 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.10, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
УНГАРИЯ И ЕС: РАБОТНА СИЛА, ПЪТУВАНЕ, ОБРАЗОВАНИЕ |
|
|
Възоснова на опита от последните десетилетия не трябва да съществуват страхове от ново преселение на народите след включването в Европейския съюз на десет нови страни-кандидатки. Все пак заради по-старите членове на ЕС, страхуващи се за своите пазари на работната сила, Брюксел включи някои ограничения в споразуменията, свързани със свободното движение на лицата. Страните, които се чувстват най-заплашени - Германия и Австрия - успяха да получат правото поне седем години да могат да ограничават излизането на пазара на унгарска работна сила. Първите две години на преходния период са най-строги - тогава страните-членки могат да прилагат разпоредбите на собственото си национално законодателство. Споразумението обаче е гъвкаво. Тези членове, които не се боят от унгарска инвазия, могат да разтворят вратите си. Такава възможност предвиждат Швеция, Дания, Холандия и Ирландия. От тях Ирландия е най-либерална, тъй като проектира пълно отваряне на пазара, без защитни разпоредби. Италия, Испания и Гърция не считат за проблем появата на унгарска работна сила, но какво точно означава това все още не е изяснено. Обединеното кралство, Франция, Финландия и вероятно Белгия за две години запазват националното си регулиране, но още не са обявили какви ще бъдат ограниченията. До ден-днешен са напълно неизвестни намеренията на Португалия и Люксембург.
Какво ще предложи в такъв случай ЕС на Унгария, когато няма да се налага тя да се съобразява със споменатите ограничения? Ако унгарците пътуват като туристи, ще могат да минават вътрешните граници на съюза без официални формалности и няма да се проявява интерес към целта и продължителността на пътуването, както и към количеството на парите, с които разполагат. Всеки гражданин на съюза има правото да се заселва свободно в която и да е от страните - членки на ЕС. Това е обща основна идея. От подробностите на правилника обаче става ясно, че все пак трябва да се отговаря на определени условия.
Ако унгарец се засели в друга държава от съюза заради професионална реализация през периода на споменатите ограничения, трябва да получи разрешително за работа. След изтичането на критичния период това вече няма да е необходимо, но ако иска да остане за повече от три месеца, трябва да получи разрешение за пребиваване. То може да му бъде отказано само ако с пребиваването си нарушава обществения ред, обществената сигурност или разпоредбите на общественото здравеопазване в приемащата страна, или ако кандидатства за места, които могат да бъдат заемани само от граждани на съответната държава. Според правилника на ЕС унгарецът не може да получава по-малка заплата и не може да работи при по-лоши условия от заетите в същата област работници от страната - членка на съюза. На работа може да постъпи и съпругът или съпругата на вече работещия, ако докаже, че е член на семейството на гражданин на ЕС. Работникът има право и на социални облекчения, характерни за дадената страна.
Присъединяването към ЕС ще улесни и пътуванията до страните от съюза. Унгарците обаче трябва да знаят, че не е все едно в коя европейска държава ще пътуват след 1 май 2004 година. Ако желаят да пътуват в наброяващия, както се очаква дотогава 25 члена ЕС, ще трябва да показват личните си карти само на вътрешните граници. Ако обаче искат да посетят държава, която не е членка на съюза, ще трябва да преминат през строго охраняваните външни граници на ЕС, представяйки задграничен паспорт. Следователно промяната ще се усети още догодина, но за "членството в Шенген", свързано с характерното за съюза пълно прекратяване на проверките по вътрешните граници, ще трябва да се почака поне още две-три години след приемането на Унгария през май идната година. От друга страна, границата на страната още от 2004 г. в един отрязък от повече от хиляда километра става външна граница на съюза. Очевидно е, че върху граничарите ще се стовари по-голяма и от досегашната отговорност. Според плановете 20-25 унгарски гранични пункта, чието осъвременяване вече започна, ще се превърнат в "погранични крепости" на съюза. Тази година бяха обновени граничните пунктове по украинската и румънската граница в Захон, Фехердярмат, Нирбатор и Кьолче, освен тях и водещия към Сърбия - Черна гора - Рьоске. Възможно по-ефективната работа на гранично-пропускателните пунктове е в интерес на всички страни - членки на ЕС, ето защо през тази година се отпускат 1,67 милиарда форинта по програмата ФАР.
***
Образованието в ЕС няма да бъде хармонизирано. Европейската общност само формулира цели и принципи, без да се намесва в тяхното реализиране и в избора на средства. Нейна задача обаче е да подпомага основаващите се на конкурсен принцип образователни, квалификационни и културни инициативи със значителни суми, да съдейства за сътрудничество и изграждане на професионални и лични отношения между институциите в страните-членки. В областта на образованието, квалификацията и младежката политика действат три колективни програми: Socrates (образование), Leonardo da Vinci (квалификация) и Youth (младежки теми). (Дълго време само страните-членки можеха да участват в тях, но от 1997 г. тези програми станаха достъпни за Унгария и за останалите страни, очакващи присъединяване.)
