Един от най-значителните съвременни полски поети Адам Загаевски (1945) е сред основателите и духовните водачи на т. нар. нова вълна, или „Поколение‘68”. Излязлата тогава негова книга „Непредставеният свят” се превръща в своеобразен манифест на течението. В известен смисъл „диктаторска”, тя утвърждава убеждението, че писателят не може без свобода. През 1982 г. Загаевски напуска Полша, пребивава в Париж, чете лекции в Университета в Хюстън, САЩ, а след демократичните промени в Полша се завръща в родината си и в любимия Краков. Пише есета и стихове, в които обглежда внимателно и страстно нещата около себе си. Превеждан, тачен и награждаван в цял свят. За първи път негова книга бе издадена в България през 1996 г. – томчето избрано „Из живота на предметите” (издателство „Литературен форум”, подбор и превод Силвия Борисова).
|
Негово величество сънЯт
Като веранда в селска къща сънят
разтваря пред тебе гората и сенките
и вътрешността на спомените.
Сънят е разум свободен от натиск,
горда столица на поезията и драмата.
Сънят е все още безплътна мисъл,
свидливо подхранвана от ревнивото наяве.
Сънят е Асирия - сурова и храбра.
Сънят е Тоскана, видяна по изгрев,
когато стройните й дървета пият мастило
от черната пръст, и град е,
който диша през дългите цигари на тъгата.
Сънят посещава болниците и затворите,
утешава унилите
като монахиня с чисто сърце;
сънят гасне, уморил се е;
умира леко, без съжаление
и без наследници - като Норвид.
Европа заспива
На Гошя
Европа заспива; в Лисабон още
бърчат чела остарелите шахматисти.
Над Краков се въззема сива мъгла
и размива контурите на почтените арки.
Средиземно море се полюшва леко,
скоро ще се превърне в люлчина песен.
Когато Европа най-сетне потъне в съня,
Америка ще будува
и ще бди над клетия онемял свят
недоверчиво, като по-малка сестра.
|
|
За царствата
I like to dream of those dead kingdoms
Su Thung P’o
Обичам да мечтая за мъртвите царства,
където месингът блести и пее
и по хълмовете пламтят вертикални огньове,
в които живее нечия обич.
Късно след пладне през ноември
пътувам с крайградското влакче,
връщам се от дълга разходка;
край мене изморени чиновници
и меланхолична старица,
която е гушнала дакела си.
Кондукторът за съжаление
е много несръчен шаман.
Животът крачи над нас като Гъливер
и се смее гласно, и плаче.
Буря
Бурята имаше златни коси, омазани с черно,
и пееше монотонно като проста жена,
която ражда бъдещ войник, може би и тиранин.
Огромни облаци, многоетажни кораби
ни обкръжиха, а пурпурните нишки на мълниите
танцуваха нервно и бързо.
Автострадата стана Червено море.
Пътувахме в бурята като в стръмен пролом.
Ти шофираше; аз те гледах с любов.
|
Бележка и превод от полски:
Силвия Борисова
|
