 |
|
| АРТ |
стр.36, бр.2, година X, 2003г. |
|
| Бойко ЛАМБОВСКИ |
|
Международната поетическа среща "Пияната метафора" е част от фестивала "Култура на виното". Фестивалът вече шеста година събира разкъсаните някога парчета от единното митологично пространство
Великите Дионисии, провеждани по древните земи на траките, са интересен и все още доста енигматичен празник. Когато се е чествал този тачен от древните бог Дионис, основен сегмент от тържествата са били и прояви на висшето художество - рецитации на лирическа поезия, цял ред протоформи на съвременната драма... Бог Дионис и покровителстваните от него напитки били слети в единен, сакрален и красив ритуал. Пиенето на вино според познавачи на древността е било цяло изкуство при това не само при траките, ами и при други племена и религии, дори в Китай. То губи метафизичния си заряд през по-късните векове, когато иронията и рационализмът разяждат естествения трепет в общуването между човек и демиург...
***
Аз се занимавам с поезия. От опит (не само личен) знам, че поетът е същество крайно сетивно, любопитно и подвластно на всякакъв тип опиянение. Към пиенето на вино поетът подхожда или като бунтар (Омар Хаям), или като естет (Александър Пушкин), или и двете - като нашия Кирил Христов.
Идеята да направим фестивал на виното в България ме привлече най-вече с това, че на този фестивал мога да събера поети. И да възродя старата дионисиевска традиция. В края на краищата древните нито са били по-грозни от нас, нито по-глупави. Не съм сигурен, че са били и по-нещастни. Метафората обича да се оглежда в стъкленица с вино - и днес тя е вакханка, препуснала из горите на митологията с уокмен върху заострените уши...
***
Фестивалът "Култура на виното" стартира през 1998 г. в Харманли. Откри го вицепрезидентът на страната - Тодор Кавалджиев. Малкият югоизточен български градец беше добро място за празник, въпреки че откъм бит караше веждите на гостите ни - поети от Италия, Словения, Югославия, Русия - да се повдигат стреснато. Първата сутрин общежитието, в което първоначално бяхме настанени, се разбуди от изкарвани за паша говеда. Наблизо имаше помощна ферма. Този пасторал не можеше да изплаши поетите, дори напротив. Но водата, водата... Както и да е, фестивалът стана и за него се заговори.
***
Вторият беше в доста по-голям град - Хасково. В сравнение с Харманли хотелът беше направо луксозен. По жарава в центъра на града се вихриха нестинари, до лозята на Стамболово се понесе истински (или почти) маратон. Поетите бяха турчин, сръбкиня, сирийци, латвиец, унгарец, португалец... И естествено - много българи, сред които Червенко Крумов, Георги Господинов, Цветанка Еленкова, Пламен Дойнов и др. А Хасково показа типично южно гостоприемство - е, може би, защото общината и кметът харесаха идеята и помогнаха за осъществяването є.
***
Първоначалната идея да се провежда фестивалът всяка година на ново място е екзотична и примамлива. Но когато зад организацията на такова все пак финансово и енергоемко предприятие не стои държава, нито някакъв постоянен генерален спонсор, това начинание почва да изглежда ужасно изтощително. Само предварителните пътувания са не по-малко от 10. Това е доста. По тази причина, без да се отказваме от номадските мераци на фестивала, решихме за трети път той да се проведе в София. Тук, в родния град, и стените помагат. Дойдоха поети от Македония, Йордания, Унгария, Гърция... Националният исторически музей даде залите си за експозиция на вина и съпътстващи артикули, а театър "Сълза и смях" устрои впечатляващ рецитал на авторите. Оттогава досега срещите се правят в София, с рецитали в провинцията. Вече имахме такива в Стара Загора, Сливен, тази година се предвижда рецитал в Кърджали.
***
Какво правят поетите, когато говорят на различни езици - събереш ги на едно място, осигуряваш им поне една житейска екстра - каберне, мерло, мавруд, траминер от добри реколти, и не ги тормозиш особено с точни часове на ставане, обяд, срещи и прочее организационни неврастении на изнервения век... На втория, третия ден влизат в особен ритъм. Говорят, пият вино, пушат, престава изобщо да им се спи. Сетивността им, която и без това е изострена, добива някакви свръхделикатни измерения. Много близо до виното и безсънието стои влюбването. Поетите започват да се влюбват масово. Най-вече в особи от противоположния пол, разбира се, но не е задължително... Някой се влюбва в себе си с нова сила, друг - в новооткрит класик, трети - във вечерния въздух на България, в песните на певиците от "Мистерия на българските гласове" няколко години озвучавали фестивала по магичен начин. Четвърти не знае в какво се влюбва; знае само, че го прави и че това състояние, като всяко влюбване, трае кратко и трябва да се цени.
