Во Ан Нин посвещава целия си живот на фотографията. Започва да снима, когато е на 20, и постепенно прави колекция от снимки, изобразяващи природата и живота на нацията. Фотографиите му свидетелстват за катаклизмите на двете антиимпериалистически войни от последните 50 години. За неговия принос към изкуството Виетнам го награждава с много медали и ордени, включително и награда "Хо Ши Мин", която е най-голямото признание за работа в сферата на литературата и изкуството.
Първото си признание Во Ан Нин получава през 1932 г., когато една от неговите картини е включена в изложба. Оттогава, въпреки многобройните победи и поражения на нацията, той остава отдаден на своето изкуство.
След 3-годишна работа като фотограф той е награден с най-високото отличие на Виетнамската асоциация на техниките и изкуството за своята снимка "Сутрин на бента на Червената река". А през 1938 г. на фотографска изложба в Париж фотографията му "С лодка недалеч от брега" получава най-голямата награда. Тази снимка по автентичен начин представя трудолюбивия дух на рибарите. Същата година за своята фотография "Пазарът на теракотените делви" той получава похвала на международна фотографска изложба в Португалия. Тогава Во Ан Нин печели и златен медал за своята самостоятелна изложба в град Хю. С любовта си към природата и страстта си към фотографията в ранните години на своята кариера той снима ежедневния живот. Когато влиза в състава на отдела за селско стопанство и лесовъдство в Индокитай, той започва да използва фотоапарата си като оръжие за революция.
Снимките на Во Ан Нин изобразяват много аспекти от развитието на Виетнам. А значението на неговия труд затвърждава позицията му във виетнамската фотографска история. Приживе той е много изобретателен. До края на живота си е деен и енергичен човек. Во Ан Нин снима всички кътчета на Виетнам. Той притежава особена дарба да изобразява пейзажите. През 1960 г. на фотографска изложба в бившия Съветски съюз печели бронзов медал за своята снимка "Отлив на брега Ча Ко". За снимката "Скеч на Сапа" през 1965 г. Во Ан Нин получава похвала на международната фотографска изложба в Берлин BIFOTA. Той се завръща многократно в Сапа докато не опознае напълно всяко нейно кътче - облаците, планините и мъглата.
Две от най-запомнящите се негови изложби се провеждат в гр. Хо Ши Мин през 1981 г. и в Ханой през 1983 г. Те са като юбилейни за целия му фотографски труд. Вероятно най-силно впечатление оставят неговите портрети на Ханой. Такива снимки са: "Езерото Гъом (Езерото на меча) сутрин" и "Езерото Гъом през четирите сезона". Впечатляващи са и снимките, изобразяващи неясни спомени от миналото, като "Завръщането на есента" и "В памет на миналото" или фотографиите на момичета като "Младите момичета на Ханой", "В градина на храма Вой Фук", "Очертанията на родината" и "Ароматът на оризовите растения". Други негови снимки, спечелили уважението на публиката, са "Водопадът Бан Жок", "Върхът Фансипан", "Пристигащата пролет в планинската верига Хоанг Лиен Шън", "Пресъхналата мрежа за риба на река Кам", "Сребърното море", "Потокът на слънчевата светлина в боровата гора" и "Катедралата "Св. Богородица". Снимките на Во Ан Нин са изпълнени с поетичен дух и са пропити с национална идентичност.
През 1991 г. Во Ан Нин събира някои от най-добрите си снимки и ги публикува в албум, озаглавен "Снимките на Во Ан Нин". Книгата се превръща в съкровище за изкуството по целия свят. Въпреки че съдържа само частица от десетките хиляди снимки, които Во Ан Нин прави през дългогодишната си практика, книгата дава адекватен поглед върху целия му труд.
За заслугите си към фотографията във Виетнам Во Ан Нин е награден с орден "Антиамериканска съпротива", втора степен, Орден на труда, втора степен, Орден на независимостта, трета степен и така желаната награда "Хо Ши Мин".
Превод от английски: Илина Василева
|
 |
|
