Роден през 1957 г. в Берлин. Първите си стихове публикува в списание “Зин унд форм” през 1976-та, а през 1980 г. излиза първата му книга “Роден навътре” в “Ауфбау-ферлаг”. През 1987 г. се изселва във ФРГ. Сред по-важните му книги са “Борнхолм II”, “Цветовете на водата”, “Винета”, “Тераси”, “Препълнен с места”, където е публикувано и “София. Псалм”. Носител е на различни литературни награди, а през 1993-та е отличен с наградата “Фридрих Хьолдерлин”. Стиховете му са преведени на почти всички европейски езици. От 1997 г. ръководи Студиото за литература и театър на Университета в Тюбинген. Уве Колбе е посещавал на два пъти страната ни като участник в проекта “Немското пътуване към Пловдив”. През есента в мюнхенското издателство “Нимфенбургер” ще излезе романът му “Тракийски игри”, чието действие се развива в България.
													
  | 
											 
										 
										
											
												
													
  София. Псалм
													
  И винаги лежи едно куче, открай докрай изопнато на нечий път.
													 И винаги една котка се примъква по перваза на втория етаж.
													 И винаги стоят светци, герои и владетели на светове във парка.
													 И винаги уличното движение, сганта убийци в ламарините, препуска,
													 само веднъж един тролей копринено меко спря
													 и рече - е, хайде, премини.
													 И винаги църквата е по-висока, а и по-светла тук,
													 отколкото навсякъде в страната,
													 един свещеник с двама млади
													 кръщението на това дете обсъжда, и се шегува, все едно
													 водата вече го обгръща и люлее.
													 И винаги отляво ангелът, приклонен, забързан
													 с благата вест,
													 и винаги отдясно Девата в одеждите, повече от благонравна,
													 и боязлива въпреки това.
													 И винаги галерии на всичките Свети Софии, а и на християнството,
													 но все не са достатъчни, винаги вляво Божията майка
													 и вдясно Синът,
													 и винаги техните строги погледи, а също и на младата
													 Света Екатерина, сияеща в алено и златно одаяние,
													 и по момчешки някак, нали лицето й е най-красивото, щастлив,
													 който е трябвало да я изографиса и запомни.
													 И винаги стъписан отстъпвам пред тези хубавици, когато ги срещна
													 по тротоарите, небрежно крачещи в конкурсите за Мис Европа,
													 вървят, стотици хиляди, а също и силните, тъмни мъже,
													 по света отправени, към Лайпциг и Париж, и към Канада,
													 и там остават, и изпращат пари, ако ги имат.
													 И винаги копнея с тях тук да потанцувам, да съм себе си и тях,
													 но си оставам гостът, който наоколо се шляе, зяпа
													 и желае все пак да се завърне там, но и да остане тук,
													 но тази двуизмерност надали ще я постигна,
													 та аз съм твърде недостатъчен.
													 И винаги написвам на Мария и Мирела по писмо,
													 на Маргарита, Галя и Емилия,
													 и винаги с копнеж един за друг
                                                
													
													 | 
												
													 да бъдем някакъв език.
													 Навярно, споделям на ухо, съм влюбен в дамата,
													 която пред своя магазин пристъпва, прикляка и поделя
													 храната си с уличното куче, както и разменя
													 думи с окъсания тип, приседнал на ръба на тротоара,
													 и за нещо се шегуват.
													 И винаги красивата сестра е със сестра, която е
													 художничка, самата тя пък пеела, учила испански
													 и нейният английски е почти звънлив.
													 О, да, през седмицата е била претрупана със работа, о, йе,
													 за щастие пък днес е събота,
													 и винаги говори тя, ако съм я разбирал правилно,
													 за дебеланите в Солун, вървели с високо вдигнати глави
													 по своите улици, но все пак - и не е ли истина? -
													 българките били красивите.
													 И винаги отвръщах да, така е, и си мислех,
													 спаси ме, Господи.
													 И винаги сестрата на сестрата имаше приятел
													 от Крефелд, те тъкмо из страната пътешестват,
													 и винаги за циганките ме предупреждаваха, с по няколко монети
													 опитвам Бога да омилостивя, Бог ще те благослови,
													 изрича старата и забелва поглед горе в дълбокото.
													 И винаги трябва да внимаваш със завиващите вляво,
													 наяве и насън,
													 и винаги седят мъжагите в колите по тротоарите паркирани,
													 очакват, изглежда, живота,
													 и онези, които го имат по-охолен, с къща
													 на морския бряг, останалите горе в планината,
													 и всичките с дечица в езикови училища,
													 вече премного и навсякъде.
													 И винаги за съжаление дъщерята е малко поизнервена,
													 майка й внимателно се вглежда в господата чужденци
													 и грациозно кима с глава, додето й превеждат.
													 И винаги телефонът е под ръка, възможно е
													 принцът да позвъни, навярно при онези съсредоточени
													 млади мъже е “големият бизнес” - трябва ли
													 да им го пожелая? - навярно както майката на своя син.
													
													
 
 
  
												 | 
											 
										 
										
									 |