Дълбоко в нощта
                                                     
													 Понякога през дъждовните нощи
													 Баща ми идва в съня.
													 
													 Макар че е починал
													 преди двайсет години,
													 появява се със същия глас,
													 със същия поглед...
													 
													 Когато си мисля за него,
													 мисля за неговата
													 последна любовница -
													 виждам я в червената й рокля,
													 лятна, пак така привлекателна,
													 както някога.
													 
													 Дълбоко в нощта
													 все още млад и снажен
													 и все още не се разбираме -
													 макар сега да приемам,
													 че е грешник като мене.
                                                    
  
                                                    Късно свечеряване
                                                     
                                                     Палят се червеникави прозорци,
                                                     представям си как лъхат смъртниците.
                                                     Постелите са бели, пазачът спи,
                                                     птицата е в клетката, спокойно е,
                                                     отмалява денят.
                                                     Падна небето, после вълната
                                                     раздвижи чакъла, зашумолиха
                                                     дърветата на хоризонта.
                                                     За мен вече не си спомняш, и аз
                                                     за теб не си спомням - това, което не е било
                                                     и тази нощ няма да го върне.
                                                     Щом зората дойде, ще започне дъждът,
                                                     ще го чуем и двамата
                                                     в лекия си
                                                     сън.
                                                 | 
                                                
                                                     
												 | 
												
                                                    
  
                                                    Дишайки леко
                                                     
                                                     Тишина  в нощта -
                                                     дишайки леко (като шум
                                                     от помръдване на чакъл край брега на водата),
                                                     
                                                     тази неестествена дума:
                                                     бедено цвете - обички
                                                     от червени акценти в пространството
                                                     на мрака. Тих си в нощта,
                                                     дишаш леко (като пръски дъжд
                                                     по дъждовния олук).
                                                     
                                                     О, неясно е! - тишина
                                                     между звездите - нещо, което не мога
                                                     да си представя (тази реалност, този сън, това между)
                                                     времето разтеглено през всяка
                                                     кривина в простора.
                                                    
  
                                                    Очарован от небитието   
                                                     
                                                     Понякога нощем
                                                     ставам и стоя край прозореца.
                                                     Наблюдавам тъмния град:
                                                     спят...
                                                     След сто години никой от тях
                                                     няма да е жив - както и аз:
                                                     омаян от небитието.
                                                     След милион години няма да има
                                                     нито звезди, нито прах,
                                                     нито млечно сияние. А пък след сто
                                                     милиона години. Или...
                                                     
                                                     Откъснат съм от всекиго, от  всичко,
                                                     неподготвен да разбера не четирите,
                                                     а дори трите реални измерения.
												 |