Родена е през 1977 г. Завършва журналистика и културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на стихосбирките “Фотографии”, “Проза” и “Пътна карта”, както и на романа “Лични географии” (2005).
                                                    Печелила e награди за литература и журналистика - Първа награда в Националния младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” – Стара Загора'99, Първа награда в третия национален конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, Първа награда за белетристика в Националения студентски конкурс - Шумен, и много други.
													 
                                                 | 
											 
										 
										
											
												
													
  
                                                    Ябълки
                                                     
                                                     Той познава
                                                     онзи празен поглед,
                                                     с който жената на пазара го пита
                                                     колко килограма ябълки иска.
                                                     Знае,
                                                     че нещо някъде се е объркало,
                                                     че някъде
                                                     някоя и друга дума
                                                     е дошла в повече,
                                                     че някой си е тръгнал
                                                     или на някого му е трудно
                                                     да прости,
                                                     например.
                                                     Той знае как умората
                                                     се трупа малко по малко,
                                                     как всеки грам,
                                                     всяка дума
                                                     изведнъж идва
                                                     в повече.
                                                     Той знае всичко това,
                                                     но това няма значение,
                                                     защото ябълките не му харесват
                                                     и той отминава.
                                                     Жената с празния поглед
                                                     остава назад,
                                                     а той се пита
                                                     дали може един ден
                                                     едно толкова дребно нещо
                                                     да прелее чашата.
                                                    
  
                                                    Равновесие
                                                     
                                                     В два през нощта
                                                     той още не е заспал -
                                                     по това време
                                                     не му се подхваща книга,
                                                     не му се сяда пред компютъра,
                                                     не му се слуша радио.
                                                     Просто лежи още час-два
                                                     в тъмното
                                                     и слуша лекото дишане до себе си.
                                                     Това го успокоява.
                                                     Нещо като мантра -
                                                     аз съм тук
                                                     и тук трябва да бъда.
                                                 | 
                                                
												 | 
												
                                                    
  
                                                    Симптоми
                                                     
                                                     Той е груб човек,
                                                     а се разчувства
                                                     от дребни работи.
                                                     Веднъж се умилява
                                                     от добре направените
                                                     горски пътища,
                                                     които изискват много труд.
                                                     Друг път го присвива,
                                                     когато види детски дрешки
                                                     проснати
                                                     в двора на някой манастир.
                                                     Той няма добро обяснение
                                                     за тези моменти.
                                                     Според него това е
                                                     като зъбобол -
                                                     боли от много сладко.
                                                     И от хубаво.
                                                    
  
                                                    Вместо извинение
                                                     
                                                     Всяка сутрин -
                                                     на път за работа -
                                                     дядото,
                                                     седнал на стъпалата
                                                     пред банката -
                                                     протяга ръка и пита
                                                         Kолко е часът, чедо...
                                                     Kакво да му кажа -
                                                     всяка сутрин -
                                                     по едно и също време
                                                     Kъсно е, много е късно...
                                                    
  
                                                    Рецепта
                                                     
                                                     Постепенно се трупа умора.
                                                     Всичко започва съвсем рано -
                                                     Една лъжичка за мама,
                                                     една лъжичка за тате,
                                                     една лъжичка за леля
                                                     и още, и още...
												 | 
											 
										 
                                        
  
									 |