Виден руски писател и поет. Роден през 1868 г. в Саратов. Публикува стихове, разкази и пътеписи. На два пъти Руската академия на науките го удостява с най-високата награда – Пушкинова премия.
                                                    
  
                                                       Пристига в България през 1919 г. от Одеса във Варна с кораба „Витяз" с първата вълна руска емиграция и се установява в София. Преподава руски език и литература в Трета мъжка гимназия. Чете лекции във Военното училище, на които е присъствал и цар Борис III. Участва в рецитали на руска поезия в България. Поддържа тесни връзки с български литературни творци, сред които Стилян Чилингиров, Цанко Церковски и др. Участва в дейността на Славянското дружество.
                                                    
  
                                                       Негови стихове са превеждани на български език от Стилиян Чилингиров, Христо Силянов, Димитър Симидов, Крум Димитров. Повестта му „Бадера" в превод на български е включена от Ст.Чилингиров в популярната поредица „Модерна библиотека". През 1924 г. издава на руски език голяма „Антология на българската поезия", която включва Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Дора Габе и др. Бил е кореспондент на много емигрантски и западни издания, сред които и сп. „Перезвоны", издавано в Париж, Ню Йорк, Рига, Харбин.
                                                    
  
                                                       Почива през 1949 г.
                                                 | 
											 
										 
										
											
												
                                                    
  
                                                    БАЛКАНИ
                                                     
                                                     I.
                                                     Балкани! Балкани! Таз дума заветна
                                                     събужда в мен благостен звън.
                                                     Балкани! Балкани! Отминалото столетие
                                                     изплува в мен като на сън. 
                                                     Балкани! Балкани! В таз дума омайна
                                                     се крие могъщ, роден зов.
                                                     Седембуквие в сплав от стомана, 
                                                     родено сред кръв и любов.
                                                     За първи път чух името ви, Балкани,
                                                     в безгрижните детските дни. 
                                                     Люляха ме чудно звездите сияйни
                                                     и огнени светли зари.
                                                     Запомних небето прозрачно и синьо,
                                                     денят бе от слънце огрян. 
                                                     Тогава бях само на седем години,
                                                     ухаеше в двора ни люляк засмян.
                                                     Гълчавата градска за мен беше тайнство,
                                                     вълшебен химн, от лъчи изтъкан.
                                                     Отекна в миг музиката, омая ме,
                                                     придошла като буйна река. 
                                                     Преминха в марш богатирите славни.
                                                     и мама до мен промълви:
                                                     - На бой на Балканите Рус се отправя.
                                                     Славяните от вековния гнет да спаси.
                                                     За тях, сине мой, се моли, че няма
                                                     Обет на земята по-висш
                                                     и подвиг по-славен, и дан по-голяма
                                                     на брат роден свобода да дариш.
                                                     Моли се за тях, сине, горещо!..
                                                     И тя зарида. Заплаках и аз. 
                                                     Туй беше отдавна, наистина беше.
                                                     Хвала вам, хвала небеса!
                                                     
                                                     II.
                                                     . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
                                                     
                                                     III.
                                                     . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
                                                     
                                                     Аз, син на Русия, що с доблест и сила
                                                     на робството пръсна нощта,
                                                     припомням си всичко, което е било,
                                                     и оня ден, люляк когато цъфтя.
                                                 | 
                                                
												 | 
												
                                                    
  
												 | 
											 
										 
                                        
  
									 |