Истинското му име е Ндалу де Алмейда, а псевдонимът му означава “воин”, или “изправящ се срещу предизвикателствата”. Роден е в Луанда през 1977 г. Завършва социология в Лисабон и кино в Kолумбийския университет, САЩ. През 2000 г. се налага като силно име в анголската литература с книгите си “Kърваво деяние” (поезия) и романа “Добър ден, другари”. Автор е на редица творби, между които сборникът с разкази “Мигове оттук”, (2001), новелата “Подсвиркващият” и др. Споделя, че е имал прекрасно детство, към което често се завръща в книгите си. Вдъхновява се от поетите Наталия Kорея, Фернандо Песоа, Силвия Плат, Мануел де Барош и др. Интересува се от театър, рисуване и кино, вълнуват го пътуванията. Автор е на късометражен филм. Сам рисува картините за кориците на книгите си, прави изложба в Бразилия.
													
  | 
											 
										 
										
											
												
													
  не-понятия & джобове
													
  за да бъдеш щурец
													 трябва да имаш джобове,
													 които да побират и тишина.
													 да не те забележат
													 когато надзърташ между два стръка трева.
													 да знаеш да тъчеш невидима мрежа 
													 която безкрая да оплете.
													 да гледаш света
													 твърде отблизо
													 сякаш е двор. 
													 [да знаеш:]
													 звездите се превъзнасят 
													 от обич
													 и искрят към по-далечното. 
													 да пишеш сонети задавен от болка
													 верен на зова на сърцето.
													 за да бъдеш щурец
													 трябва да имаш не-понятни неща:
													 [да живееш:] 
													 има само малко разстояние
													 между прекосяването на един двор
													 и обхващането на звездите в прегръдка.
													
 
  предпоследно преживяване
													
  искам само
													 тишината на свещта.
													 да ме задуши
													 в горещината
													 на восъка.
													 искам само
													 тишината наоколо:     
													 да ме обезсмърти
													 като восък
													 в скута
													 на земята. 
													
												 | 
												
													
													
  муха чака третата мисъл
													
  една кацнала муха
													 закри слънцето.
													 то я гледа
													 а тя него - не.
													 от полъха
													 не се помръдна.
													 приближаването на паяка
													 не я впечатли.
													 неподвижните й пипала
													 преобръщат следобеда.
													 една кацнала муха
													 може да смути човека.
													
  
													
													
  за да преживееш небитието
													
  пеперудата е неспокойно същество.
													 за одежди използва цветен прашец.
													 има изтънчено обоняние
													 и нектар за приятели.
													 отлита с ветровете
													 и се приземява в сънищата.
													 пеперудата има пряка връзка
													 с думата душа.
													 за да съществува използва свобода.
													 не познава звука на тъгата,
													 макар че знае да я потуши.
													 сръчно използва
													 сцената на природата.
													 не иска да се гримира
													 с космическа материя. както казвам:
													 лунна пудра, слънчев молив
													 кафяво - корен, сиво - облак.
													 пеперудата е близка
													 с дъгата 
													 чак до взаимно привличане.
													 целува приятели и светове само с очи.
													 пеперудата е едно същество
													 от тайнството небитие.
													
 
 
  
												 | 
											 
										 
										
									 |