Роден е на 11 юли 1963 г. в Атина. Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Един от основателите на списанието за литература и други наслади “Ах, Мария”. Първата си стихосбирка издава през 2000 г., а през 2002 г. излиза на български стихосбирката му “Неоцелели гласове”. Занимава се с превод на българска литература. Живее в Атина.
													 
                                                 | 
											 
										 
										
											
												
													
  
                                                    Снегът
                                                     
													 В памет
                                                     на Милтос Сахтурис
                                                     
                                                     През нощите когато
                                                     оставам буден
                                                     в стаята ми идва
                                                     Едгар Алън По
                                                     
                                                     идва и ми носи
                                                     поздрави
                                                     от другия свят
                                                     
                                                     *
                                                     Сняг
                                                     сняг заличава
                                                     всичките ми цветове
                                                     
                                                     и бялото също
                                                     
                                                     *
                                                     Огледах се наоколо
                                                     ъгли забравени
                                                     от всички гласове
                                                     думи забравени
                                                     от всички гласове
                                                     
                                                     *
                                                     Но поезията
                                                     никога не е била
                                                     задължителното си
                                                     предусловие
                                                     
                                                     *
                                                     Изкрещя телефонът в небето
                                                     една ножица
                                                     - побесняло защо -
                                                     биеше с криле
                                                     в стихотворението
                                                     
                                                     режеше
                                                     кроеше (черни криви
                                                     безсмислени
                                                     четириъгълничета гласът ми.)
                                                     
                                                     докато остана
                                                     една истина
                                                     цялата червена
                                                     
                                                     лъжата й
                                                     
                                                     кръв
                                                 | 
                                                
                                                     
												 | 
												
                                                    
  
                                                     
                                                     *
                                                     Носех върху кожата си
                                                     едно настръхване
                                                     само един номер по-голямо
                                                     от вика
                                                     
                                                     *
                                                     ...
                                                     пронизваше открай докрай стихотворението
                                                     - единствено паметта заявява
                                                     права
                                                     върху червеното
                                                     
                                                     амфибия
                                                     учи се
                                                     
                                                     и от раната
                                                     
                                                     и от кръвта
                                                     
                                                     *
                                                     Сънищата почерняха
                                                     сънищата станаха червени
                                                     
                                                     ноктите издържат
                                                     зъбите издържат
                                                     
                                                     цяла нощ
                                                     - от дълбокото -
                                                     се чуваше
                                                     гласът
                                                     
                                                     какво да правя - казваше
                                                     какво да правя
                                                     
                                                     луна съм
                                                     и ще се строша
                                                     
                                                     Събудих се с онова
                                                     единствено
                                                     утринно синьо в прозореца ми
                                                     
                                                     останах в кревата си легнал
                                                     но още изправен в съня
                                                     
                                                     както аналой на църква
												 | 
											 
										 
                                        
                                        Превод от гръцки:
                                         
                                        Яна Букова
                                         
									 |