 |
|
| ДОСИЕ |
стр.16, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
Светата корона на Унгария |
|
|
| Джени МАДЖАРОВ |
|
Естествено е всяка държава да почита и пази символите на своята върховна власт, но малко са страните в Европа, които могат да се гордеят с това, че въпреки превратностите на историята са успели да опазят и съхранят владетелските си инсигнии. Унгария е тази страна, чийто кралски символи на властта са сред най-цялостно и добре запазените. Употребявани почти едно хилядолетие, инсигниите достигат до съвремието благодарение особеното внимание и отношение, с което са обградени през вековете както от унгарските владетели и благородници, така и от целия народ. През някои исторически периоди това отношение дори придобива измеренията на фанатично преклонение на сакрална почит.
В историята на човечеството появата на короната като предмет, свързан с властта - неин знак и символ на владетеля, е забулена в мъглата на миналото. Известно е, че предметът корона, чието наименование произлиза от латинската дума corona, означаваща венец, е познат като знак на властта още в Древен Египет, Персия, употребяван е от сарматските, шумерските, асирийските, древноеврейските и древногръцките владетели. Това е бил предмет не само с широк географско-исторически ареал на разпространение, но и с широк спектър на употреба. В Древна Гърция със сплетени от златни или сребърни нишки корони са обкичвани скулптурните глави на богове, богини, жреци, хора и животни, определени за свещени жертви, както и някои участници в различни религиозни празници. В Древния Рим корона се давала на войник пръв успял да влезе в обсадена крепост, да спаси свободен гражданин или да се отличи с воинска храброст. В този период короната играе роля на знак за отличаване на смелия, доблестния, ала с времето спектърът на употреба се стеснява и тя се превръща единствено в знак на светската власт.
В Средновековна Европа коронясването вече е утвърден символичен акт. Обичаите, свързани с него, са различни и търпят промяна през отделните исторически епохи. Но има един сбор от обредни действия, които задължително, навсякъде и винаги присъстват. Това са: помазване на бъдещия владетел с миро, предаване на владетелските инсигнии, сядане на трона, полагане на клетва за вярност към закона и за спазване на мира. По своята същност тази тържествена церемония има религиозен характер и представлява акт на предаване и утвърждаване на светската власт от представителя на висшата духовна власт. Ето защо всеки момент на церемонията е точно определен и обвързан с четенето на конкретна молитва и песнопения. В унгарската традиция освен споменатите религиозни обреди има и специфично светски като тези - след коронясването владетелят възсяда коня си и го пришпорва с меча. Задължение на полагащия короната висш свещенослужител, а в по-късните векове - благородник, е три пъти да попита присъстващите на церемонията дали приемат личността на новия владетел. Отговаря се с трикратни възгласи на одобрение. Всяка коронация се извършва с обичайния набор от инсигнии - корона, скиптър, държава, меч, плащ и др. През ХI век към унгарските кралски инсигнии е принадлежало и копие, което по-късно отпада от церемониална употреба. През Средновековието има и други предмети, които до късно се запазват като части на комплекта за коронация като кръст, пръстен с печат, гривна, конска сбруя, шпори, риза, чорапи и пр. Всеки предмет е притежавал своя особена символика, свързана с кралската власт.
През Средновековието владетелите на Европа употребяват два типа корони - "отворен" подобно на диадема, и "затворен" подобно на горната част на шлем. Това различие при предмета не е с естетически или формален характер, а с властови и йерархичен. Според утвърденото средновековно схващане владетел, който носи "отворена" корона, показва, че е подвластен на друг владетел или е негов васал. Само върховен владетел, този, който е независим във всяко едно отношение, може да си позволи носенето на "затворена" корона.