***
На рециталите участват средно по десетина поети. Поетичният турнир "Пияната метафора", на който по зададен стих трябва да се съчини стихотворение-експромпт, е част от игрите на фестивала. Той не се променя вече четвърта година: "Тежко, тежко, вино дайте" - Хр. Ботев. Чужденците не знаят кой е Ботев, не знаят какво има в това стихотворение. Ние само им превеждаме първия стих на английски или на техните езици и те пишат... Резултатите са интересни, особено за публиката. Най-любопитното е сблъсъкът между тежката семантична обремененост в българското съзнание по повод въпросния стих и лекотата, свободата, екстравагантността, които излъчват новите съчинения. В края на краищата "Тежко, тежко, вино дайте" е само въздишка, която може да отрони всеки век, всеки език.
***
Цял сонм български поети, преводачи, журналисти, симпатизанти и мераклии съпътстват "Пияната метафора". Директорът Пламен Димитров често трябва да мъкне кашони и каси, преводачката Стефка Хрусанова да превежда не само от унгарски, фотографката Нели Кръстева често трябва да пише, а актрисата Венета Атанасова да участва в литературни дебати... Художници, политици, историци, винопроизводители, шофьори на таксита, професори-траколози, градски музи и ресторантски нимфи - това е само част от пъстрия сонм божества, полубожества и обикновени смъртни, които съпътстват невидимия, но весел и артистичен Дионис. Тази година на “Пияната метафора”, се очакват гости от Испания, Белгия, Швейцария, Сърбия и Черна гора... Жермен Дроогенброд и Педро де ла Пеня са двама от участниците, които ще четат на срещата в началото на май т. г.
 |
|
Педро Х. де ла Пеня
|
Педро де ла Пеня е писател и преподавател в универститета на Валенсия. Автор е на есета, поезия и проза, сред които можем да изтъкнем "Щастливи джунгли" и "Дъхът на боговете", получила наградата "Валенсия" за поезия - 1992 г.
ХОРОСКОП
На Сам Бекет
Ни с щастие, нито с нещастие те дарявам,
а с всичките съмнения на ада;
щом им се нарадваш и попиташ,
в мен ще намериш запечатани устни...
Защото на нищо не отговарят звездите.
АКРОПОЛ
И нощем да съм все така -
стиснал камата между пръстите.
Да потъвам в гората,
усещайки с тила очи на нощни птици.
Оръжието да държа готово,
заслушан в дишането хрипкаво на звяра.
Нима не е животът това вълнение,
което тези мъртви статуи са ни отнели?
КОННИЦИ В НЕБЕТО
На Калигула
Мнозина се почувстваха полу-божествени,
безсмъртна плът, родена от боговете,
а и богове дори, на техния гръб поели.
Един кон бе достатъчен за империя,
без друг един, погуби се цяло кралство.
Човек и кон, превърнати в кентавър,
достигнаха върха на мъдростта:
умът и красотата станали едно.
Но нека не се лъжем: изправени на стремето,
издигнали се като кули над русите им гриви,
усетили туптенето на цяла една вселена
във тази сладка кръв, трептяща, неизтребима,
без тях сме нищо ние.
Пред тяхната, бледнее нашата сила.
Разбирам как един кон бил е консул.
|
|
 |
|
Жермен Дроогенброд
|
Жермен Дроогенброд е роден през 1944 г. в Ролегем, Белгия. Понастоящем живее и работи в Испания. Автор е на 65 книги с поезия, превел е 17 главно от испански и немски автори. Генерален секретар на Световния литературен конгрес във Валенсия.
Из "ПЪТЯТ"
2)
Кой скъса златната юзда,
кой свали сбруята?
О, в извора
вода си има,
ала потропването на сандали
заглъхва тихо и без ехо.
25)
А после
тя отива боса
към морето
и той брои
водните
капки
и зрънцата
пясък.
30)
Изтриват се границите,
езиците и знаците
гравирани така дълбоко.
Отваряш врата, която липсва.
31)
Изчезна всичко
хората,
нещата,
боговете
началото и изпълнението.
Безвременни и съвършени
само те са.
|
|
Превод от испански Мария Пачкова
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
