Владимир и Северина Цоневски завършват живопис във Великотърновския университет при проф. Александър Терзиев. Северина има 4 самостоятелни изложби, а Владимир - 32. Участват в много общи експозиции и изложби у нас и в чужбина.
Уважаеми Северина и Владимир Цоневски, срещнали сте се през преломната 1989 г. като студенти в университета на старопрестолния град Велико Търново.
Северина: Имам много пресен спомен, макар че годината беше далечната 1989. Срещнахме се на първата си студентска бригада. Тогава бригадите бяха задължителни и повечето сърдечни истории се случваха точно по тяхно време.
- Учили сте при проф. Александър Терзиев. Какво ви дадоха той и университетът?
Владимир: За съжаление скоро го изгубихме. Той беше изключително взискателен, но точно затова ни научи на безупречен професионализъм и дисциплина.
В живописта има математика и хармонии, които той разкри пред нас. А университетът ми даде много емоции и приятели за цял живот.
Северина: Много, но и доста стресови ситуации. Казвам го с усмивка сега, дистанцирайки се във времето. Проф. Александър Терзиев, мир на праха му, по това време се славеше като доста строг и безкомпромисен преподавател и аз доста се подвоумих между живописта (неговата катедра) и графиката. Надделя правилният избор и сега съм му изключително благодарна за подхода и методите му на работа. Научи ни да даваме и изискваме повече от себе си. Още помня препоръките му.
- Кога беше първата ви обща изложба и първото ви участие заедно и как минаха?
Северина: Имахме участия заедно още като студенти в изложбените зали на Факултета по изобразително изкуство към ВТУ, а първата ни съвместна изява като тандем беше в галерия "Магнолия" в Балчик. Разбира се, вълнението ми беше голямо, имайки предвид, че нямам богатия творчески път на Владимир и преди това се изявявах като педагог.
Владимир: Приятно изживяване беше: море, вино, добри приятели и много настроение.
- Влияете ли се в творчески план? Кои са вашите големи непреки учители?
Владимир: Съзнателно или подсъзнателно двама художници, които живеят и творят заедно, неминуемо си влияят по някакъв начин. В началото на творческия си път имах силно влияние от Салвадор Дали, а от нашите автори любими са ми Георги Божилов, Теофан Сокеров и Сава Савов.
Северина: Като стил и техника по-скоро не си влияем. В сюжетно и жанрово отношение имаме много допирни точки - опираме се на действителността и това е базовата изходна точка. Придържайки се към природните закономерности, всякакви условности и съмнения отпадат и полето за импровизации е чисто.
- Кои техники и жанрове предпочитате?
Владимир: Обичам да експериментирам във всякакви техники и стилове. Много внимание обръщам на текстурата и фактурата. Напоследък разработвам картини предимно с градски сюжети в по-експресивен стил.
Северина: Може би ме "разпознават" в пейзажа и натюрморта, но харесвам и в последно време "залитам" по по-декоративните и изчистени композиции с чисто утилитарно, интериорно звучене. Аз също обичам експеримента със стилове, което отстрани изглежда като лутане и липса на ясна концепция, но се определям като търсещ, неспокоен и любопитен човек.
- Лесно ли се ражда една картина?
Северина: Зависи от нагласата и целите, които си поставил.
Владимир: Понякога много лесно, друг път - изключително трудно. Ако идеята е "узряла" в главата ти и имаш готов композиционен и цветови проект, нещата стават без усилие.
- Кое ви вдъхновява при работата ви?
Владимир: Вдъхновяват ме морето, пътуванията и шедьоврите от световното и европейското изкуство.
Северина: Красив миг, момент, добра новина, разтърсваща емоция, една дума...
- Казват, че българската живопис е една от силните в Европа. Вярвате ли в това?
Владимир: Напълно съм съгласен. Това е така, защото имахме много силна школа и традиции.
Северина: Смятам, че имаме доста добри живописци, но са "на тъмно". Няма добра финансова политика, няма публичност и съответно липсва интерес.
- За какво мечтаете?
Владимир:За здраве и нови пътешествия.
Северина: Не е мечта, но все пак ми се иска хората да бъдат по-сетивни, чисти, не озлобени, а толерантни. И да уважаваме творците си, май много искам...
|
