 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.27, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
ПЕЧ - ГРАДЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРСКИТЕ НАСТРОЕНИЯ |
|
|
Още от древността хората са намирали убежище и удобно за заселване място в този район. Защитен от планината Мечек, преди две хиляди години израства римският град Софиане. Неговата история ни връща към II век след Христа, когато в южното подножие на Мечек, на кръстопътя на търговските пътища от север и юг, се оформя селище с благоприятно разположение и климат.
Ранното малко селище в края на III век след Христа вече придобива градски облик и се издига в ранг на град. В края на III век вече е център на разделената на четири части област Валерия, административно седалище на управителя на провинцията, откъдето той ръководи делата си.
Може би дошлите от Средиземноморието римляни неслучайно са се чувствали у дома си по тези места и вероятно същото чувстват и днес гостите ни, идващи от Италия. Наистина - има ли по-италиански град от Печ? Този, който през горещите летни дни разгледа площад "Сечени", нагорещените бели камъни на джамията, или в следобедно-ранновечерно настроение пресече по южняшки оформения площад "Йокаи", или привечер се разходи сред откритите ресторанти и кафенета на улица "Кирай" и спре да си почине на каменните парапети на водоскоците на площад "Синхаз", веднага ще може да се почувства в Италия. Зървайки града, когато пристигаме с кола откъм Харкан, сякаш пътуваме сред хълмовете на Тоскана или Лацио.
Сигурно не е случайно, че поетът, възпитаник на италианския ренесанс, Янус Панониус намира дом сред стените на епископската крепост в Печ. Тук той възпява разцъфналото през зимата бадемово дърво, чиито късни видове и днес цъфтят в ранна пролет там, под статуята на Никея, на Хавихед или в Скоко, на хълма над язовира. Ако оттук погледнем надолу, ще видим блестящите огледала на Пелердските езера до равнината на Драва, ще търсим дори морето в далечината. Но хоризонтът е препречен от Хърватските планини и чак на неколкостотин километра зад тях се намира Адриатика. Все пак понякога си мислим, че би било добре ако поне едно малко заливче се свиваше в подножията на Мечек. Но за съжаление си няма дори една малка рекичка...
Въпреки това, според слогена, победител в конкурс, Печ е "Градът на средиземноморските настроения". Този, който в края на лятото се разхожда по тесните, криви улички, водещи към хълма, ще се натъкне на отрупани с плодове смокинови дръвчета в защитените от каменни зидове градини. По склоновете на Мечек има и доста лозя, макар и намаляващи, тъй като заради непрекъснатото разрастване на града къщите все по-настъпателно се издигат нагоре и нагоре по хълма. Вино все пак се ражда по хълмовете Аранахед, в Макар, в Донатус, в Балич или в Патач, в Ригодер и градините на Месеш. Печ неслучайно е станал и "Градът на гроздето и виното".
Трудно е да се формулира какво е това да си истински жител на Печ. Печ си е Печ. Съизмерим е само със самия себе си. "За мен е ГРАДЪТ завинаги." - изповядва за него поетът Дьозьо Чорба. Сигурно е, че тук се организират и множеството фестивали на открито, които също излъчват южняшко настроение - от Пролетния фестивал до Дните на Печ, протичащи под златеещите кестенови дървета на главната улица. Кавалкадата, съпровождаща Националната театрална среща, празниците на студентите, Празникът на гроздето и виното и съпровождащият го Фестивал на винарските песни, всичко това събира на улиците и площадите местните хора и гостите. Жителите на Печ празнуват себе си и живота, и това е истинската сила, сформираща общността.
Печ е добродушен, близък до хората град. Вървейки по криволичещите му улички, без да искаме, забелязваме, че изобщо не можем да се откъснем от природата, дори тогава, когато едва срещаме дръвче или друга растителност. Броят на парковете е минимален, което е разбираемо. На тясната площ възможностите за това са били малко. И все пак, накъдето и да вървим из центъра, винаги изниква по нещо от живата природа. В края на улиците навсякъде се подава по някое крайче от Мечек, Мишина, Калвария, Макархед, Хавихед или далечния Якабхед. Ако жителите на Печ пожелаят да излязат сред природата, поглеждат към края на улицата или излизат измежду къщите и вече са сред зеленината на хълма.
