Родена на 30. 03. 1971 г. в гр. Плевен. Издала е стихосбирките:
“Нетление”, 1994, “Скиптър от смокиня”, 1996, “Златна звънарна”, 1998, “Високосно слънце”, 2002, и книгите “Жития на светии, преразказани за деца” в два тома, 2003-2004. Превела е книгата с избрани стихотворения на португалската поетеса Фатима Малдонадо (ИК “Карина М”, 2005). Носителка е на I награда на националния конкурс за поезия “Дора Габе”, 2003 г., на специалната награда на международния конкурс “Шумадийски метафори” в Сърбия, 2004, на наградата на ИК “Няголова-Кавалет” за 2004 и др.
|
* * *
Нощта ни обвива в ленено платно,
напоено с благовония.
Златна игла придържа косата й,
в нозете ни спи като откупена робиня.
Само детето будува
и тревожно се взира
в профилите ни от алабастър.
* * *
Смъртта полира
крехкия ти скелет на саламандър,
навива на пръста си
червения конец на нервите,
сърцето ти
върху дланта й
е вулканичен камък.
Кръстопът
Мина тънконога пролет,
лятото, понесло на рамото си
златна стълба.
Мина есента с лъвска грива,
зимата в послушническо одеяние...
Кой от тях ще вземе на небето
урната с мойте корени?
|
|
* * *
Дните се изнизват
с бързината на дъждовна капка
по бръшлянов лист,
на златен конец
от небето се полюшват
спасени души.
* * *
Нежно насекомо,
попаднало в късче кехлибар:
пожелало да се запази
за отвъдния свят,
а красотата му останала
тук.
Смъртта в стаите, в градината
Докосва гоблените
с върха на пръстите си,
пее, разлюлява клетките
с чуждоземни птици.
Не намирам думи
да я заговоря.
|
|
