Пеещият камък
                                                     
                                                     Намериха го на двора
                                                     край дебелата лозница
                                                     внесоха го вкъщи
                                                     омотаха го в одеяло за да не му е хладно
                                                     
                                                     пееше безгласно
                                                     прилепиха уши и слушаха движението на небето
                                                     изсипало се от невидимото
                                                     
                                                     тогава разбрахме
                                                     звука на камъка
                                                 | 
                                                
                                                     
												 | 
												
                                                    
  
                                                    Хляб
                                                     
                                                     Хлябът е дъхаво нещо
                                                     докосваш мекотата му
                                                     с очи да го изядеш
                                                     
                                                     Хлябът който носиш под мишницата
                                                     започва да ти ухае чак на другата улица
                                                     
                                                     дори минувачите го усещат
                                                     
                                                     И когато си сит и гладен хлябът мирише
                                                     а топлината влиза в устата ти
                                                     
                                                     мислиш си колко голямо е това богатство за света
                                                     мислиш си че никога не искаш да се разделиш с него
                                                     
                                                     Затваряш се вкъщи
                                                     и потъваш във най-сладките мигове
                                                     на уханието на хляба
                                                     разбираш
                                                     какво е божествено
												 |