 |
|
| ВИТРИНА |
стр.53, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
УНГАРСКИ ОТКРИВАТЕЛИ ПО СВЕТА |
|
|
Унгарците живеят в Карпатския басейн от 1100 години, през последните две столетия от които творят в различни области на науката, образованието и техническата култура, допринасяйки за развитието на Европа и света.
Янош Бояи (1802-1860)
Неговото епохално откритие, "Абсолютната геометрия" (1831) е познато на света под заглавието Appendix. Пълното заглавие на труда му звучи така: "Абсолютната вярна наука за пространството, разглеждана независимо от (априори така и нерешимата) правилната или погрешната същност на ХI Евклидова аксиома; в случай на нейната погрешност с геометричната квадратура на кръга." Посланието на Бояи към нашето време е: "Трябва да се стремим да изпъкнем не с груба сила, а с образованост."
Аньош Йедлик (1800-1895)
Йедлик е създател на първия електротехнически, "електромагнитен мотор" (електромотор с постоянен ток - 1828) и откривател на идеята за динамото - 1861 г. (шест години преди Карл Вилхелм Сименс и сър Чарлс Уатстон). От историческо за науката значение са опитите му със светлината на волтовата дъга и оптическите решетки. Той има определящо значение и за развитието на унгарския технически език. Унгарската патентна служба назовава най-голямото си отличие на името на Аньош Йедлик.
Донат Банки (1859-1922),
Янош Чонка (1852-1939)
Банки и Чонка постигат значителни резултати в развитието на газовите и петролните двигатели. Най-значителното им откритие е патентованият на 11 февруари 1893 г. "Карбуратор". Първи в света представят идеята за неговото действие (изпреварвайки с половин година откритието на Вилхелм Майбах (1846-1929)). Това устройство води до революционни промени в развитието на моторната техника. Сега в действащите над 150 милиона бензинови мотори се използва карбураторът, открит от двамата учени.
Ото-Титус Блати (1860-1939),
Микша Дери (1854-1938),
Карой Циперновски (1853-1942)
Откритието на Блати - Дери - Циперновски - трасформаторът, патентован през 1885 г., пренася електроенергия на голямо разстояние само с минимални загуби. Новата система на разпределение на тока революционизира електротехниката. Открития на Ото-Титус Блати са измерителят на потреблението и трифазният генератор. На континента го смятат и за гений на шахматните задачи. Микша Дери проектира електрически централи и електромотори. Карой Циперновски организира и основава Унгарското електротехническо обединение, както и списанието "Електротехника".
Лоранд Йотвьош (1848-1919)
Към основната област на изследванията си - гравитацията - се насочва през 1880 г. Извършва своите измервания с торзионно махало първо в сградата на Будапещенския университет, а по-късно в различни точки на страната. От 1915 г. използват неговото изобретение за откриване на залежи на петрол, например в Тексас и Венецуела. Разпростира изследванията си и върху геомагнетизма и създава уреди за измервания. Апаратът, използван за измервания на торзионните трептения, е наречен на негово име.
Игнац Семелвейс (1818-1865) -
"Спасителят на майките"
Като практикуващ гинеколог се среща с един от големите лекарски проблеми на епохата - родилната треска при младите майки. Изследвайки произхода на тази опустошителна болест, достига до откритие от световно значение: чрез дезинфекция на ръцете с разтвор от хлорирана вода (от хлорна вар) болестта може да бъде предотвратена. След въвеждането и разпространението на метода му смъртността, причинена от родилна треска, спада до минимум. Епохалното му откритие днес се прилага по цял свят.
Калман Кандо (1869-1931)
Интересът му се насочва към железопътната електрификация. Запознавайки се със съвремените международни резултати (САЩ, железопътната линия Охайо - Балтимор) и доразвивайки ги, конструира електрическите железопътни линии, работещи с променлив ток с високо напрежение. Възоснова на неговите планове през 1902 г. в Италия е изградена първата железопътната линията от такъв тип, a през 1923 г. е изготвен и първият в света електрически локомотив с фазоразделящо устройство, след което започва серийно производство. С името на Кандо са свързани близо 70 патента.