На 1 януари 2002 г. Унгарският парламент прие закон за признаване на чуждите дипломи и свидетелства, според който ще се приемат дипломи за основно, средно и висше образование, документи за следдипломна квалификация и удостоверения за научни степени, издадени както в страните - членки на съюза, така и в страните извън него. Подписвайки споразумението от Лисабон през 1997 г., унгарците се задължиха да издават съгласувани дипломи, като за целта трябва да се промени структурата на унгарското висше образование в много аспекти. На първо място пет-шестгодишната система на обучение трябва да бъде разделена на една обща част - бакалавърска (БА), и на една специална - магистърска (МА). Важна стъпка в преобразуването на унгарското висше образование беше интегрирането на институциите от 1 януари 2000 г. (в голямата си част те се превърнаха в университети).
Унгария е една от 33-те европейски държави, която се присъедини към инициираната от ЕС програма за европейско висше образование със стартова година 2010, в която програма участниците формулираха хармонизирането на висшето образование в различните държави и конвертируемостта на дипломите. Като първа цел присъединените държави определиха, че в рамките на седем години трябва да се повиши конкурентоспособността на работната сила на континента. Унгария е един от съорганизаторите на т. нар. Пражка декларация, в която миналата година бяха доуточнени принципите и методите. В декларацията между другото съществува и формулировка, че всяка държава с подписа си приема системата, основана на БА и МА. От 1 септември 2002 г. в Унгария във висшето образование вече е задължителна системата на точкуване, т. е. кредитната система, което ще подпомогне мобилността на студентите в научните и професионалните среди. Веднага след приемането на Унгария в ЕС всички издадени дипломи трябва да бъдат признати автоматично или с приравнителен изпит.
В рамките на ЕС беше уеднаквено образованието на лекари, зъболекари, фармацевти, медицински сестри, юристи, архитекти, ветеринари и акушери, така че унгарските дипломи на практикантите от тези специалности ще бъдат приемани във всички страни-членки. Ще бъдат признавани и документите от останалите форми на обучение с продължителност поне три години, въпреки че при тях работодателят може да изиска приравнителен тест или допълнителна квалификация. Подобни уравнителни регулации се отнасят и до гимназиалното образование, квалификационните курсове и курсовете с продължителност по-малко от една година. Изискванията по отношение на матурите също са различни в различните държави. На някои места искат само превод на документа, на други има нужда от легализация от упълномощените лица в дадената държава.
В Унгария от години действа Програма за мобилизиране на младежта (2000-2006), която се занимава с обмен на студенти и координира местни младежки инициативи и програми на развитие.
***
Вече от три години може да се кандидатства за целево подпомагане на регионалното развитие, финансирано изцяло от унгарската държава. Досега за целта са разпределени 10 милиарда форинта между 1159 кандидатури. Кандидатурите се приемат от службата САПАРД и от седем регионални бюра по регионалното развитие, попълват се от около двеста мениджъри на регионалното развитие в малките селища и от многобройни селски стопани и аграрни съветници.
Регионалното развитие се концентрира върху три главни теми: съживяване на селото (свързано със земеделието), възможностите за "алтернативни" източници на доходи (например селски туризъм) и развитието на инфраструктурата (строеж на селскостопански пътища и крайни точки от световната пътна мрежа).
След присъединяването си към ЕС Унгария ще получи правото да използва т. нар. структурни фондове. В тази връзка се подготвя национален план за развитие. Например оперативната програма за аграрно и регионално развитие (AVOP) подпомага развитието на туризма и на занаятчийството. Местни, регионални и национални програми ще помагат за съживяването на замиращи отрасли. Дават се помощи и за запазване и реконструкция на сгради с архитектурна стойност в селата.
Целта на програмата Leader е опазването на естественото и културното наследство, създаването на работни места и съживяването на местните общности.
ЕМОГА (Европейски фонд за ориентация и гаранции в селското стопанство) може да даде сериозен тласък на селата, тъй като между 2004 и 2006 г. от т. нар. ориентационен отдел на разположение на унгарците бяха 76 милиарда форинта, а от гаранционния - 128 милиарда форинта. Рамка за тяхната употреба ще ни дадат вече споменатият AVOP и Националният план за регионално развитие.
Върху качеството на живот в провинцията оказва влияние и следният факт: Стопанин, който още не е навършил пенсионна възраст, не е по-възрастен от 55 години и през последните 10 години се е занимавал с някаква форма на стопанисване, може да получава компенсаторна пенсия до 75-ата си година заедно с обикновената си държавна пенсия, но само в случай, че ще произвежда само за собствени нужди и че или ще продава, или ще предава продукцията си на друг.
По материали от чуждия печат
Съставиха Юлия Крумова и Нели Димова
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
