Роден в Любляна през 1971 г. Завършва философия и социология на културата в Университета в Любляна. През 1999 г. е издадена първата му стихосбирка – “Две зими”, която е удостоена с Наградата за най-добра първа стихосбирка. Чучник е автор и на книгите “Ритъм в ръцете” (2002), “Акорди” (2004), “Ода за авеню Манхатън” (2003, в съавторство) и “Нови прозорци” (2005). Негови избрани стихове със заглавие “Аромат на чай” са публикувани в Полша през 2002 г. Той е преводач (главно на съвременна полска поезия), литературен критик, редактор на списание “Литература”. Живее в Любляна. 
													
  | 
											                                             
										 
										
											
												
													
  
                                                    * * *
													 
                                                     особено е състоянието на духа
                                                     което се задържа над повърхността
                                                     когато ти се прииска да заплуваш в нея
                                                     само за миг
                                                     
                                                     защото е мразовито докато спиш
                                                     и се опитваш да докоснеш сънищата си
                                                     но в тях си преследван
                                                     и повече не ти се ще да спиш
                                                     
                                                     а в същото време се изкушаваш
                                                     да заспиш край водата
                                                     докато багрите и ромонът
                                                     се изливат в сънищата ти
                                                     ледени талази смразяват
                                                     нагорещената ти кожа
                                                     и тогава ти се иска да спиш
                                                     
                                                     после реката ти доставя насладата
                                                     да си едно цяло с твоето тяло
                                                     което преминава в друго състояние
                                                     и с радост би престанал да спиш
                                                     за да обхванеш всичко около себе си
                                                     и да разбереш защо е тиха тя
                                                     защо се превръща в сън                                                    
                                                 | 
                                                
                                                     
												 | 
												
                                                    
  
                                                    За твоето име
                                                     
                                                     Ела тук, седни до мен. Искам да
                                                     те попитам нещо. Сега, когато имам нови прозорци,
                                                     виждам много, много по-ясно. Съседите
                                                     вече засаждат, заравят семена тук, между къщите.
                                                     
                                                     Понякога гледам градината. Сега е станала
                                                     толкова светла! Блазе им на градинарите! И чувам как
                                                     колите се плъзгат по пътищата, на бензиностанциите мирише
                                                     на газ, къде да те закарам?
                                                     
                                                     Предците ми били загадъчни селяни.
                                                     “Колко е хубаво в провинцията”, говореше се в песента.
                                                     Но още по-хубаво е да караш в града
                                                     или да вървиш по тротоарите със слушалки на главата.
                                                     
                                                     Мой дворе, моя горо, колко сте се променили!
                                                     Сега ще пускам касети, стоя с монети в ръка.
                                                     Какво да сложа, каква музика?
                                                     От време на време е готино да покараш
                                                     
                                                     и да вземеш малко свеж въздух. Виж, светлината минава през
                                                     пластмасовия капак! По принцип и винаги със смесени чувства
                                                     обичаме този шум и тези пропукани сгради.
                                                     Сега и градината е разцъфтяла.
                                                     
                                                     Какво ще обядваме?
                                                     Почакай, знам. Ей сегичка - ще ядем цветя
													
 
 
  
												 | 
											 
										 
									 |