 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
Н. ПР. ПОСЛАНИКЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ Д-Р БЕЛА КОЛОЖИ ПРЕД СПИСАНИЕ "ЕВРОПА 2001"
TРЯБВА ДА СМЕ ГОТОВИ ЗА РОЛЯТА СИ НА ВЪЗРАСТНИ |
|
|
 |
През 1970 г. завършва обща медицина в Медицинския университет "Семелвейс", а седем години по-късно философия и социология в Хуманитарния факултет на Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош". Работи временно като практикуващ лекар в психиатрично и неврологично отделение на столична болница "Янош". Кандидат е на социологическите науки, а от 1994 г. е доцент в катедра "Социология" при Университета в Мишколц, гост-преподавател в Университета в Лион - Франция. През 1992-1994 г. работи в Министерството на външните работи - началник е последователно на Управление "Анализи и политическо планиране" и на Управление "Политическо планиране и връзки с парламента". Стипендиант на Foreign Affairs Program при Оксфордския университет през 1994-1995 г. Член на Съюза на унгарските журналисти. След 1995 г. изнася лекцииВ ръководи кръгли маси и участва в анализи на различни международни форуми и форуми, организирани от живеещи в чужбина унгарци, както и на проявите на фондация "Телеки". Владее френски, английски и немски език.
- Страхувате ли се, че убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич може да доведе до нова дестабилизация в региона?
- Едно такова горчиво изпитание като убийството на сръбския премиер е знак затова доколко е стабилно положението в тази държава. Сърбия е съседна на България и на Унгария, и двете страни са заинтересовани там да има стабилност. Именно убитият премиер е човекът, благодарение на когото Сърбия пое по пътя на демокрацията, и се надяваме този път да се продължи независимо от сигналите за дестабилизация, които се появяват.
Унгарското общество се изненада от тази новина, телеграмите до сръбската власт от унгарските политици подчертаха важността на дейността на починалия премиер в посока на демократизацията. Трябва да кажа, че в много отношения Джинджич едва ли ще може да бъде заместен, но се надяваме положителните процеси да продължат и занапред и силите, които изполват такива криминални средства, да не спрат реформите в Сърбия.
- Наблюдавайки разделението, което съществува в момента в ООН, НАТО и ЕС, каква е Вашата прогноза за бъдещето на тези организации? Очаквате ли разформироването им и появата на нови международни съюзи?
- Мога да кажа, че не се очакват такива разформирования. Аз предпочитам да гледам оптимистично на тяхното бъдеще. Това са организации с огромно значение, но те не могат непрекъснато да работят безпроблемно и удобно. Дейността им води до такива моменти, в които непрекъснато се търсят единни позиции. Без тези организации редът и сигурността в днешния свят нямаше да съществуват. Всяка от тях има различна роля. Както в живота на всеки човек, така и в историята им има критични моменти, но въпреки това мисля, че те имат изключителна важност и в бъдеще. В две от тези организации ние сме страна членка, колкото до ЕС, след три седмици се провежда референдум в Унгария и на 16 април ще бъде подписан договорът ни за присъединяване.
- България в момента подкрепя САЩ с оглед на приемането на страната ни за член на НАТО. Кое е по-приоритетно в позицията на Унгария - членството в НАТО или преговорите за присъединяване към ЕС?
- Много е лошо, ако тези неща се мислят като алтернативи. Старанието на унгарската политика е такова, че европейската и атлантическата интеграция трябва да се осъществи паралелно. Това е нещо нормално - и като се обръщаме малко назад към близкото минало се оказва, че страните, които имат международно значение и тежест, също стигат до този извод. В крайна сметка, наблюдавайки дискусиите, най-вероятно ще се стигне до единно становище. Ние не само сме заинтересовани един такъв баланс да се постигне, а трябва да се стараем и да се подържа.
- Тоест Вие сте оптимист, че Европа и САЩ отново ще намерият общ език?
- Основните интереси са общи, що се отнася до сегашния конфликт и възоснова на тези ценности, от позицията на които се гледа на този конфликт. Опасни диктатури, опасни оръжия в ръцете на опасни хора не е за предпочитане нито от едната, нито от другата организация. Така че въпросът е как да се освободим от тях и това е целта и на ЕС, и на Щатите. Кохезията между Европа и Америка е по-силна от страничните ефекти, които могат да нарушат връзката помежду им.
- Вашите очаквания затова как войната в Ирак ще промени хода на евроинтеграционните процеси изобщо?
- Европейската интеграция е много деликатен и труден процес. Членките работят много по-лесно и конструктивно в мирно време и при всички положения е много по-положително за европейските процеси, ако ситуацията е спокойна. Въпросът е по какъв начин да се запази този мир и занапред. Важно е становището на някои от ръководните личности на ЕС, че една война в Ирак не би се отразила отрицателно на евроразширяването.
Това е по-съществено от факта, че има и политици, които критикуват някои от страните-кандидатки заради тяхната позиция по иракската криза.
