 |
|
| ХЕРАЛДИКА |
стр.59, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ - I ЧАСТ |
|
|
| Виолета Великова - Кошелева |
|
 |
Герб на Царство България от корицата на Конституцията от 1911 г.
|
Държавният герб на България по време на царуването на Фердинанд I от 1897 до 1918 г. претърпява редица изменения по обективни и субективни причини. Исторически оправдани, съизмерими с европейската традиция са амбициите на владетеля да нанесе промени в герба чрез въвеждане на династични елементи, но в редица случаи тази намеса е твърде агресивна. Същевременно трябва да отчетем, че княз Фердинанд очевидно е търсил приемственост в историческото развитие на българската символика.
Решенията за промени в държавните символи много често се взимат лично от владетеля, без участието на държавните институции. Ще припомним, че още в първите месеци след възцаряването си княз Фердинанд I на българския престол през 1887 г., се заема да преправя българската символика, което предизвиква остра обществена реакция. Появяват се критични статии във в. "Търновска конституция" и материал във френския печат, изпратен от Шадурн - кореспондент на в. "Temps " в София. Скандалът е предотвратен след намесата на Ст. Стамболов и министри от кабинета. За "хералдическото умение" на върховния маршал на двореца и интендант на Цивилната листа - граф дьо Форас, ни съобщава Александър Теодоров-Балан: "...имаме белези у нас в образа на княжеската корона, различен от оня на короната при княза Александра I, както и в образа на държавния герб с лъв, чийто труп е покрит с един щит, поребрен с ивица от бурбонски кринове".
 |
Орден "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий"
|
Учителят на княза по български език Добре Ганчев ни съобщава в мемоарите си: "Една сутрин над двореца се развява знаме с нов герб. На това ново знаме, тъмночервеният фон, върху който е изшит златният лев, е изпълнен със светложълти лилии, а пък бордюра на плата е украсен със зигзагни широки линии, боядисани с жълта и черна бои... Във всички случаи новите бои и знакове бяха в голяма степен засенчили българския герб. На него повече личаха боите и емблемите орлеански и кобургски. Важното бе, че туй изменение бе станало без знанието и съгласието на правителството."
 |
Звезда на ордена "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий"
|
След обявяването на България през 1908 г. за независимо царство в държавния герб се променят короните и се включва нов елемент - голямото огърлие на ордена "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий". Присъствието на най-високия орден на Царство България в държавния герб е възприето след утвърждаването на ордена със специален Закон от Народното събрание (Указ № 1 за утвърждаване на Закон за учредяване Орден "Светите Равноапостоли Кирил и Методий" под № 1783 от 11 февруари 1910 г., ДВ, бр. 32 от 11. II. 1910 г.). В рескрипта за създаването на ордена е отбелязан неговият династичен характер: "Този орден ще заема на вечни времена първенствующе место между всички български ордени - също както Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий са най-великите достойници, измежду заслужилите български благочестивци - и ще се пожалва в редки случаи, за велики заслуги спрямо Отечеството и Престола, съгласно тук приложените статути, като вземаме върху Нас и Нашите наследници Великото му Магистърство." Огърлието е включено в държавния герб през 1911 г. неофициално, по лично решение на монарха. Изображението на огърлието се появява в печати, бланки, грамоти и в държавния герб, независимо че е в нарушение на текста в Конституцията.
Промените в Конституцията от 1911 г., които трябва да отразят новата държавна форма на управление, остават много общи по отношение на герба - променя се само формата на короната от княжеска на царска, без подробно описание на герба. Промяната в текста на чл. 21 на Конституцията е "Над полето царска корона". Това обстоятелство е причина за последвалите нови варианти на държавния и по аналогия на владетелския герб.
|
|
| горе |
|
|
|
|
