Наемници
Дълга редица от носачи
с бързи крачки
владее пътя
На гръб
носят тежки товари
Вървят
погледи в далечното
плашливи сърца
силни ръце
усмивки дълбоки като дълбоки води
Дълги месеци делят ги от близки
и крачат изпълнени с мъка
и боязън
но пеят
Уморени
изтощени от труд
но пеят
Изпълнени с неправди
просмукали живеца на техните души
но пеят
С викове на протест
потънали в сълзите на сърцето
но пеят
Крачат там
губят се в далечината
в далечината губят се тъжните им песни
О!
те пеят...
Нощ
Аз живея
в тъмните квартали на света
без светлини и без живот.
Крача по улиците
опипом
опрян о сънищата ми без образи
из робството препъвам се
о моето желание да съществувам.
Кварталите на роби
светове от нищета
квартали тъмни.
|
Кинашиши
Обичах да седя
на пейка в Кинашиши
в шест часа на зноен следобед
да стоя...
Ще дойде някой
и може би ще седне
до мен ще седне
И ще гледам черните лица на хората
възлизащи по пътя
бавно
изразявайки отсъствия в метиския език
на разговорите
Ще гледам уморени крачки
на роби с родители и те роби
дирещи тук любов там слава
а по-нататък пиянство с какъвто падне алкохол
Ни щастие ни омраза
След залеза ще
пламнат светлини
и аз
ще тръгна без посока
и ще мисля че в крайна сметка животът ни е прост
прекалено прост
за който уморен е а трябва да върви.
Там волята се е разпаднала
и човеците са размесени
с нещата.
Вървя залитайки
по улици без светлина
непознати
преливащи от мистика и ужас
уловил с ръката призраци.
Също и нощта е тъмна.
|