Имре Броди (1891-1944)
На 11 август 1930 г. е издадено патентното описание, в което Имре Броди формулира принципа на действие на криптоновата лампа. Същността на прочутото откритие на Броди се състои в това, че атомното тегло на криптона е по-близко до това на волфрама от използваните по-рано азот и аргон и близките атомни тегла увеличават продължителността на живота на електрическите лампи. След резултатно експериментално производство заедно с Михай Полани разработва технология за производство на евтин криптонов газ.
Денеш Михай (1894-1953)
През 1929 г. пръв в света създава апарат, с който могат да се предават движещи се изображения. През 1930 г. основава фирма за производство на телевизори. Доразвит тип на телевизионния си апарат представя през 1935 г. Допринася за разпространението на филмите със звук, като усъвършенства записа на звука и подобрява неговото качество.
Йожеф Галамб (1881-1955)
На 11 декември 1905 г. попада във Ford Motor Company като машинен конструктор. Хенри Форд (1863-1947), основателят на фабриката, възлага на Йожеф Галамб проектирането на станалия по-късно прочут модел Т - първата лесна за управление, проста за сглобяване и същевременно евтина народна кола в света. От този модел между 1908 и 1927 са изготвени 15 милиона коли. През 1999 г. автомобилът печели названието "Кола на века".
Ласло-Йожеф Биро (1899-1985)
Като журналист Биро наблюдава печатарските ротационни цилиндри по време на действие. Това го навежда на идеята, че от напълнена с мастило тръба с цилиндър или топче в края може да се нанася равномерно течност върху хартия. В Будапеща Андор Гои изготвя първия използваем прототип. Производството на химикалки започва през 1945 г. в Аржентина. В Унгария те се произвеждат от 1950 г. и в памет на съдружника в изпитанията се пускат на пазара под името "Го-пен". В англоговорящите страни химикалката се отъждествява с името на откривателя є - "Биро-пен".
Дьорд Йендрашик (1898-1954)
С дейността си по развитието на дизеловите мотори Дьорд Йендрашик обогатява традициите в производството на превозни средства на международно известната фабрика "Ганц", основана през 1854 г. Първите мотори Ганц - Йендрашик се изготвят през 1927 г. и скоро носят признание на създателя си по цял свят. През 1938 г. е готова първата в света газова турбина на Йендрашик, разполагаща със самостоятелна камера на горене с малък капацитет. До избухването на Втората световна война в различни точки на света от Аржентина до Египет са доставени 550 дизелови влака.
Тодор Карман (1881-1963)
В Университета в Гьотинген създава своята “Теория за следата на завихряне, възникваща зад подложени на обтичане тела”. (Това явление науката нарича следа на завихряне на Карман.) По време на Първата световна война заедно с авиоинженерите Ищван Петроци и Вилмош Зуровец създава първия военен хеликоптер в света (хеликоптера PKZ). В началото на 1950 г. в Jet Propulsion Laboratory разработват първите управляеми балистични ракети за американската сухопътна армия. Разрешава техническите проблеми на летенето със свръхзвукова скорост. От 1951 г. е председател на Института за изследване и развитие на летенето към НАТО (AGARD). През 1963 г. получава от президента на Съединените щати най-голямото американско отличие - "Националният орден за наука". На Луната и на Марс има по един кратер, наречен на негово име.
Янош Найман (1903-1957)
По време на Втората световна война в Лос Аламос се включва в създаването на атомната бомба и през 1955 г. е избран в петчленната Комисия по атомна енергия на САЩ. В началото на научната си кариера се занимава с теорията за количествеността и математическите въпроси на квантовата механика. С неговото име е свързано и разработването на “Теорията за игрите”. Интересите му постепенно се насочват към възможностите на високоскоростните електронни изчисления. Има големи заслуги в логическото проектиране на компютъра. От уважение към Найман колегите му наричат готовата машина "Jonniac".
Золтан Бай (1900-1992)
Между 1926-1930 г. се занимава с изследване на разредните явления във водородна и азотна газова среда. На 6 февруари 1946 г. публично обявяват резултатите от опитите му с лунния радар. Занимава се с йонизационни опити, а след това с измерване на скоростта на светлината и създава светлинния метър. Възоснова на това през 1983 г. Международната служба по метрология приема неговата нова дефиниция за метър и оттогава е валидна тя.
