 30-40 отпечатъка, а благодарение на прецизността и професионализма му копията са без разлика между първото и последното. Афинитетът на художника към графичното изкуство е силен и постоянен. Неговата взискателност и усет към технологичните експерименти му помагат много в различните графични техники, макар че основно той работи в областта на офорта и литографията. Предпочитанията му към офорта са свързани до голяма степен с автономността на тази техника и независимостта на художника при работата с нея.

   Овладял в тънкости технологията, Димо Колибаров достига до изключително майсторство в работата си. Проявата на творчески импулс при него е не толкова резултат от спонтанна артистичност, а преди всичко - технологични умения. Неговата методология и последователност в работата го подтикват да дава най-доброто от себе си. Така творческата му натура се изразява в създаването на ярки произведения, които карат зрителя да потъне в размисли, да търси и открива както нетрайните, така и вечните стойности в живота.
горе