 |
|
| ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.25, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
ДЬОРД СОНДИ: "КНИГАТА НИКОГА НЯМА ДА УМРЕ" |
|
|
- Г-н Сонди, какво Ви привлече в българската литература?
- Българската литература, слава Богу, е доволно позната и обичана в Унгария. Големи бели петна относно представянето є у нас няма. Както от класиката, така и от съвременната. Превел съм над 150 български автори, между които има такива с по няколко заглавия. Опознах вашата литература, работейки като редактор към издателство "Европа", където освен задължителните имена, влизащи в един подбор, подаден от българска страна, трябваше да чета и други автори - тези, които впоследствие се оказаха по-важни и обичани у нас. Пресътворих "Записки по българските въстания", "Бай Ганьо", но и една " Антология на българската възрожденска проза". Превеждал съм и много самобитни творци, които имах възможността сам да предложа - например Биньо Иванов, на когото излезе самостоятелна книга в Унгария, също така Блага Димитрова, както и дебютната книга на Любен Петков - неговата проза направи изключително впечатление. Това силно отношение човек - земя, което присъства в литературата ви още от класиците, е недостатъчно наложено като тенденция у нас. Превеждал съм също Димо Димовски, който бе представен с няколко разказа в Унгария, но за мен това бе важно... откривателството. От 15 години работя по темата "История на българската литература от 1944 г. до днес" . Моята цел е да напиша нещо, което да е различно от всичко защитено досега от вашите литературоведи и критици. Една история през погледа на чужденеца.
- Да обобщим тогава - кои са онези акценти в българската литература, които я различават от унгарската и които на Вас лично Ви допадат?
- Единият акцент е този - кои неща от вашата литература са нови за нас, унгарците? Намирам, че на първо място това е отношението традиционен свят - нов човек. Да вземем творчеството на Йордан Радичков - неговият магически реализъм, така характерен за латиноамериканската литература, но много специфичен балкански самобитен исконен Радичковски, ме грабна отведнъж. Свят, който беше новост не само за вас, но и за световната литература, нещо небивало за Унгария. Интересува ме също къде има разминаване в акцентите между двете литератури и къде те се припокриват. Къде разликите постепенно се заличават. Например авангардистките търсения, макар и отдавна познати у нас, ме привлякоха в творчеството на Биньо Иванов, той ми хареса именно, защото открих един поет, който сякаш бе наш.
- Кои са еднаквостите тогава в двете литератури?
- С поезията на Биньо Иванов, Николай Кънчев, Константин Павлов започна да се нарушава напевността в стиха, да се пише по друг начин. Това беше общо, но с известно закъснение за България. Друга сходна черта е вашата почит към научната фантастика. Вие имате световноизвестни автори и големи традиции в тази литература. Същото важи и за един друг поджанр на прозата - иносказателния. По мнение на литературните историци унгарската литература на 19 век се развива със закъснение от около 50 години спрямо тогавашните тенденции в западноевропейската. От друга страна, минимум 40 години разлика стоят в ущърб на българската литература спрямо нашата. И ако това закъснение го имаше сред възрожденците от 19-ти век, то продължи с още по-голяма сила и през 20-ти, когато новостите влизаха по-трудно. През 50-те години влиянието на соцреализма в България бе относително по-изразено, отколкото в Унгария. Ние имахме една по-голяма свобода на изказа, на изразните средства, което през 90-те беше вече наваксано с хъс от вашите млади автори.
- Модерен ли е в момента постмодернизмът?
- Ако под постмодернизъм разбираме безсюжетното разказване и повествование, т. нар. текст заради самия текст - това явление, което властваше много силно в унгарската литература през 80-те и 90-те, то постепенно започна да залязва. В момента световните тенденции са към притихване на вълната на постмодернизъм. Самите постмодернисти се връщат вече към един по-традиционен начин на писане, връщат се към фабулата. Освен тези новатори обаче съществуваше едновременно и едно силно течение на писане по стария, традиционен начин. В унгарската литература се говореше за два лагера с почти антагонистични разлики. Постмодернистите можеха да бъдат характеризирани евфемистично като урбанистично поколение, а другите като народняци. Тази разлика между двата лагера за жалост все още съществува у нас. И една от моите цели като главен редактор на литературното списание "Напут" е да примиря техните противоречия.
- Наскоро под Ваше съставителство и превод излезе антология на българската поезия в Унгария, която прави впечатление с нестандартния подбор на имената. От какво се ръководехте?
- Това е една книга, която излезе след 20-годишно прекъсване с финансовата подкрепа на българското посолство в Унгария. Тя започва с "Изворът на Белоногата" на Пенчо Славейков и завършва с поема от Георги Рупчев. Това беше и моята цел - да съставя антология, която да е субективен поглед върху българската поезия, но да я представя относително цялостно. Исках да покажа, че и българската литература е имала тези -изми, както световната, да запозная унгарския читател с техните представители, попремълчавани в един период от време. Всеки един автор е преведен с по 250 стиха. Включени са поети като Александър Вутимски, Емануил Попдимитров, Иван Теофилов, Иван Цанев, Николай Марангозов - общо 40 и бих могъл да включа още двадесетина.
