Роден в Любляна през 1971 г. Завършва философия и социология на културата в Университета в Любляна. През 1999 г. е издадена първата му стихосбирка – “Две зими”, която е удостоена с Наградата за най-добра първа стихосбирка. Чучник е автор и на книгите “Ритъм в ръцете” (2002), “Акорди” (2004), “Ода за авеню Манхатън” (2003, в съавторство) и “Нови прозорци” (2005). Негови избрани стихове със заглавие “Аромат на чай” са публикувани в Полша през 2002 г. Той е преводач (главно на съвременна полска поезия), литературен критик, редактор на списание “Литература”. Живее в Любляна.
|
* * *
особено е състоянието на духа
което се задържа над повърхността
когато ти се прииска да заплуваш в нея
само за миг
защото е мразовито докато спиш
и се опитваш да докоснеш сънищата си
но в тях си преследван
и повече не ти се ще да спиш
а в същото време се изкушаваш
да заспиш край водата
докато багрите и ромонът
се изливат в сънищата ти
ледени талази смразяват
нагорещената ти кожа
и тогава ти се иска да спиш
после реката ти доставя насладата
да си едно цяло с твоето тяло
което преминава в друго състояние
и с радост би престанал да спиш
за да обхванеш всичко около себе си
и да разбереш защо е тиха тя
защо се превръща в сън
|
|
За твоето име
Ела тук, седни до мен. Искам да
те попитам нещо. Сега, когато имам нови прозорци,
виждам много, много по-ясно. Съседите
вече засаждат, заравят семена тук, между къщите.
Понякога гледам градината. Сега е станала
толкова светла! Блазе им на градинарите! И чувам как
колите се плъзгат по пътищата, на бензиностанциите мирише
на газ, къде да те закарам?
Предците ми били загадъчни селяни.
“Колко е хубаво в провинцията”, говореше се в песента.
Но още по-хубаво е да караш в града
или да вървиш по тротоарите със слушалки на главата.
Мой дворе, моя горо, колко сте се променили!
Сега ще пускам касети, стоя с монети в ръка.
Какво да сложа, каква музика?
От време на време е готино да покараш
и да вземеш малко свеж въздух. Виж, светлината минава през
пластмасовия капак! По принцип и винаги със смесени чувства
обичаме този шум и тези пропукани сгради.
Сега и градината е разцъфтяла.
Какво ще обядваме?
Почакай, знам. Ей сегичка - ще ядем цветя
|
|