Унгарската корона е интересен случай за съчетаване на двата типа - "отворен" и "затворен". Това не е художествена прищявка на нейния създател, а резултат от историческата съдба на владетелите, които са я притежавали. Като форма "Светата Корона" на унгарците се състои от две части - продукти на различни исторически епохи. Долната част, която се състои от масивен златен обръч, с надградени върху него в полукръг триъгълни и полукръгли златни орнаменти, е известна под наименованието гръцка корона (corona Graeca) или още византийска. Името є произлиза от гръцките надписи върху поставените околовръст изображения. Това са лицата, съставящи двора на небесния владетел, и "съдник на света" - седящият Христос Пантократор. Неговото изображение, подобно на другите, направено с техниката на създаване клетъчен емайл върху златна плочка, е поставено на предната, челна страна на короната. Под него симетрично околовръст са разположени образите на двойка архангели - Михаил и Гавраил, и четирима светци - Георги и Димитър, Козма и Дамян. Между образите са вградени големи скъпоценни камъни. В тилната част на короната са разположени изображенията на трима светски владетели от епохата - византийския император Михаил VII Дук (отгоре), сина му, с когото управлява - Константин Багренородни (долу вдясно) и унгарския крал Геза I (долу вляво). Мотивите на изображенията са почерпани от Новия Завет, но отразяват концептуалните виждания на наложилата се през епохата християнска идеология. Тази част на короната е "отворен" тип, богато украсена с перли, червени, сини и бели скъпоценни камъни.
Горната част на "Светата Корона" произхожда от по-късен исторически период, като съществува предположение, че тя е поръчана от унгарския крал Бела III. Същата е изработена и прикрепена допълнително към вече съществуващата гръцка част. По форма това вече е "затворен" тип корона, характерна за независим владетел. Вероятно с това изменение е подчертан етапът на качествена промяна в съществуването на унгарската държава, когато тя се освобождава от зависимостта си на Православната църква и изпитва благоволението на новия си духовен покровител - Западната църква. Тази част се нарича латинска корона (corona Latina) заради латинските надписи върху изображенията. Мотивите са почерпани също от Новия Завет, като на върха на короната, на централно място, повторно е изобразен Пантократора във византийски стил, а върху кръстосаните четири полудъги - апостолите Петър и Павел, Иван и Яков, Андрей и Филип, Тома. Образите отново са изпълнени чрез техниката на клетъчния емайл, но в духа на художествените традиции на Западната християнска църква. Образът на Пантократора е частично унищожен от по-късно поставения на върха на короната малък златен кръст. Според някои хипотези последният неизвестно кога е смъкнат от придружаващия короната скиптър и монтиран на върха є. Интересен е фактът, че при едно падане кръстът е изкривен, но поради това, че короната се възприема за свята вещ, то никой не си позволява волността да промени така създаденото от съдбата наклонено положение на кръста.
Настоящата унгарска корона, още от средновековните извори споменавана като "Светата Корона", вероятно не е една и съща с получената от първия унгарски крал. Независимо от факта, че средновековните писмени извори и народните предания свързват настоящата корона, скиптър, държава и плащ с името на първия унгарски християнски крал - Стефан I, който скоро след смъртта си е канонизиран за светец, вероятно нито една част от "Светата Корона" не се е докосвала до главата му. Според историческите сведения първата корона е изпратена от римския папа Силвестър II и немско-римския император Ото III на Стефан за коронацията му на 1 януари 1001 г. в крепостта "Естергом". Навярно връчената корона е била от типа "отворена" с три кралски лилии на върха. След смъртта му, в периода на междуособиците, инсигниите са разграбени от различни унгарски владетели, но остават в страната, без да се използват повече за кралска коронация. В много изследвания, които се занимават с формата на гръцката част на короната, се повдига хипотезата, че тя първоначално е била направена и предназначена за главата на кралица, а не на крал. Впоследствие вероятно в периода 1074-1077 г. в константинополския двор тя е пригодена за главата на краля. Създателите на исторически извори вероятно умишлено премълчават тези два интересни факта - на изчезването на първата и промяна предназначението на втората, за да утвърдят представата за историческа приемственост както на инсигниите, така и на властта от краля - първоосновател на унгарската държава - Свети Стефан. Този умишлен подход на изкривяване историческата истина води началото си още от ХII в. Той се налага от необходимостта през първите размирни и доста повратни векове на новата държава всеки нов владетел по убедителен начин да легитимира взетата власт. На основата на този подход сред унгарците се оформя, а през Средновековието придобива и широка обществена известност, мнението, че властта на даден владетел само тогава е действителна и легитимна, ако коронацията му е извършена точно с инсигниите, смятани за унаследени от Св. Стефан и неговото време. Този подход превръща предметите в истински, свещени, национални реликви, като през вековете почитта към тях само нараства. Тази вяра в свещената сила на короната и другите инсигнии с вековете нараства дотолкова, че не един и двама унгарски владетели - наследили, получили или узурпирали властта, правят всичко възможно коронацията им да бъде извършена само със "Светата Корона" и другите инсигнии.
