архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

назад КРАСИМИРА АЛЕКСИЕВА     Красимира Алексиева е родена през 1948 г. в София, но от двадесет и три години живее и работи в Пловдив. Управител е на Галерия “Възраждане” в Стария град. Има две издадени стихосбирки: “Къде ме търсите” (Издaтeлство “Хемус”, София) и “Бог да бъде там” (Издателство “Хермес”, Пловдив). Под печат е третата й книга “Свръхскоростно” (Издателство “Хермес”, Пловдив).   На Агоп М. Една надежда има в есенно сплъстената мъгла - че ще се сблъскат самота във самота   О, Тишина в която всеобемно ще потъна когато се превърне само в повод любовта   Освободи ме! Ще отида до морето и ще хвърля камъка от твойта шия После - ако ти е мъчно - ще се върна Вместо камък   Хобито на пистолета е да вторачва едноокия си лоб в слепоочия които молят за куршум   В гърдите му пашкул се сви След метаморфозата какво ли дяволско изчадие оттам ще излети   Душите ни се сдушиха като кутрета Излей мастилото си, октоподна нощ! В краката ти душите ни - като кутрета   На Мони Линиите на ръката лично дописва винаги смъртта Но на нас какво ни пука след това?..   Разстреляха небето и дъждът осиротял разплака всичко до което се докосна   В тополовия листен кош в едно забравено гнездо в едно перо - едно несбъднато яйце Какво ли можеше да се роди...   Самотата е огромен камък и един живот не стига за да го обходиш горе