- Бихте ли се обвързали с издаването на една антология на съвременната българска поезия?
- Това е една от целите ми, когато един ден се върна в Унгария, но за съжаление въпросът винаги има и финансова страна. И защо само поезия - вие имате и много силна белетристика. В началото на 80-те бях представил за превод в издателството, в което работих, автори като Георги Марковски, Георги Величков, Рашко Сугарев. Тогава се натъкнах на известна критика от страна на българските критици, защото не съответстваше на тогавашните изисквания. Голямата ми мечта обаче да издам една антология от 8 български съвременни поети все още не е сбъдната. Когато дойдох тук като директор на Унгарския културен институт, 800 стиха на всеки един от тях останаха да чакат: Николай Кънчев, Константин Павлов Христо Фотев, Петър Атанасов, Екатерина Йосифова, Марин Георгиев и Борис Христов.
- Трябва ли авторът да е политически ангажиран? Да вземем ситуацията около войната в Ирак - каква е реакцията на унгарските интелектуалци и писатели към нея? Хората днес като че не вярват вече на политиците. Могат ли писателите да ги поведат, да са техните пророци?
- Вижте, така беше в Унгария до промените. Писателите част от тях бяха един вид пророци, галеници на тогавашния режим. Сега положението е друго. У нас имаше демонстрация против войната, но не организирана от интелигенцията, а от правителствени организации. Не беше споменат никой писател. Писателите понякога се обединяват около някаква кауза и правят подписки, които се публикуват в пресата. У нас това е често явление. Но специално срещу войната на тази демонстрация нямаше ярко присъствие от писателските среди.
- Въпросът за парите като че ли е най-болезнен, когато се заговори за литература? Как са организирани нещата в Унгария, дават ли се пари за култура?
- Всичките досегашни правителства без изключение отделят, твърдя, немалко пари за културата. Когато например предпоследното правителство дойде на власт, то увеличи три пъти сумата в държавната хазна. Три пъти повече пари бяха дадени за Министерството на националното културно наследство. Преди 9 години в Унгария се създаде една много богата фондация - Национална културна програма с 16 подкомисии отговарящи за архивите, за музейната дейност, за филмите, за книгоиздаването, за читалищата, музеи, танци, фотография и др. Това беше вследствие на решение на правителството, когато със специален закон се постанови заделянето на пари в самата хазна за целите на културата. Постъпленията идваха главно от ДДС, който се плаща срещу всеки един продаден културен продукт. Освен това, всяка община трябваше да задели определена сума за финансиране на местните културни обекти. Ние, унгарците, обичаме да хленчим, но нямаме никакво право - никога през цялата история на Унгария, откакто съществува книгата, толкова заглавия не са излизали, не са били купувани. В момента в Унгария се наблюдава една просвета, просперитет, растеж.
- Според Вас има ли бъдеще за литературата в днешната електронно информационна епоха?
- Естествено, има известна конкуренция между електронните медии и литературата. Това е факт. Но мога твърдо да заявя, че литературата никога няма да умре - казвам го като човек на 57 години. Но доколкото виждам, и по-младите, и моите деца продължават да четат. Съвсем друго е да вземеш в ръцете си една книга, да я помиришеш, да се върнеш на някой пасаж по много пъти, да я четеш в трамвая, на плажа. Да є се наслаждаваш. Книгата просто няма как да умре.
- Преводач, дипломат, поет, главен редактор на едно от най-престижните списания за литература в Унгария - как се съвместяват тези дейности? Как бихте ги подредили по възходящ ред във Вашия живот?
- Практиката е красноречива. Вече четвърта година съм директор на Унгарския културен институт в София и ако ми остане макар и малко свободно време, отдавам се изцяло на другите си занимания, които са не по-малко важни. Списвам едно унгарско литературно списание, което излиза 10 пъти годишно и всяка от книжките е тематична - доста трудно занятие. Пише, че съм дипломат, но всъщност съм много лош дипломат и не обичам дипломатстването. На времето, когато ми предложиха да стана посланик в България, категорично отказах. Мисля, че тежа на мястото си тук, защото като български възпитаник моята цел е не само да представям унгарската култура във вашата страна, но и да работя за разпространението и запознаването с българската култура в Унгария. Участвам и в правенето на друго сериозно списание - това на българите в Унгария - "Хемус". За себе си, за своите лични работи почти не отделям време. Имам защитена дисертация от 1984 г., но така и никога не потърсих издателство да я публикувам. За 4 години съм написал 5 стихотворения. С две думи, не водя изследователски и творчески живот, нямам и личен. Превеждам, докато пътувам в колата.
Интервю на Цветанка Еленкова
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
