Роден на 2 август 1957 г. в
гр. Купино, Новосибирска област. През 1981 г. завършва Литературния институт „Максим Горки" в творческия семинар по превод на поезия на Лев Озеров.
Живее в България от 1984 г. Работил е като екскурзовод в Националния исторически музей, редактор в сп. „Картинна галерия" и сп. „Жената днес". Съосновател е на Софийския „Арт-театър", където е драматург. Превел е стихове на руски език на Ив. Давидков, Л. Левчев, Н. Попова, Кр. Химирски,
Носител е на специалната награда „Золотая муза" за принос в развитието на българо-руските културни връзки.
|
Актриса
На Милина
Театърът не е играчка,
не е площадка за игри.
За мен Театърът е всичко
и нещо повече дори.
Да, той е моята вселена,
да, той е моят роден дом.
На скъпоценната си сцена
аз стъпвам плахо, мълчешком.
Но аз на него съм принцеса,
робиня съм за него аз...
И пак мигът дойде: "Завеса!"
И моят глас лети към вас!
Тук всеки зрител е свидетел.
Със сълзи на очи, със смях
той вижда мойта добродетел,
той не обсъжда моя грях.
На всички мисли, чувства, страсти
аз виждам тайнствения ход.
За мен Театърът е... щастие.
А всичко друго е... живот.
|
|
Дон Кихот
Аз знам,
че няма да оправя този свят.
И върху Злото
няма да наложа вето.
И нека раните ми,
като залеза кървят -
пътувам аз,
пътувам аз към изгрева
през вековете.
Аз знам,
аз точно знам -
на този свят съм сам.
Но мойта самота
е мойта свобода.
Приятели, къде сте? Единият ми брат
от коня рухна със сърдечна криза.
А другият смени доспехите с халат.
А третият от кръчма не излиза.
А имаше един, най-благият на вид -
той пееше за слънцето,
за розите и птиците.
А стана изведнъж йезуит -
на кладата изпраща еретиците.
Но с мен е Санчо Панса,
неверният другар,
и образът на мойта Дулцинея.
Знам, че е лекомислена,
но притежава чар,
и всичките ми подвизи
са все заради нея!
Аз бях избрал спокойния живот -
ядеш и спиш, разгръщаш книжните корици...
Но някой трябва да е Дон Кихот.
Това ми е професията - рицар.
|
|