Ласло Хелер (1907-1980),
Ласло Форго (1907-1985)
Светът познава под името "Heller-System" разработения от Ласло Хелер метод, чрез който охлаждането на електроцентралите става не с вода, а с въздух. Той има много общи патенти с Ласло Форго. Най-значителното откритие на Ласло Форго (1907-1985) е дребноребровият топлообменник. Системата "Хелер" и топлообменникът на Форго днес осигуряват охлаждането на електроцентрали с капацитет 15 000 MWe в 17 страни в света. Благодарение на това откритие - преди всичко в бедните на вода страни - годишно се пести количество вода, нужно на 7 милиона души.
НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ ОТ УНГАРСКИ ПРОИЗХОД
Наградата (1895), основана от известния шведски химик Алфред Нобел (1833-1896), е най-значимото отличие в научния живот. Много известни унгарци или учени от унгарски произход са били удостоени през последните 100 години с това отличие; заедно с отличения с Нобелова награда за мир Елие Визел и миналогодишния носител на Нобелова награда за литература Имре Кертес броят им е 13.
Фюльоп Ленард (1862-1947)
През 1905 г. Фюльоп Ленард получава Нобелова награда за физика за "Изследване на естеството и свойствата на катодните лъчи".
Роберт Баран (1876-1936)
През 1914 г. Роберт Баран получава Нобелова награда за медицина за "дейността му, свързана с физиологията и патологията на вестибуларния апарат". Поради военните обстоятелства успява да получи наградата си едва през 1916 г.
Рихард Жигмонди (1865-1929)
Рихард Жигмонди изследва специфичните свойства на силициевите съединения. През 1925 г. получава Нобелова награда за химия "за обяснението си за хетерогенното естество на колоидните разтвори и за методите, приложени при изследванията му, които са от основно значение в съвременната колоидна химия".
Алберт Сент-Дьорди (1893-1986)
През 1937 г. получава Нобелова награда за медицина "за откритията си в областта на процесите на биологическо окисление, особено с оглед на витамин С и катализата на фумарната киселина". От 1947 г. живее в САЩ.
Дьорд Хевеши (1885-1966)
През 1943 г. получава Нобелова награда "за използването на изотопи като индикатори при изследванията си на химическите процеси". Той открива 72-ия химичен елемент хафния. След войната живее в Швеция.
Дьорд Бекеши (1899-1972)
Сравнителното му изследване на телефонната мембрана и ципата на ушното тъпанче предизвиква у него интерес към акустиката. През 1930 г. именно той изготвя акустичните планове на Унгарското радио. През 1961 г. получава Нобелова награда за медицина "за откриването на физическия механизъм на дразненията, възникващи в ушната мида".
Йеньо Вигнер (1902-1995)
Занимава се с квантова механика. В САЩ взема участие в проектирането на първия атомен реактор, пуснат в действие на 6 декември 1942 г. в Чикаго. След Втората световна война се занимава с развитие на реактора.
През 1963 г. съвместно с Мария Гьоперт-Майер (1906-1972) и Ханс Давид Йенсен (1907-1973) получава Нобелова награда за физика "за развитието на теорията за атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрията". Прави много за мирното и безопасно използване на атомната енергия.
Денеш Габор (1900-1979)
Откривателят на холографията регистрира първия си патент още като ученик. През 1971 г. получава Нобелова награда за физика "за откриването на метода на холографията и за приноса му към неговото усъвършенстване". Като признание за изтъкнатата му професионална дейност в областта на иновацията фондация NOVOFER основава унгарска и международна награда "Денеш Габор".
Джон К. Полани (1929)
През 1986 г. получава Нобелова награда за химия заедно с Дъдли Роберт Хершбах (1932) и Юан Че Ли (1936) "за изследвания в областта на динамиката на елементарните химични процеси".
Янош Харшани (1920-2000)
През 1994 г. заедно с Джон Неш и Райнхарт Зелтен получава Нобелова награда за икономика "за пионерската си дейност в областта на анализа на равновесието в теорията на некооперативните игри". С тази си дейност поставя основите на информационната икономика.
Дьорд Олах (1927)
Постига значителни резултати в областта на модерната органична химия, между другото в производството на безоловен бензин. През 1994 г. получава Нобелова награда "за приноса си към химията на карбонокатионите".
По материали от чуждия печат
Състави Юлия Крумова |
|
|
| горе |
|
|
|
|
