Изкуството на Бисера Вълева е силно, вълнуващо и искрено и ни представя оригинален творец. Свободата и непредубедеността, собственият й поглед към света, както и това, че не се поддава на влияния й помагат да стигне до интересни и задълбочени идеи и да ги реализира. Художничката работи сериозно в две посоки: фигурата и натурата. За нея фигурата е поводът, а натурата е видяна от позицията на имагинерното. Тя винаги тръгва от конкретното към абстрактното и наслагва в своя посока. Има специално отношение към импресионизма, като виждането й за формата е колкото импресионистично, толкова и чисто конкретно. Най-пристрастна е към абстрактния импресионизъм. Живописните й търсения са преди всичко в емоционална посока. Всяка своя изложба тя вижда като едно цяло, като завършена мисъл и изречение, изказано от начало до край. Изложбите й са цялостни проекти и тя има единна концепция за всяка една от тях.
През 2006 г. прави изложбата "Разговор с ангел". Като символ на надеждата ангелът е събирателен образ. Той обединява емоционалните състояния и мислите на художничката, а също и вътрешния й монолог, както и разговорите, които водят нейните образи сами със себе си. Две години по-късно изложбите "Годишни времена" и "Елементи"са в обсега на творческите търсения на Бисера Вълева. "Годишните времена" откриват нейното лично, емоционално виждане за времената на годината. Много често ги свързват с музиката на Вивалди. Бисера Вълева поглежда към тях от ъгъла на смяна на емоциите, макар че и при нея, както и в музикалните композиции на Вивалди, няма пролет. Според художничката пролетта е очакване за нещо добро, а материализирането на очакванията разрушава емоцията. Във всяко едно годишно време тя влага личния момент и чувството. В изложбата "Елементи" огънят, въздухът, земята, водата са показани в произведенията през призмата на философските виждания на авторката. "Огънят" тя свързва с птицата феникс - символ на вечното обновление и възраждане. Огънят е и в догарящото огнище и може да се разгори отново дори от най-малкото въгленче. "Въздухът" в размислите на Бисера, когато е изпълнен с мъгла, може да те заблуди и дори да не видиш накъде отиваш. Мъглата често подвежда, но и обобщава и прави нещата по-загадъчни. "Земята" е калният бряг. Калта съзижда - от кал сме направени и на кал ще станем, а водабрега. Тази изложба има не на Бисера Вълева през нованието
Тук с философската си нагласа художничката разглежда отраженията на светлини и сенки като друг свят, като осъществяване на намеренията, като нещо краткотрайно и ефимерно - "Езеро", "Скален манастир". В задълбочения си размисъл тя вижда изкуството като отражение и отражението на изкуството като проекция на вътрешния, духовен свят на твореца, на неговата самобитност, на характерните му художнически умения. За Бисера Вълева съществена част от работата на художника е намирането на диалог със зрителя и в този диалог да има винаги нещо недоизказано. Тогава общуването може да е интересно, защото този, който гледа творбата, би могъл да открие и добави нещо от себе си. Завършила специалност "Стенопис" в Художествената академия в София, художничката работи и в сферата на стенописните техники. Монументалните й работи се отличават с изисканост, с тънък пластичен и колоритен усет ("Избухване", Студентски град, София; "Св.Димитър", частен дом, София; "Мода", Техникум за облекло, София; "Детство" - ОДЗ 73, София ).
Вече повече от десетилетие Бисера Вълева съчетава в работата си художника и педагога. Тя е доктор по педагогика на изобразителните изкуства и доцент по рисуване в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и "Цветен етюд" в Националната художествена академия в столицата в специалностите "Графика" и "Книга и печатна графика". Има повече от 20 самостоятелни представяния пред публика и многобройни участия в общи художествени изложби, организирани от СБХ, частни галеристи и фондации. Работите й са собственост на държавни галерии и частни колекции у нас и в различни краища на света: Великобритания, Кипър, Молдова, Испания, Германия, Гърция, Русия, САЩ, Франция и други.Склонността й да експериментира и с цвят, и с тема, и с формат отговаря на светоусещането й за вечната промяна на всичко около нас.
|