Вярваме и се готвим Унгария да стане страна - членка на ЕС, от 1 май 2004 г. От голямо значение за вас е становището на съюза България да се присъедини през 2007-ма. Европа мисли по този начин и в момента и не е променила становището си по тези срокове, въпреки сегашната ситуация около Ирак.
- Говори се, че американските военни бази от Германия ще бъдат преместени в Полша, Чехия, Унгария и България - готова ли е Вашата страна да предостави военни обекти на американците?
- Най-напред трябва да подчертая, че такава молба официално не е постъпвала до унгарските власти. Що се отнася до пресата, в това отношение се споменаваха и други страни. Засега е сигурно само, че Европа и нейните защитни системи се нуждаят от американско присъствие и ако НАТО се разширява е възможно предислоцирането на някои военни бази да се разгледа като необходима стъпка в чисто професионално отношение. Доколкото си спомням от информацията по медиите, се казваше само, че част от базите ще бъдат преместени, никъде не се говореше за преместване на всички бази от Германия.
В Унгария и сега има една американска база още от времето на Косовската криза, близо до Будапеща. Това не е военна база, по-скоро база за гражданска подготовка, там се провежда обучение на иракски опозиционери, които живеят в Щатите, за да могат евентуално чрез преводаческа или друга административна работа да помогнат на местните жители в Багдад и на американците. Но пак казвам, че официално искане за преместване на американски бази от Германия в Унгария все още няма.
- Какви са Вашите съвети към България затова как да се справи по-бързо и по-успешно с интеграционните процеси и да избегне съществуващите недостатъци от членството в НАТО и ЕС?
- Естествено членството в тези организации носи не само положителни неща, но и трудности. Нека си позволя да кажа, че нашите страни в Централна и Югоизточна Европа трябва да се подготвят да играят една роля на възрастен човек, а не както бяхме свикнали до сега - на малки. Европа не е организирана по патерналистичен начин - нациите, които участват в ЕС, запазват и показват своята национална идентичност и суверенитет. Съответно това е реципрочен процес - ние взимаме и даваме едновременно. Трябва да сме наясно с всичко, за да може нашите решения да бъдат приети и възприети положително и от другите членове на съюза. От една страна, те разбират нашите трудности и грижи, от друга, и ние трябва да поемем част от техните проблеми. Но специално на тази фаза на присъединяването трябва да отстояваме своите интереси, за да можем по подходящ начин да станем страна - членка на ЕС. Поведението в никакъв случай не бива да е сервилно, същевременно трябва да обърнем внимание и на факта, че неминуемо трябва да хармонизираме нашите законодателства с европейските нормативи. И трябва да следим тази хармонизация да се прилага и на практика. Привилегиите не могат да се отнасят само за едните страни-членки, те трябва да са валидни и за другите. Това е много труден и тежък процес на споразумение и ние сме длъжни да водим разговора, дискусията за взимане-даване интелигентно. Има още много подробности, но мисля, че това са най-важните моменти, основно поведението, което трябва да се следи. Що се отнася до НАТО, нашият опит също е съвсем скромен. Колкото до ЕС, и ние все още сме страна-кандидатка, така че нека не раздаваме съвети, от каквито също се нуждаем.
- Какво очакват най-много унгарците от присъединяването на страната Ви към ЕС? Кои са и основните им притеснения?
- Унгарците очакват от членството си в ЕС да се върнат там, където винаги са били, Унгария и унгарското общество да е част от европейската общност, европейските ценности да се спазват и да са валидни в по-голяма степен, икономиката да работи по-добре, животът да има по-висок стандарт, Унгария да не се води като някаква провинция, а да принадлежи към една по-добра Европа. И както имаме навик да казваме, границите да станат "ефирни". През миналия век една трета от унгарците останаха извън границите на страната, България също има в историята си подобно явление. Надяваме се, че унгарската нация в рамките на ЕС може да стане отново единна. Това, което ни безпокои, е, че ще живеем заедно с народи, които са в много отношения по-развити от нас. От една страна, това е за добро, защото и ние ще се стремим към конкуренция, но от друга - имаме притеснения какво ще стане, ако не можем да удържим на тази конкуренция. Предимствата на западните партньори в политическите и икономическите механизми са, които ни безпокоят. В това отношение смятам, че и България, и Унгария са в малко неизгодна позиция заради изходното положение и че трябва много бързо да работим, за да наваксаме. Винаги се казва, че интеграцията има и положителни, и отрицателни страни. Искам да подчертая обаче, че недостатъците са много по-малко, отколкото едно изоставане въобще от ЕС. Нашите две страни трябва да си спомнят, че някои от сегашните страни-членки, преди да влязат в общността, също бяха по-назад в доста отношения, но и те си осигуриха чрез членството намаляване на разликата. Предлагам след 15 години отново да проведем този разговор, за да видим как Унгария и България се справят. Надявам се да станем страни - членки на ЕС, за което и работим.
|
|
| горе |
|
|
|
|