Интересен пример в това отношение е съдбата на унгарския крал Карл Анжуйски. В междуособиците между чешкия претендент - Венцел IV, и баварския - херцог Ото за унгарския трон, "Светата Корона" и другите кралски инсигнии през 1307 г. попадат в ръцете на трансилванския воевода Владислав. Последният също се стреми към унгарския трон, но няма поддръжката на благородниците. Междувременно със силната подкрепа на римския папа на унгарското кралство през 1307 г. като владетел е наложен Карл Анжуйски. Поради факта, че коронацията му е извършена не със "Светата Корона", а с някаква друга, унгарските феодали не го приемат за легитимен владетел. Така папската институция се вижда принудена всячески да притисне трансилванския воевода, за да върне "Светата Корона" и останалите инсигнии. Крал Карл Анжуйски чак през 1310 г. се легитимира като владетел на унгарците, когато бива коронован за трети път - този път със "Светата Корона". От този момент инсигниите започват да се съхраняват в съкровищницата на крепостта "Вишеград", а по-късно в Буда.
През еднохилядолетната история на унгарската държава инсигниите имат много повратна съдба. Те многократно преминават от едни в други ръце - на унгарски, чешки, полски, баварски, италиански, немски и австрийски претенденти за унгарския трон. Неведнъж са били предмет на изнудване, кражба или други користни деяния с цел завземане на върховната власт. Срещу тези незаконни попълзновения висшите унгарски държавни институции неколкократно през вековете опитват да противодействат със законосъобразни мерки и действия. Така за пръв път през 1464 г., когато след почти 23-годишно принудително задържане в чужбина, инсигниите са върнати на Унгария за коронацията на крал Матиаш, син на Янош Хунеади. Народното събрание обнародва нарочен закон за начина и реда, по който трябва да се съхраняват и пазят символите на кралската власт. Предвид утвърдения им образ на национални, исторически и свещени реликви те се поверяват на съхранение не на краля или благородниците, а на цялата нация. За целта се избират двама пазители, които неотлъчно следят за охраната на ковчежето с инсигниите и го следват навсякъде, където то пътува. Като място за съхранение е определена съкровищницата на крепостта "Буда", а по-късно Пожон (дн. Братислава).
През ХVIII и ХIХ в. няколко унгарски народни събрания изрично се занимават със създаването на специални закони за опазване и закрила на "Светата Корона" и другите инсигнии, перипетиите им нямат край. Така след неуспеха на унгарската буржоазна революция през 1848 г., ръководена от Лайош Кошут, ковчежето с инсигнии е изнесено от Буда и през Сегед и Орадея е закарано в околностите на гр. Оршова. Тук с цел опазване реликвите от чужди посегателства ковчежето е заровено в едни върбалаци край брега на Дунава. Пет години по-късно безценното ковчеже е открито от австрийските власти и върнато в крепостта "Буда". Междувременно от влагата сериозно е пострадал плащът, мечът е ръждясал лошо, а шпорите, чорапите и всички останали кралски одежди са се превърнали в безформена неизползваема каша.
Много по-благосклонна е съдбата към инсигниите през март 1945 г., когато отстъпващите от обсадената от съветски войски Будапеща унгарски профашистки формирования скриват инсигниите в едно буре, което заравят край брега на австрийското езеро Матзее. Няколко седмици по-късно съкровищата са изкопани невредими и отнесени от американската армия като военна плячка. До 1965 г. нищо не се знае за тяхната съдба. Едва тогава се появява официално съобщение, според което в американската съкровищница във Форд Кнокс се съхраняват инсигниите като "специална собственост" на унгарския народ. След многократни и настоятелни искания от страна на унгарското правителство в резултат на разведряване на международната обстановка и в интерес на провежданата по това време президентска пропагандна кампания, на 6 януари (Йордановден) 1978 г. Сайръс Ванс - тогава министър на външните работи на САЩ и личен представител на американския президент Джими Картър, в тържествена обстановка връчва на председателя на Унгарския парламент Антал Апро "Светата Корона" и останалите инсигнии на унгарските владетели. Този изключително важен акт възстановява накърнената историческа памет и издига самочувствието на унгарския народ, който единствен е успял да опази и съхрани цяло едно хилядолетие символите на своята държавност и да ги издигне до висотата на свещени национални реликви.
|
|
| горе |
|
|
|
|