Древнохристиянското гробище на града от времето на римския Софиане (IV в. пр. Христа) бе обявено през декември 2000 г. от ЮНЕСКО за световно наследство с общочовешка стойност. Поставено бе наред с културноисторически съкровища с изключителна важност от гледна точка на историята на човечеството.
Друга важна забележителност на Печ е джамията в центъра на града. Тя е построена между 1543-1546 г. по поръчка на Гази Касим - по-късно паша на Буда. Турският хроникьор Евлия Челеби с голямо въодушевление възхвалява един век по-късно красотата на светилището: "Джамията на Гази Касим е много привлекателна и красива, затова е много посещавана. Куполите є са от синкав камък. На дължина и ширина е сто стъпки. Има изкусно изработени мимбер1, михраб2, махвил за мюезините3, и кюрси4, обковани със скъпоценни камъни, които не могат да бъдат описани с думи. Има кръгообразен висок купол. Той е толкова хубав и голям, колкото купола на джамията на султан Селим в Истанбул..." Джамията е съхранена в цялост след прогонването на турците. Получават я йезуитите, които я използват за свой храм. През 1702, а после през 1766 г. я преустройват. Нови достроявания са правени и през 1939-1942 г.
Музеят на видния унгарски живописец Чонтвари е друга важна забележителност. Той е основан от градската управа на Печ и община Бараня с колекцията на Гедеон Герлоци. В изложбата могат да се видят мюнхенските скици, картини, които още от самото начало характерно представят художественото му творчество, както поредицата рисунки на птици, или "Старица, белеща ябълки". Място са намерили и създадените през средата на 20-те години на XIX в. големи символични творби, както и представящи различните периоди от творческия му път картини като тези, които могат да се приемат и за морален и философски модел - "Входът към Стената на плача в Ерусалим" (1904), "Кладенецът на Мария в Назарет" (1908), "Баалбек" (1905). Там е и притежаващото магическо излъчване платно на "Самотният кедър" (1907).
Катедралата "Св. св. Петър и Павел" е построена през Хт-Хтт век, вероятно върху основите на по-ранен, от IV-VI век, храм. Многократно е опожарявана, но винаги я възстановяват, преустройват. Днешната си форма в неоромански стил получава в края на ХIХ век.
Джамията, построена във втората половина на ХVI век от паша Яковали Хасан, е реставрирана и превърната в музей през 1975 г. С дарение, направено от турското правителство, е възстановена вътрешността є, запазена от ХVI век. В изложбата, разположена до нея, посетителите могат да се запознаят с предметните паметници и документите от епохата на османското робство.
Пътешественици от разни епохи пишат хвалебствени слова за град Печ. Един френски пътешественик от 1700 г. отбелязва за града: "...Спряхме за почивка в Печ. Приятно разположен град в подножието на една планинска верига, където берат много грозде. Градът е много по-дълъг, отколкото широк. Досега не съм срещал толкова приятен град в Унгария..."
Почти всеки пътник или гост на града заявява същото и това мнение не се променя през столетията. Несъмнено е, че разположението му, откъдето и да пристигаме, е възхитително.
Така например 80 години по-късно граф Хофмансег се намирал принудително в града, но тук се чувствал така добре, толкова му харесала местността, излъчващите романтика улици, старите къщи и най-вече непосредствените и дружелюбни жители, че си отишъл почти с нежелание. Нещо повече, доброто впечатление го подтикнало по време на престоя си в Печ да започне да учи унгарски език. В дневника си отбелязва следното: "Това е средно голям град в прекрасна местност, един от най-хубавите, които съм виждал в Унгария."
Не много по-късно прочутият лекар Ричард Брайт също въодушевено говори за града и жителите му. Действително двете не могат да бъдат разделени. Градът, излъчващ исторически полъх, приятната околност, благоприятният климат, сочните плодове, гроздето и виното са направили през столетията от жителите на Печ приятни и сърдечни хора. Гостоприемството им е прочуто от векове.
По материали от чуждия печат
състави Юлия Крумова
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
