Акварелът е любима техника на Венета Дочева, а пейзажът - обичан от нея жанр. Любовта към природата и стремежът на младата художничка да покаже колко много красота има около нас е причина да я търси и открива навсякъде. В природата тя намира онази хармония, която трудно можем да открием в урбанизирания ни свят. Природата е нейното вдъхновение, сила и откровение.
Aкварелната техника е предизвикателство за всеки художник. Тя е и трудна, и уникална и дава невероятни възможности на този, който я прилага. Художничката с удоволствие борави с нея и има предпочитание към един от начините на работа с акварел. За разлика от "сухата декоративна", тя работи в техника "aла прима". Особеност на това акварелно рисуване е, че e необходимо хартията да се поддържа непрекъснато влажна, докато се рисува. Така произведенията стават бързо, цветовете преливат един в друг и след изсъхването им придават нежност и мекота на изображението. Този вид акварелна техника изисква голямо майсторство и увереност, защото боите само до известна степен могат да бъдат контролирани. Почти е невъзможно след като нарисуваш нещо върху листа, да го промениш, а това е и провокация към автора.
Венета Дочева рисува само с акварел. Картините й разкриват онази вътрешна, стаена в нея виталност и доброта, нежност и мъдрост, които чрез изкуството си открива и показва на другите. Рисуването за нея е начин на опознаване на света, който я заобикаля, начин да изрази това, което чувства. Желанието й, откакто се помни, винаги е -да рисува. С каквото и да се захване, тя непрестанно се връща към рисуването. Въпреки че получава юридическо образование, изкуството има огромно място в живота и сърцето й и тя непрекъснато твори. От дете печели различни конкурси по рисуване. Продължава да рисува и като ученичка, и по време на следването си.
Важна роля в творческото й развитие и изграждането й като художник играят художниците Петър Антонов, Благо Николов, Сузи Аронова, Динко Стоев.
Хармонията, която Венета Дочева постига между композицията и колорита, придава поетично настроение на творбите й. В тях човешки фигури няма, човекът се е слял с природата и нейното величие. Красотата, спокойствието и тишината пленяват в работите й. Предизвикателството, което акварелът отправя към нея, я кара винаги да търси онази игра на цветовете, която само с тази живописна техника може да постигне. Топъл или студен, независимо в коя цветова гама е, колоритът винаги влияе върху излъчването на произведенията й. Изгреви, залези, безкрайни морски повърхности и хълмове, реки, планини и долини, дървета и треви тя пресъздава по един очарователен начин.
Изявите на Венета Дочева в културния ни живот през последните няколко години нарастват и през 2003 -та тя е включена в изложбата "Най-добрите живописци на България". През 2006 и 2007 година прави самостоятелни изложби в София и в страната. Настоящата 2008 г. е изключително успешна за авторката. Тя показва изкуството си във Френския културен институт в София и за първи път открива самостоятелна изложба в чужбина (Българския културен институт в Братислава). В това средище на духовната ни култура в столицата на Словакия авторката има изключителната подкрепа на неговия директор г-жа Елена Арнаудова. Вече има и покана за участие в третия симпозиум, посветен на международната година на планетата Земя, който е организиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата на Словакия. През октомври 2008 г. художничката показва самостоятелна изложба и във Варна.
Акварелите на Венета Дочева ни правят по-истински, по-мъдри, подобри. Те отварят очите ни за красивото около нас, което често не можем и не искаме да видим. Силата им е в онази непосредственост, искреност и творчески заряд, с които са създадени.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
)
