Роден на 20. 12.1943 г. в гр. Плевен. Завършил Софийски университет, специалност българска филология. Първата му стихосбирка “Една усмивка ми е столица” излиза през 1967 г. Издал е над 30 стихосбирки: “Неграмотно сърце”, “Общителен самотник”, “Елени в житата”, “Лявата ръка на Бога”, “Обичам те дотук” (достигнала 25 хиляди тираж), “Дърво и птица”, “Аспиринов сняг”, “Моят рецитал”, “Любовно разписание”, “Човекът е въпрос” и др. Автор е и на книги за деца: “Папагалчето Браво”, “Магаре с крила”, “Туфо рижия пират” (преведен на немски, френски, руски, полски) и др. Често участва с публицистични текстове в периодичния печат. Стиховете му са преведени на английски, френски, японски, шведски, турски, испански, руски и др. Участник в международни поетически форуми в Маастрихт, Стокхолм, Мексико Сити, Любляна, Солун, Братислава, Рига, Никозия, Охрид.
                                                    
  
                                                        Награждаван с национални и международни награди. Носител е на наградите “П. Р. Славейков” и “К. Константинов” за цялостен принос в детско-юношеската литература. Почетен гражданин на родния си град Плевен. Дългогодишен издател на списание “Пламък”. Председател на Българския ПЕН - център.
													
  | 
											 
										 
										
											
												
													
  
                                                    Забравена любов
													 
                                                     Всички идващи чувства сравнявах
                                                     с любовта си към теб.
                                                     
                                                     Всички бъдещи рани лекувах
                                                     с любовта си към теб.
                                                     
                                                     Аз към чужди усмивки се втурвах
                                                     с любовта си към теб.
                                                     
                                                     Да, прегръщах жени непознати
                                                     с любовта си към теб.
                                                     
                                                     Даже твоето име забравих
                                                     с любовта си към теб.
                                                     
                                                     Но в забравата странно живея
                                                     с любовта си към теб...
                                                     
                                                     Уж не идваш сега в паметта ми,
                                                     но сърцето
                                                     те помни докрай.
                                                    
 
 
  
                                                    Жмичка
                                                     
                                                     Пак прелетно чувство
                                                     ме връща
                                                     в родния град...
                                                     Но безмълвен е
                                                     хълмът на моето детство.
                                                     Сякаш всички отново
                                                     играем на жмичка...
                                                     Аз жумя,
                                                     притиснал лице
                                                     в кората на тъмна черница.
                                                     И честно,
                                                     със звънко гласче,
                                                     преброявам до десет...
                                                     После търся
                                                     навсякъде
                                                     своите стари приятели...
                                                     А те, милите -
                                                     скрили се под земята.
												 | 
												
                                                    
  
                                                    Кораб и пристанище
                                                     
                                                     Те не могат един без друг.
                                                     Изглеждат едно
                                                     романтично цяло.
                                                     Но едва ли има
                                                     вечна любов между тях.
                                                     
                                                     Корабът по рождение е авантюрист.
                                                     Той утре ще хукне
                                                     към други пристанища.
                                                     А пристанището вижда само себе си.
                                                     Той е всъщност стар
                                                     многозвезден
                                                     хотел за кораби.
                                                     
                                                     Каква комбинация!
                                                     Движение и застой.
                                                     Буря и покой.
                                                     Дъх на синева
                                                     и мирис на мръсна вода.
                                                     
                                                     Да, кораб и пристанище
                                                     тук са събрани в една картина.
                                                     Ала тихо си чуждеят...
                                                     Те не могат един без друг.
                                                     Но в различни светове
                                                     живеят.
													
 
 
  
												 | 
											 
										 
									 |