Роден на 23.06.1961 г. в София, завършва Държавния библиотекарски институт и социология, а понастоящем работи в Националната библиотека. Издал е 6 книги с поезия и миниатюри (по-важни: “Мулето на Педро”, 1999 - книга на годината на сп. “Егоист”; “Малки дни”, 2002 - Национална награда за поезия “Иван Николов”), включен е в антологии в България и в чужбина, има награди за поезия, хайку и криминален разказ. През 2003 г. печели Специалната награда на фонд “Развитие” за нов роман от български автор за романа “Снежни човеци”, а през 2004 г. Голямата награда за SMS поезия. В края на 2004 г. излиза и най-новата му книга “По-скоро никога”, по която се играе спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер. Участва в литературни пърформанси, свири в рокгрупи, автор на музика и текстове. Превеждан на английски, немски, френски, чешки, унгарски, сръбски, хърватски и македонски език. Член на Сдружението на българските писатели и Българския хайку клуб.
                                    
  
                                    
										
											
												
                                                    
  Наречия за начало и край
  
                                                    Често се случва като пиша 
                                                    да започвам с когато  
                                                    или докато 
                                                     
                                                    например: 
                                                    докато търся стихосбирката 
                                                    на Р. Флинт с онова стихотворение 
                                                    което се нарича Джордж понякога 
                                                    той събира празните бутилки от балкона 
                                                    в червен сак и понеже е само на 15 
                                                     
                                                    или: 
                                                    когато тя ми каза че той 
                                                    бил по-висок от мен и по-практичен 
                                                    си помислих че някъде имам 
                                                    фотоапарат “Практика” подарък 
                                                    за 15-ия ми рожден ден  
                                                     
                                                    не знам дали е слабост 
                                                    на стила или на характера 
                                                    но тези стихотворения 
                                                    не свършват  
                                                    добре 
												 | 
												
													
													
  Преброяване на гледните точки
  
                                                    докато зрее 
                                                    този плод 
                                                    докато се люлее 
                                                    докато пада 
                                                    докато се търкаля 
                                                    докато спира в краката 
                                                    на този мъж 
                                                    с двете еднакви обувки 
                                                    с двата крачола 
                                                    с двата ръкава 
                                                    с двете слепи очи 
                                                    с двете слепи очи 
                                                    а третото 
													
 
 
  
												 | 
											 
											
												
                                                    
  *  *  *
  
                                                    Господи 
                                                    ще ме вземеш ли в рая 
                                                    при твоите домашни любимци 
                                                     
                                                    не съм бил кучето с колана 
                                                    не съм заключвал котката в банята 
                                                    не съм стрелял по врабчетата с прашка 
                                                    по случай деня на детето 
                                                    не съм отглеждал гълъби немарливо 
                                                    дори не съм размазвал мухи по стъклото 
                                                     
                                                    но признавам веднъж нарисувах 
                                                    боа глътнала слон 
												 | 
												
													
													
  Възпявам еретическото тяло
  
                                                    Гледам всичките тези хора 
                                                    с нездравословното хранене 
                                                    вече е 10 вечерта 
                                                    а те продължават да се тъпчат 
                                                    искам да съм тяхното меко легло 
                                                    тяхното хапче против киселини 
                                                    техният Бог на когото никога няма 
                                                    да се помолят но въпреки това 
                                                    той ще бъде милостив 
													
 
 
  
												 | 
											 
                                         
										
									 |