Творческият път на един от най-видните днешни хърватски поети Славко Михалич (р. 1928) преминава изцяло през литературата. Започнал е като журналист, проявявайки се и като художник, и музикант, та и първата му стихосбирка носи заглавие “Камерна музика”. Но от 1954 г. изцяло се посвещава на поезията, работи в редакции и издателства, основава списанието за хърватска литература “Мост”, което излиза на няколко езика. Днес Сл. Михалич е академик и главен редактор на авторитетното сп. “Форум”, издавано от академичния Литературен институт. Той прави прелом и създава цяла школа с оригиналната си модерна поезия, която е често мрачна, но не и тъжна, песимистична, но не и безнадеждна.
													 
                                                 | 
											 
										 
										
											
												
													
  
                                                    Опит да забравим
                                                     
                                                     Все повече неща остават подир мен,
                                                     все повече предмети ми мърморят,
                                                     че не могат, не щат да идат в празнотата,
                                                     тъй че и себе си разпръсквам по прашните
                                                     закътани ливади, разнежени като девойки,
                                                     които сякаш стоят във водни чаши
                                                     в напуснатите стаи по прозорците
                                                     и не поглеждат вътре, към смъртта.
                                                     Уж леко, а все по-тежко се придвижвам,
                                                     крачките си вече не броя, бройката
                                                     плете се из краката ми, крещят,
                                                     че не ги зачиташ, че все едно ти е
                                                     къде ще ги поставиш. Времето им е изтекло,
                                                     както и времето на времената.
                                                     И ако плисне синкав дъжд,
                                                     а побелее вятърът, а пръстите разбъркат
                                                     пясъка, сякаш по пътя още не съм тръгнал,
                                                     а съм се спрял или е спряло въртението на
                                                     Земята и ме е залепило за стълба,
                                                     по който объркано протичат озъбените вести.
                                                    
  
                                                    
  
                                                    Майсторе,  угаси свещта
                                                     Майсторе, угаси свещта, сериозни времена дойдоха.
                                                     По-добре нощем звездите брой, за младостта въздишай.
                                                     Непослушните ти думи могат юздите да прегризят.
                                                     
                                                     Сади в лехите лук, цепи дърва, тавана си ошътай.
                                                     Добре е никой да не вижда учудените ти очи.
                                                     А занаятът ти такъв е: да не премълчаваш нищо.
                                                     
                                                     Не издържиш ли, една нощ ще вземеш пак перото.
                                                     Майсторе, бъди разумен, не се захващай със пророчества.
                                                     Опитай се имената на звездите да записваш.
                                                     
                                                     Времената са сериозни и никому не се прощава нищо.
                                                     Само клоуните знаят как да се измъкнат:
                                                     плачат, когато им се смее, и смеят се, когато плач
                                                    лицето им съсипва.
                                                 | 
                                                
                                                     
												 | 
												
                                                    
  
                                                    Не се надявай
                                                     
                                                     Не се надявай да се спасиш,
                                                     приятелю!
                                                     Достатъчно много са ловците
                                                     по твоите следи
                                                     и все веднаж ще те улучат -
                                                     и тъй силно ще изкрещиш,
                                                     че ще се разпукне и гората.
                                                     Помни: болката ти по красотата
                                                     на нещата е извън теб.
                                                     Не се надявай, не се прикривай, върви
                                                     направо.
                                                     Не бой се нито от стрелите,
                                                     нито от куршумите -
                                                     те и без това ще те погубят.
                                                     Но постарай се да си достоен
                                                     във величественото смирение,
                                                     което няма да замениш за
                                                     хищническите им
                                                     погледи и очите гарвански.
                                                    
  
                                                    Метаморфоза
                                                     
                                                     Бих искал да знам отгде
                                                     идва тази празнота, която
                                                     ме превръща в прозрачно езеро, където
                                                     можете да виждате до дъното, но риби няма.
                                                     
                                                     И миди няма, и раци, без
                                                     растителност подводна е, и име
                                                     няма никакво. И аз съм днес
                                                     безименен, дори ме няма във известен смисъл.
                                                     
                                                     И тъй, говорейки за празнотата, раздвижвам
                                                     водата в езерото, а тя
                                                     изхвърля пясък и отломки, полегнали
                                                     на дъното. Във мене нещо се обърква.
                                                     
                                                     Вървя по улицата със наведена глава, като
                                                     едно друго езеро, мрачно и мътно, освен това -
                                                     отровно. Да не говорим за онези
                                                     отвратителни животни, лазещи по дъното, тъй
                                                     че сега сам на себе си воня.
												 | 
											 
										 
                                        
  
                                        *Хълм в Атина, на върха на който има църква.
                                        
                                        Превод от хърватски:
                                         
                                        Ганчо Савов
                                         
									 |